Решение № 275 от 26.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20215330104556 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съедини осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявени от Д. Н. Г. против ЗД „Бул инс“ АД – гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди за причинена „тотална щета“ на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц с рег. № *****, в резултат на реализирано ПТП на ***** г. в гр. *****, причинено виновно от делинквента И. Я. Л., водач на лек автомобил с рег. № *****, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс“ АД с полица № *****, за което е образувана преписка по щета № *****, ведно със законната лихва от датата на деликта – ***** г., както и сумата от 1000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи по ремонта на повреденото имущество – собствени на ищцата постройки – ограда и беседка в имота й в гр. ***** – УПИ *****, по плана на града, одобрен със Заповед № ***** г., претърпени в резултат на ПТП на ***** г. в гр. *****, причинено виновно от делинквента И. Я. Л., водач на лек автомобил с рег. № *****, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс“ АД с полица № *****, за което е образувана преписка по щета № *****, ведно със законната лихва от датата на деликта – ***** г.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц с рег.

№ *****. Сочи, че обичайно паркирала автомобила си пред дома си в гр. *****. На ***** г. билo реализирано ПТП от лицето И. Я. Л., който при управление на МПС с рег. № ***** блъснал управлявания от него автомобил в МПС-то на ищцата и в плътна ограда и беседка, собственост на ищцата. При ПТП-то била причинена ***** на лицето М. И. К., за което било образувано ДП № ***** по описа на РУ на МВР Труд. Гражданската отговорност на водача на МПС-то била застрахована с полица № ***** при ответника. Ищцата сочи, че е подала заявление до ответника да и възстанови щетите по отношение на МПС-то и оградата в имота й. Твърди, че вредите по автомобила били толкова големи, че той станал неизползваем и бил бракуван. При ответника била образувана ликвидационна преписка № 1

***** г. за обезщетяване на вредите по МПС-то и ликвидационна преписка № ***** за обезщетяване на вредите на оградата и беседката. Въпреки отправената претенция до застрахователя, последният отказал да изплати на ищцата обезщетение за претърпените вреди с аргумента, че следвало да се представи наказателно постановление, с което на причинителя на вредата е наложено административно наказание. Ищцата поддържа, че причинените вреди следва да се обезщетят от застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на вредата. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ по отношение на МПС с рег. № *****. Оспорва механизма на произшествието, вината и противоправното поведение на И.Л., твърдяно от ищцата, както и причинната връзка между вредите и деянието. Оспорва размера на иска, като намира, че не отговаря на действителната стойност на вредите. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С молба вх. № 3656/ 17.01.2022 г. ищцата е направила изменение на размера на предявените искове, чрез увеличение, като искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по отношение на МПС-то да се счита предявен за сумата от 9106 лв., а искът за присъждане на обезщетение за вреди по отношение на увредените недвижимости – ограда и беседка, да се счита предявен за сумата от 6135 лв., като и за двете суми се претендира лихва за забава от датата на увреждането – ***** г. С протоколно определение от 18.01.2022 г. на основания чл.214 ГПК, съдът е приел така заявеното изменение на исковете чрез увеличаване на размерите им.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

За уважаване на заявената искова претенция, следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. настъпване на покрит от застраховката гражданска отговорност застрахователен риск по твърдения от ищцата механизъм на реализиране на ПТП; 2. претърпени от увреденото лице имуществени вреди; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 4. размер на вредите. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК е да установи посочените обстоятелства.

По делото не се спори (отделено е за безспорно с доклада на съда), че по отношение на МПС с рег. № *****, е налице валидна застраховка по полица № ***** за период, включващ датата на деликта при ответното застрахователно дружество.

По отношение на механизма на реализиране на произшествието, съдът кредитира заключението на вещото лице по САТЕ, като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Съгласно него на ***** г. около 4,20 часа в гр. *****, водачът на лек автомобил „БМВ 330 ЦИ“ с рег. № ***** – И. Я. Л., при движение с несъобразена скорост губи контрол над управлявания от него автомобил, излиза вдясно от пътното платно, удря се в крайпътно дърво, което отсича, и се удря в тухлена стена, през която преминава, като удря отзад паркирания лек автомобил „Мерцедес Е 200 Компресор“ с рег. № *****, собственост на Д.

Н. Г.. Вследствие на удара лек автомобил „Мерцедес Е 200 Компресор“ се удря с предната си част в електропроводен стълб. От техническа гледна точка причина за настъпването на произшествието е, че водачът на лек автомобил „БМВ 330 ЦИ“ с рег. № ***** – И. Я. Л., е загубил контрол над автомобила по начин, на място и в момент, когато не е било безопасно.

2

По делото няма данни и не могат да бъдат изградени еднозначни изводи за наличие на други обстоятелства, довели до настъпване на изследваното ПТП. Поради това не може да се приеме, че причината за настъпване на ПТП-то е различна от описаната от ищеца и установена от вещото лице в заключението на САТЕ.

Описаният механизъм се потвърждава и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **** г., който е съставен от длъжностните лица след посещение на мястото на произшествието. По отношение на доказателствената му стойност, досежно възприетите от съставителя факти за наличието на имуществени вреди по превозните средства, оградата и другите вещи, както и за разположението им в пространството, документът има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

По отношение на механизма на ПТП-то съдът кредитира показанията на разпитания свидетел на ищцата И. Г. Г., който е възприел последиците от произшествието, тъй като живее в процесния имот. Неговите показания се ценят от съда с оглед нормата на чл.172 ГПК, като обективни и съответстващи на целия събран по делото доказателствен материал, въпреки съпружеските отношения с ищцата и възможността за евентуална заинтересованост от изхода на спора. По отношение на показанията на свидетеля И. Я. Л., който е причинителят на увреждането, следва да се има предвид, че те не дават никаква яснота в детайли за това какво се е случило на процесната дата. Свидетелят няма спомени за инцидента, като единственото, което помни е, че е бил намерен на 20 м. от автомобила и се е събудил в болницата. Това обаче по никакъв начин не разколебава извода на съда досежно механизма на произшествието така, както е описан по-горе.

Съгласно приетото по делото и неоспорено заключение на съдебноавтотехническата експертиза, при осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна на всички авточасти в степен, посочена от ищеца и ответника, са технически възможни. Поради това е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на процесното МПС. Установи се също така, че при произшествието е настъпило увреждане и на оградата и беседката, находящи се в притежавания от ищцата недвижим имот – УПИ ***** (видно от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***** г. вписан в СВ Пловдив под акт № ***** г.).

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на застрахования автомобил. Установява се настъпването на вреди за ищеца, както и причинноследствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

Следва само за пълнота да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на застрахователя на причинителя на увреждането, не е необходими наличието на влязла в сила присъда, която да ангажира наказателната му отговорност или пък влязло в сила наказателно постановление, за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Обстоятелствата от значение за разрешаване на правния спор, в това число и механизмът на ПТП подлежат на установяване в производството по предявения граждански иск за обезщетяване на претърпените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За разлика от отменения Кодекс за застраховането, действал до 31.12.2015 г., сега действащият КЗ, в сила от 01.01.2016 г., изисква преди да се пристъпи към съдебна намеса в отношенията между пострадалия и застрахователя, пострадалото лице да отправи застрахователна претенция до застрахователя, като спазването на това изискване е предпоставка за 3 допустимост на прекия иск по реда на чл.432, ал.1 КЗ. В случая, видно от ангажираните писмени доказателства – писмо по щета № *****, изпратено по телепоща на 04.11.2020 г. и входирано при застрахователя под № ***** г. (л.17-19 от делото), ищцата е изпълнила законовото си задължение да заяви своята извънсъдебна претенция към застрахователя.

Доколкото не е последвало обезщетяване на настъпилите вреди, то за ищеца остава открит исковият път за защита посредством предявяването на осъдителен иск по реда на чл.432, ал.1 КЗ. Предвид установените правнорелевантни предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, остава да се установи размерът, до който следва да се ангажира тя.

В случая ищцата претендира обезщетение за два вида претърпени имуществени вреди – за увреждания по притежаваното от нея МПС, както и за вреди по оградата и беседката в притежавания от нея недвижим имот, които са били увредени от причинителя на увреждането.

Съгласно чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ – отм.), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм). В този смисъл решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК.