Решение № 82 от 13.06.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Русе, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Палма Тараланска

Светослав Тодоров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело № 20234501000073 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ватия Кварц“ АД, ЕИК 203515139, представлявано от изпълнителния директор Л.К., против решение № 1424/14.11.2022 г., постановено по гр. д. № 6644/2021 г. по описа на Районен съд Русе, с което са уважени предявените против него искове.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, както и нарушение на съдопроизводствените правила, подробно посочени в жалбата. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на исковете, както и присъждане на направените разноски.

Ответната страна „Агро Вам“ ЕООД Русе, ЕИК 117678540, е подала отговор чрез пълномощник адвокат В. С., в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени в него съображения и иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, 1 доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, постъпила е в законния срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 76 от ЗС и чл. 82 от ЗЗД, предявени от „Агро Вам“ ЕООД гр. Русе против „Ватия Кварц“ АД гр. София.

Ищецът твърди, че е придобил държането на земеделска земя за временно и възмездно ползване, представляваща имот № *** в землището на гр. Сеново, местността „Испиденца“, с площ 30.006 кв. м., трета категория, чрез сключен договор за наем на земеделска земя, вписан в Службата по вписвания гр. Русе с вх. № 5426/26.05.2021 г., дв. вх. рег. № 5369, акт 181, том 3. На 21.10.2021 г. установил, че имотът бил изцяло разкопан по неговия контур, като рововете били с дълбочина 1,5-2 метра и със земни насипи на същата височина. Достъпът до имота бил изцяло ограничен, а обработката му – невъзможна, с което държането му върху същия било отнето по скрит начин. Увреждащите действия на ответника го лишавали от възможността да реализира търговска печалба, която определя в размер 300 лв./дка, или общо в размер 9 000 лв. пропусната полза. Освен това, ищецът не можел да получи и полагащото му се подпомагане от ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция като земеделски стопанин, обработващ земеделски площи, в размер на 212.48 лв./хектар, или общо в размер 637.44 лв. вреда. С писмо от 11.08.2021г. бил уведомен от ОСЗ гр. Ветово, че ответникът „Ватия Кварц“ АД е подал заявление по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2021/2022 г., легитимирайки се с нотариален акт като собственик на същия имот № ***. Твърди, че правото му да ползва наетия имот е възникнало преди да възникне правото на собственост на ответното дружество, поради което му е непротивопоставимо. Договорът за наем бил вписан и поради това бил противопоставим на последващи приобретатели, съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД. От това следвало, че задълженията му по договора за наем от 05.02.2021 г. продължавали да съществуват, респ. дължал на наемодателя годишна наемна вноска в размер на 50 лв./дка или сумата 1 500 лв. до края на стопанската 2022 г. Предвид 2 правоприемството по наемния договор, вследствие прехвърляне на собствеността, задължението за плащане на наемната цена било към ответника.

На основание изложеното, ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Ватия Кварц“ АД да му възстанови държането на имот № ***, намиращ се в землището на гр. Сеново, местността „Испиденца“, с площ 30.006 кв. м., трета категория, отнето по скрит начин; да възстанови процесната земеделска земя във вид, годен за земеделско ползване, като отстрани направените ровове и земни насипи по контура на имота; да му заплати сумата 9 000 лв. обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи поради невъзможност да ползва имота за стопанската 2021/2022 г., както и да му заплати сумата 637.44 лв. обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, представляващи неизплатена парична помощ по СЕПП, поради невъзможност да обработва имота, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ответникът взема становище за неоснователност на предявените искове, като възразява да е отнел по скрит начин държането върху горния имот. Твърди, че ищецът е знаел предварително и е изразил недвусмислено съгласие с планираните дейности по разкопаване, които били извършени с оглед осъществяване дейността на ответника като концесионер. При придобиването на имота не бил уведомен, че праводателите му и ищецът са сключили на 05.02.2021 г. нов десетгодишен договор за наем на същия имот.

Представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че договорът за наем не е бил вписан към момента на сключване на сделката за покупко-продажба с нотариалния акт. Възразява ищецът да е упражнявал трайна фактическа власт върху наетия имот към сочената дата 21.10.2021 г., тъй като бил изгубил държането на същия още на 15.10.2021 г. Възразява и срещу твърдението, че държането на наетата земеделска земя е отнето по скрит начин, тъй като на 26.05.2021 г. била проведена среща между законните представители на страните, на която ищецът бил уведомен за планираните от „Ватия Кварц“ АД след 01.10.2021 г. изкопни дейности. На тази среща представителят на ищеца изразил съгласие с така планираните от ответника 3 намерения. Оспорва претенциите за възстановяване държането на имота, за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, поради противоправното разкопаване на същия и за пропуснати ползи от нереализирана селскостопанска продукция през стопанската 2021/2022 г. от неподлежаща на изплащане парична помощ по СЕПП.

След анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове по чл. 76 от ЗС и чл. 82 от ЗЗД са основателни, тъй като ищецът доказал качеството си на държател към момента на твърдяното отнемане с вписания договор за наем на имота, предхождащ вписването на сделката за придобиване на същия от ответника, както и че последният е отнел вещта по скрит начин към определен момент – 15.10.2021г. Съдът е приел, че отнемането на имота е по скрит начин, защото било извършено по време, когато ищецът не бил в имота, нито негови служители или работници са се намирали там. От показанията на свидетелката Л.А., които не били оспорени, се установявало, че ищецът не е знаел предварително за разкопаването на имота, поради което отнемането на държането е станало скрито по отношение на него, както и до момента достъпът на ищеца до имота бил ограничен. От заключението на вещото лице по изготвената техническа експертиза, се установявало, че по северозападната граница на поземления имот била изкопана траншея с променлива дълбочина, достигаща на места до 1.30 – 1.50 м. и широчина около 7.00 м. Изкопните земни маси били складирани по границата на траншеята и образували насип, който ограничавал имота от съседните, а височината на насипите на места достигала 3 – 4 метра. За да се използва имотът било необходимо теренът да се подравни и да се възстанови в предходния си вид. Следователно, по смисъла на чл. 357, ал. 1 от ГПК, било установено както наличието на фактическа власт върху имота, така и нарушението на държането. На това основание съдът е приел иска за възстановяване държането на процесния имот за основателен и е осъдил ответника да възстанови държането му, отнето по скрит начин и да възстанови същия имот във вид, годен за земеделско ползване, като отстрани направените ровове и струпаните земни маси по границите му. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи поради невъзможност да се ползва имотът за стопанската 2021/2022 г. вследствие отнето държане на същия по скрит начин 4 също е приет от първоинстанционния съд за основателен и е уважен за сумата 9000 лв. Основателен според съда е и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, представляващи неподлежаща на изплащане парична помощ по СЕПП, поради невъзможност да се обработва имота и като такъв е уважен за сумата 637.44 лв., заедно със законната лихва от предявяване на иска – 07.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Тези изводи на районния съд според настоящия състав са неправилни, което налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове за защита на отнето държане. Разпоредбата на чл. 76 от ЗС дава защита на всяка фактическа власт, отнета по скрит начин или чрез насилие. Искът по чл. 76 от ЗС защитава не само владението, но и държането на недвижими имоти. В хипотезата на текста не се изисква владението или държането да е продължило определен период от време, а е достатъчно тяхното установяване, макар и само за един момент. Без значение е на какво основание почива владението или държането. Защитата по чл. 76 от ЗС може да бъде упражнена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и срещу собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат факта на владението, респективно държането и на нарушението – чл. 357, ал.

1 о т ГПК. Предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец или държател на имот към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи с всякакви доказателствени средства.

Трябва да се докаже, че ответникът е отнел вещта или имота чрез насилие или по скрит начин към определен момент. За тези обстоятелства отново са допустими всякакви доказателствени средства. В този смисъл е константната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда, например Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г. о. , Решение № 733 от 04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., I г. о. и др.

За да се приеме за основателен предявеният иск, е необходимо кумулативното наличие на следните факти: 1. ищецът да е упражнявал фактическа власт – държане върху спорния имот към датата на отнемане на държането (21.10.2021 г. според заявеното в исковата молба); 2. фактическата власт да е отнета от ответника или от негово име по скрит или насилствен 5 начин; 3. понастоящем имотът да е във фактическата власт на ответника.

Последното обстоятелство е безспорно между страните по делото, доколкото ответникът изрично признава, че е извършил изкопни работи в процесния имот. Останалите обстоятелства са спорни по делото и установяването им е изцяло в тежест на ищеца.

От доказателствата по делото се установява, че „Агро Вам“ ЕООД, представлявано от управителя А.К., е сключил на 05.02.2021 г. договор за наем на земеделска земя с Б.С.П., с нотариална заверка на подписите, за срок от десет години. В чл.17 от същия е посочено, че той влиза в сила автоматично след изтичане на договора вписан под №32, том 6, партида 4342, вх. Рег.№4452 от 15.04.2011г. Договорът е вписан в Служба по вписванията гр. Русе с вх. рег. № 5426/26.05.2021 г. Съгласно посоченото в чл. 1 от договора, наемодателят предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя собствена земеделска земя – общо 106.795 дка, намираща се в землището на гр. Сеново, общ. Ветово, в т. ч. и процесния имот № *** в местността „Испиденца“ с площ 30.006 дка, трета категория. В чл. 14.4 от същия договор е предвидена хипотеза за неговото прекратяване, когато наетата земя бъде отчуждена по съответния законов ред за неземеделски нужди.

От представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25/26.05.2021 г., том ІІІ, рег. № 4759, дело № 311/2021 г. на нотариус Р.П., вписан в СВ Русе с вх. рег. № 5447/26.05.2021 г. е видно, че Б.С.П. и С.И.П. са продали на „Ватия Кварц“ АД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Л.К., поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе, одобрени със Заповед РД-18682/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Сеново, местност „Испиденца“, с площ 30 012 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 013026, при граници на поземления имот: поземлени имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***,