Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2032 от 24.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3204/2023
Вид
Определение № 2032
Подписан
24.04.2024
В сила
24.04.2024
Състав
Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 24.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002103204 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 32416/30.12.2022 г. на Е. И. Х. и В. В. Х., чрез адвокат С. М. и адвокат И. С., и касационна жалба вх. № 30220/02.03.2023 г. на същите жалбоподатели, подадени, съответно, срещу решение № 10098 от 24.11.2022 г. и решение № 10010 от 14.02.2023 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, по гр. д. № 5460/2018 г. на Софийски апелативен съд.

С решение № 10098 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 5460/2018 г. Софийски апелативен съд е отменил решение № 7205 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 8219/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено, по предявен от Е. И. Х. и В. В. Х. срещу Д. Д. С. и Р. И. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на апартамент № *, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място],[жк], застроен на 158.09 кв.м, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от север - ап. № * от вх. *, от изток - двор и стълбище, от юг - двор, от запад - двор, отдолу - ап. № *, отгоре - ап. № *, и е признато за установено, по предявен от Е. И. Х. и В. В. Х. срещу Д. Д. С. и С. Д. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на апартамент № *, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място],[жк], застроен на 158.09 кв.м, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от север - ап. № * от вх. *, от изток - двор и стълбище, от юг - двор, от запад - двор, отдолу - ап.

№ *, oтгоре - ап. № *, и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху гореописания имот, и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 126, том X, peг. № 11452, дело № 1610 от 1

06.11.2006 г. на нотариус peг. № 040 на НК, както и в частта за присъдените разноски; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането за осъждането на Д. Д. С. и Р. И. Б. да предадат на Е. И. Х. и В. В. Х. владението върху имота; потвърдено е решение от 11.06.2019 г. по гр. д. № 8219/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отказано допълване на решението по делото и е оставена без уважение молбата за признаване право на задържане.

С решението си № 10010 от 14.02.2023 г. Софийски апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 10098 от 24.11.2022 г. в следния смисъл: на страница 15, ред втори и трети от диспозитива, вместо „на Д. Д. С., ЕГН [ЕГН] и Р. И. Б., ЕГН [ЕГН]“ да се чете „ на Д. Д. С., ЕГН [ЕГН] и С. Д. С., ЕГН [ЕГН]“; на стр. 14, ред 1, 25 и 36 вместо „Р. И. Б., ЕГН [ЕГН]“ да се чете „Р. И. Б., ЕГН [ЕГН]“, и на стр. 14, ред 22, след „както и в частта за присъдените разноски“ да се чете и „като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. Х., ЕГН [ЕГН] и В. В. Х., ЕГН [ЕГН] срещу Д. Д. С., ЕГН [ЕГН] и Р. И. Б., ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищците са собственици на апартамент № *, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място],[жк], застроен на 158.09 кв.м, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от север - ап. * от вх. *, от изток - двор и стълбище, от юг - двор, от запад - двор, отдолу - ап. № *, отгоре - ап. № *, и признаване за установено, по предявен от Е. И. Х., ЕГН [ЕГН] и В. В. Х., ЕГН [ЕГН] срещу Д. Д. С., ЕГН [ЕГН] и С. Д. С., ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че ищците са собственици и осъждането да предадат владението на апартамент № *, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място],[жк], застроен на 158.09 кв.м, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от север - ап. * от вх. *, от изток - двор и стълбище, от юг - двор, от запад - двор, отдолу - ап. № *, отгоре - an. № *, както и искането за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № *, том X, peг.

№ 11452, дело № 1610 от 06.11.2006 г. на нотариус peг. № * на НК“, оставено е без уважение искането по чл. 247 ГПК в останалата част.

Решенията са постановени при участие на трето лице помагач на ищците ЖСК „Български художник“.

В основното си решение въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 236/09.06.1978 г. е одобрен регулационния план на м. „К. - Плавателен канал”, съгласно който в кв. 133 са обособени парцел * - фонд САБ и парцел * - фонд СБХ.

Със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. е одобрено регулационно изменение на кв. 133-д, като парцел * е отреден за комплекс от жилища, ателиета, магазини, подземни гаражи и надземни паркинги, трафопостове на САБ и СБХ. Със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. е одобрен ЧЗП, ЧКЗСП, ЧРП и кадастрален план за кв. 133-д, м. „К. - Плавателен канал”, с който са обособени нови парцели *, *, *, и *. Новообразуваният парцел *, кв. 133-д е съставен от обособена част от парцел * и част от парцел * в кв. 133-д по плана, одобрен със 2 заповед № 236/09.06.1978 г. Парцел * - СБХ - ателиета за сувенири по плана, одобрен със заповед № 210/11.06.1969 г., попада върху част от новообразуваните парцел * и част от парцел *, кв. 133-д. Парцел *, кв. 133 не е идентичен с парцел *, кв. 133-д. Издаден е нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № *, том XI, дело № 2251/1975 г., с който Творческият фонд на СБХ е признат за собственик на имоти с площ 8 500 кв.м, съставляващи парцел *, кв. 133. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № */19.05.1994 г., том LVIII, дело № 11607/1994 г. на нотариус при СРС, СБХ е дарил на ЖСК „Български художник“ 1/10 ид. ч. от свой собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ 8500/20595 ид. ч. от дворно място, цялото от 20 595 кв. м, представляващо парцел *, кв. 133-д от м. „К. - Плавателен канал”. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № */19.05.1994 г., том *, дело № 11608/1994 г. нотариус при СРС СБХ е продал на ЖСК „Български художник“ 9/10 от описания по-горе недвижим имот. Още преди прехвърлянето на правото на собственост върху терена на ЖСК „Български художник“, с протокол № 9/30.05.1989 г. на ОНС „Т.”, Изпълнителен комитет, предписано от председателя на ИК, е взето решение, с което ЖСК „Български художник“ е определен за инвеститор на 9 броя жилищни блокове в западната част на парцел *, кв. 133-д, м. „К. - Плавателен канал“. В т. 7 на същото е задължена ЖСК „Български художник“ да внесе в определен срок сума за отстъпеното право на строеж, съгласно чл. 185, ал. 2 ЗТСУ, включително и 1 % от тази стойност по чл. 152, ал. 1 НДИ. В т. 8 е записано, че ако в двегодишен срок ЖСК не започне строителство, ИК на ОбНС ще отмени решението, с което ЖСК е определена за инвеститор. Представена е справка от 02.02.1990 г. от отдел „Ценообразуване“ на Дирекция „Жилищно строителство“, ГДИС, от която е видно, че определената цена за правото на строеж на ЖСК „Български художник“ е 226 805 лв.

Представени са доказателства, че сумата 229 073.05 лв. е внесена от ЖСК „СБХ“ на 06.02.1990 г. С разрешение за строеж № 75 /21.06.1990 г. на ЖСК „Български художник“ е разрешено да построи, съобразно одобрените проекти на 20.06.1990 г. от УАГ, жилищен блок № 1, 2 и 3 в кв. 133-д по плана на [населено място], м. „К. Плавателен канал”. С разрешение за строеж № 87/13.07.1990 г. на ЖСК „Български художник“ е разрешено да построи, съгласно одобрени проекти на 10.07.1990 г. от УАГ, жилищни блокове № 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 в кв. 133-д по плана на [населено място], м. „К. Плавателен канал”. Със съответните протоколи към разрешенията за строеж са определени строителна линия и ниво. С договор от 22.10.1991 г. ЖСК „Български художник“ е възложила на строителна фирма „МБ“ (която впоследствие е сменяла фирменото си наименование), извършването на строително-монтажни работи, включително въвеждане в експлоатация с акт обр. № 16, на 10 броя отделни, но свързани със стълбищни клетки жилищни блока, като е предоставила на дружеството и правото да се разпорежда с 50 броя жилища от общо 121 бр., заедно с припадащите им се общи части и зимнични помещения, съгласно приложение 1 към договора. ЖСК „Български художник“ е поела задължение в срок от шест месеца след въвеждането на обекта в експлоатация с акт обр. № 16 да снабди изпълнителя с нотариален акт. По представената декларация към договора, апартамент № * не фигурира в този списък. С констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ за завършеност на 3 строеж, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] УПИ *, кв. 133-д, м. „К. Плавателен канал”, СО - Район „Т.” е констатирано, че жилищната сграда е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 ДР на ЗУТ от началото на 1994 г. По силата на договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт от 23.01.1995 г. продавачът „Барбуков“ ЕООД се е задължил да изгради и продаде на купувача Д. Д. С. апартамент № *, ет. 4, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], с площ от 185.29 кв.м, заедно с мазе № 10 с площ от 6.56 кв.м и подземен гараж № 23, включително съответните идеални части от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж върху терена, срещу което купувачът се задължава да заплати посочената в чл. 3 от договора сума. На 06.10.2007 г. с решение на УС на ЖСК „Български художник“ е извършено разпределение на имотите в жилищна сграда на ЖСК „Български художник“, построена в УПИ *, кв. 133-д, м. „К. Плавателен канал“, като на ищеца Е. И. Х., по време на брака му с В. В. Х., (сключен на 01.04.1979 г.), е разпределено в собственост жилище № * в [жилищен адрес] със застроена площ от 158.09 кв.м, заедно с мазе № 10 в бл. № 5 със светла площ от 6.14 кв.м, заедно с 25.95/366.67 кв.м (7.077 %) от общите части на вх. Г и 72/8500 кв.м (0.847 %) ид. ч. от парцела. Въз основа на необжалвания и влязъл в сила протокол е съставен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник“ № 93/17.07.2009 г., том II, peг. № 8426, дело № 275/2009 г. на нотариус peг. № * на НК, с който Е. И. Х. е признат за собственик на описаното жилище. С констативен нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № *, том X, peг. № 11452, дело № 1610 от 06.11.2006 г., на нотариус peг. № * на НК, С. Д. С. и Д. Д. С. са признати за собственици на основание давност на 8500/20595 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], СО - район „Т.“,[жк], представляващ апартамент № *, на четвърти жилищен етаж, вх. Г, със застроена площ от 185.29 кв.м, състоящ се от кухня, трапезария, дневна, три спални, баня, WC, три тераси и антрета, с граници: от изток - стълбище и двор, от юг - [улица], от север - ап. № *, от запад - двор към трафопост, отдолу - ап. № *, отгоре - ап. № *, заедно с прилежащо мазе № 10 с площ 6.56 кв.м, при съседи: от изток - двор между бл. * и [жилищен адрес] от юг мазе № 9, от запад - коридор, от север - мазе № 11, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото върху мястото, както и на недвижим имот, представляващ подземен гараж № 37 (стар № 23) с граници: от изток - гараж № 38, от юг подземна улица, от запад - гараж № 36, от север - двор между бл. № * и [жилищен адрес] заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж върху мястото. С решение № 1343/28.12.2007 г. по гр. д. № 1363/2006 г. по описа на ВКС, IV г. о. Д. Д. С. е осъден да заплати на ЖСК „Български художник“ сумата от 8870.03 лв. обезщетение.,за ползване на 8500/20595 ид.ч от апартамент № 48, находящ се в [населено място],[жк], за периода 16.08.1995 г. - 24.04.2000 г., заедно със законната лихва от 28.07.2000 г. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно изслушаното заключение на съдебно-техническата експертиза, приложените с исковата молба разрешения за строеж и протоколи за определяне на строителна линия и ниво се отнасят за строежа на ЖСК „Х.“ жилищни блокове 1-10, находящи се в бивш парцел * кв. 133-д в м. „К. -Плавателен канал“, [населено място]. Наличната документация не позволява категоричен отговор на въпроса 4 какво застрояване е било предвидено в парцела, съгласно заповед № 443/05.11.1982 г. и заповед № РД-50-09-322/23,05.1986 г. - дали комплексно малкоетажно или многоетажно застрояване. По делото са събрани пред първата инстанция гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. К. и П. Гърков. Според показанията им, които въззивният съд е намерил за непротиворечиви за съответните обстоятелства, те познават добре и четиримата ответници и живеят в процесната жилищна сграда, първата от 1996 г., а вторият от 1995 г. И двамата свидетели твърдят, че апартаментът, който Д. Д. С. и съпругата му Р. Б. закупили, бил купен за техните деца - ответниците Д. Д. С. и С. С.. От самото начало родителите твърдели, че купуват апартамента за тях. Те извършили всички довършителни работи в този апартамент, като демонстрирали намерението си, след като децата пораснат, да ги оставят да живеят в жилището. Жилището било на замазка и те поставили фаянс, настилки, боядисали го, като казвали, че жилището е купено за децата им и ще остане за тях. Децата ползвали жилището докато били ученици и след това, като пораснали. Ограничаване на достъпа до жилищата имало за кратко чрез поставена строителна ограда, която после била премахната.