Решение № 47 от 26.04.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Свиленград, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200161 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.

Внесена е административнонаказателна преписка (АНП) от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали по издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия КОО № 097001 от 08.02.2024 година по компетентност за налагане на Безвъзмезден труд в полза на обществото на А. А. Щ. с ЕГН ********** от град ****************************, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ).

Административнонаказващият орган (АНО) – Директорът на РД Г Кърджали, редовно призован, не се явява.

Нарушителят А. А. Щ., редовно призован, с е явява. В съдебното заседание нарушителят признава фактите, описани в Акта, като посочва, че е направил опити да получи разрешение за транспортиране на дърва от горските служители, но те го препратили към Кмета, а той от своя страна му отказал, но извършил деянието заради децата си, за да не стоят на студено.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, подкрепени изцяло от 1 обясненията на нарушителя, депозирани непосредствено пред Съда, установи следното от фактическа страна:

А. А. Щ. е роден на 25.08.1991 година в град Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от роски произход. Живее в град *****************************************. С начално образование е. Не е женен. Осъждан е. Не работи. Не притежава недвижимо и движимо имущество.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 08.02.2024 година К.Д.Н., който работи на длъжност „Старши специалист Горски инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите ” съвместно с колегата си Л.Д.Д. констатират, че нарушителят Щ. транспортира с каруца на входа на град Любимец, област Хасково, дърва за огрев - бряст, немаркирани с контролна горска марка или общинска такава. Дървата са измерени в присъствието на нарушителя от горските служители с метър и е установено количеството им – 0.7 пр.куб.м.

К.Д.Н. съставя срещу А. А. Щ. А УА Н серия

КОО №

097001/08.02.2024 година, а именно за това, че на 08.02.2024 година на входа на град Любимец, област Хасково, лицето транспортира дърва за огрев – 0.7 пр.куб.м. бряст, немаркирани с контролна горска марка или общинска такава.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел я по Акта Л.Д.Д.. Подписан е от нарушителя без възражения.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок н е постъпва Възражение.

След получаване на посочения АУАН, ведно с преписката, Директорът на РДГ - Кърджали установява, че извършеното от А. А. Щ. нарушение е повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на Наказателно постановление (НП) № 3086/07.04.2023 година на Директора на РДГ – Кърджали, влязло в сила на 17.05.2023 година, с което на А. А. Щ. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 80 лв. Предвид на това, че А. А. Щ. е наказан за друго такова нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ и въз основа на АУАН, АНО изпраща преписката в Районен съд - Свиленград, който да се произнесе по наказанието на нарушителя за нарушението по чл. 266, ал. 3 от ЗГ .

Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че К.Д.Н. заема длъжността „Старши специалист - Го р с к и инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите”, притежава средно – специално образование: Горско и ловно стопанство , квалификация Техник - лесовъд (видно от Свидетелство за професионална квалификация серия К-08 № 030418), т.е. Настов се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на 2 чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ , действало при изпълнение на служебните си задължения.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса . Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.

Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от писмените доказателства.

Съдът дава вяра и на обясненията на нарушителя, тъй като те кореспондират на другите събрани по делото доказателства, които се кредитират.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи, че Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ - Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.

Разгледано по същество Искането на АНО, Съдът намира за основателно по следните съображения:

Процесният АУА Н е издаден в съответствие на процесуалните правила: деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя е квалифицирано по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Фактът, че при посочване на нарушен ата правна норма, актосъставителят не е посочил конкретната хипотеза, не води до различни правни изводи, защото в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

Действително в АУАН е посочен служебния адрес на свидетеля по Акта, а не личния, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и служебния му адрес, както 3 и датата му на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посочен ото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като за да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на нарушителя, което в случая не е налице.

Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде възражение, но с оглед изложеното по-горе, касаещо съществено процесуално нарушение и тъй като ако беше депозирано такова от страна на нарушителя АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа, настоящият състав не счита, че това е нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на обжалвания акт.

Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Н арушенията по този закон се установяват с Актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 08.02.2024 година актосъставителят К.Д.Н. е заемал длъжността „Старши специалист - Горски инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите” и притежава лесовъдско образование.

Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като т я осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията на

Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.

При издаването на Акта е спазен предвидения т от разпоредбата на ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.

Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка 4 или производствена такава (общинскат а марка марка касае маркиране на дървесина, добита извън горските територии). Законодателят въвежда единствено изискване дървесината да не е маркирана с контролна горска или производствена марка.

Следователно, законодателят санкционира покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването във всички случаи на немаркирана с каквато и да е марка дървесина, тъй като при липсата изобщо на такава маркировка не може да се установи от къде е добита дървесината. При посочените дейности, свързани дървесина се изисква тя да е маркирана с марка, като при липсата на такава марка безспорно се счита, че тези дейности, свързани с дървесината са незаконни.

Съдът намира, че действително нарушителят Щ. на 08.02.2024 година е транспортирал дървесина, немаркирана с контролна горска марка или общинска такава (няма данни по делото, а и не се твърди за наличие на производствена марка). Изпълнителното деяние на соченото нарушение е осъществено чрез транспортиране. Извършеното от А. А. Щ. съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ , който изисква всяко действие, включително транспортирането на дървесина, да бъде при условие, че същата е маркирана с контролна горска марка или производствена такава . Очевидно е, че в случая траспортираната от Щ. дървесина не отговоря на законните изисквания.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установи описаното в Акта административно нарушение. Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 08.02.2024 година на входа на град Любимец, област Хасково, нарушителят е транспоритирал с каруца дърва за огрев – бряст 0.7 пр.куб.м., немаркирани с контролна горска марка или производствена такава, както и с общинска такава. Кубатурата на дървата е измерена чрез използването на рулетка. Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото за надлежно маркиране на процесното количество. Ето защо Съдът намира, че са налице обективните признаци от състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ , в което нарушителят е обвинен. Нарушителят в съдебно заседание също признава изцяло всички факти и обстоятелства по Акта.

Нарушението на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е формално и може да се извърши само при пряк умисъл. В конкретния случай Съдът намира, че нарушението от страна на А. Щ. е осъществено и от субективна страна при 5 форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод от неговото конкретно обективирано поведение. Ноторно известно е изискванието, че дървесината следва да бъде маркирана с контролна горска марка или производствена такава. А. Щ. е имал обективна представа, че транспортира дървесина, немаркирана с контролна горска марка или производствена такава, както и без общинска такава. Ето защо Съдът намира, че деецът е съзнавал, че транспортира дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка или производствена такава, както и с общинска, и че с това нарушава чл. 213, ал.

1, т. 1 от ЗГ, но е извършил процесното деяние именно с тази цел.

Законодателят с промените в ЗАНН през 2021 година е указал какво е „повторност” на нарушенията като съгласно § 1, ал. 2 от Д опълнителната разпоредба (ДР) на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.