Решение № 408 от 14.12.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. ХАСКОВО, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г. Т. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500522 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4182/17.06.2022 г. от М. А. М., С. А. М. и А. С. В. против Решение № 148/26.05.2022 г., по гр.д. № 1593/2021 г. на Районен съд – Димитровград.

С решение № 148/26.05.2022 г.по гр.дело № 1593/2021 г. Районен съдДимитровград е отхвърлил предявения от М. А. М., С. А. М. и А. С. В., и тримата с постоянен адрес: *****, против „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, с адрес на управление: гр. София, **** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат сумата от 1000,00 лв., частично предявен иск от общо 24 485,49 лв. - главница, както и законната лихва върху предявения размер на главницата, считано от 18.11.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е образувано изпълнително дело № 20118740400863 по описа на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев, с район на действие ОС Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1895/2011 г. по описа на РС - Димитровград. РС-Димитровград е осъдил М. А. М., С. А. М. и А. С. В. и тримата от *****, да заплатят на „Макроадванс“ АД, гр. София сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направените разноски по делото.

1

Недоволни от решението са останали въззивниците М. А. М., С. А. М. и А. С. В., които чрез пълномощника си адв. В. К., АК-Хасково го обжалват в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения относно образуваното изпълнително дело срещу повече от един длъжник, като считат, че въпреки че изпълнителното дело е образувано под един номер, изпълнителните дела спрямо всеки длъжник са отделни като давността по отношение на всеки от длъжниците по изпълнителното дело тече самостоятелно за което посочват съдебна практика. Излагат се съображения и по отношение на цесията,за която твърдят,че не са били надлежно уведомени. Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените искове.

Претендират присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия „Макроадванс“ АД, гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Бетина С., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Димитровград като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендират присъждането на разноски за въззивната инстанция.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира следното:

Производството пред Районен съд - Димитровград е образувано по предявен от М. А. М., С. А. М. и А. С. В. против „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485 иск с правно основание чл.439 ГПК.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняването на делото от фактическа страна. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от настоящият състав на въззивния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез 2 иск изпълнението, като искът на длъжника съгласно ал.2 може да се основава само на факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.Не се спори по делото, че между „УниКредитБулбнк“ АД от една страна и А. М. В. и А. С. В. от друга страна са сключени по Закона за потребителския кредит договор за потребителски кредит на физическо лице № 124/09.10.2008 г. и анекс към договора от 23.09.2009 г.

Предмет на иска предявен от ищците са вземания на ответника обективирани в заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 25.11.2011 г., представляваща изпълнително основание и изпълнителен лист от 25.11.2011г. издадени по ч.гр.дело № 1895/2011 г. по описа на РС-Димитровград.

С изпълнителния лист от 25.11.2011 г.,А. С. В. и А. М. В. са осъдени солидарно да заплатят на „УниКредит Булбанк" АД сумата 24 485,49 лв. - главница, ведно със законната лихва от 18.11.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, 899,77 лева мораторна лихва за периода от 22.10.2010 г. до 17.11.2011 г. и разноски в размер на 930,00 лева.За тези вземания е било образувано изпълнително дело № 20118740400863 по описа на ЧСИ № 874 - Самуил Пеев, с район на действие ОС- Хасково с взискател „УниКредит Булбанк“ АД и длъжници А. М. В. и А. С. В..

На 04.12.2012 г.между „М акроадванс“ АД и първоначалния кредитор е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който „ УниКредит Булбанк“АД, в качеството си на продавач прехвърля на „Макроадванс“ АД вземанията произтичащи от сключените договор за потребителски кредити на физическо лице и анекс към него, ведно с всички произтичащи права и задължения и с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, включително и с лихвите и разноските посочени в приложение № 1 към договора.

Видно от удостоверение за наследници от 31.08.2021г. А. М. В. е починал на 26.08.2021г. и е оставил като наследници ищците М. А. В., С. А. М. и А. С. В., негони синове и съпруга.

Видно от приетото като доказателство по делото копие на изпълнително дело се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1895/2011г. по описа на РС-Димитровград, на 20.12.2011г. „УниКредит Булбанк" АД, в качеството си на кредитор е депозирал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Самуил Митков Пеев с рег.№874 към КЧСИ, въз основа на която молба е образувано и зпълнително дело №863/2011 с длъжници А. М. В., ЕГН ********** и А. С. В., ЕГН **********. С молбата е направено искане за извършване на имуществено проучване на длъжниците и налагане запори на трудово възнаграждение и банкови сметки. На 20.01.2012 г. е депозирана молба за налагане на възбрана върху недвижим имот. Наложена е на 23.01.2012г. възбрана върху поземлен имот, собственост на А. С. В.. На 08.02.2012г. е наложен запор на МПС,собственост на А. М. В.

Относно спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на висящо изпълнително производство е прието ТР№ 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. №2/ 2013 г. на 3

ВКС, ОСГТК. В т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.дело №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК изчерпателно са изброени изпълнителните действия, които могат да прекъснат давностните срокове за вземанията, съгласно чл. 116, б „в" ЗЗД. Поисканите и извършени действия по изпълнителното дело прекъсват давността за вземането, която според ответника към момента да подаване на установителния иск на ищците не е настъпила.Давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изпълнителни действия които не прекъсват давността по образуваното изпълнително дело, са изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение и проучването на имущественото състояние на длъжника.От изпълнителното дело е видно,че на 01.04.2013 г. като взискател по изп.дело № 863/2011 г. е конституиран „Макроадванс" АД. На 28.11.2013г. е депозирана молба за налагане на възбрана и на 03.02.2014г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, които са собственост и на двамата длъжници. За периода от 17.04.2012г. до 06.11.2014г. по изпълнителното дело са постъпвали доброволни плащания от А. В., с посочен в преводното нареждане номер на делото. На 22.06.2015г. е депозирана молба за извършване на опис, оценка и публична продан на недвижими имоти, собственост на А. В., находящи се в ****.

На 07.09.2016г. е депозирана молба за налагане на запори на получаваното от длъжниците трудово възнаграждение, както и за налагане на запор върху банкови сметки на А. В. в „Банка ДСК" ЕАД, в резултат на което на 09.09.2016г. е наложен запор. На 08.11.2017г. е депозирана молба за извършване на справка и налагане на запор при наличие на банкови сметки, в резултат на което на 13.02.2018г, е наложен запор на сметките на А.В. в „УниКредит Булбанк" АД, и на сметките на А. В. в „Банка ДСК" ЕАД. От наложения запор на банковите сметки на А. В. в „Банка ДСК“ ЕАД на 14.03.2018г. е удържана сума и преведена на ЧСИ Самуил Пеев. На 20.02.2020г. е депозирана молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжниците, в резултат на което на 25.08.2020г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника А. В. в „Първа инвестиционна банка" АД. Вследствие на наложения запор е удържана сума и преведена по изпълнителното дело.

Погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на изпълнителни действия, с което взискателят и ЧСИ не са бездействали, предприемали са необходимите действия по образуваното изпълнително дело. От образуването на изпълнителното дело на 20.12.2011г. до предявяване на иска пред РСДимитровград не са изминали пет години, в които давността да не е била прекъсвана по смисъла на чл. 116. б."в" ЗЗД, с оглед на което твърдението на ищците, че вземанията на "Макроадванс" АД за главници и лихви са погасени по давност се явява неоснователно. С направеното искане за налагане на запор на банкови сметки, инкорпорирано в молбата на взискателя от 20.02.2020 г, давностният срок за погасяване както за лихви, така и за главница е бил отново прекъснат Обстоятелството,че в периода от 13.02.2018г. до 4

20.02.2020г. не са били искани и извършвани действия по отношение на длъжника А. В. и делото се е перемирало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не променя извода на съда по отношение на погасителната давност. Когато взискателят поиска нов способ, дори и след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, като новото искане на свой ред прекъсва давността и е без значение дали съдебният изпълнител ще образува ново изпълнително дело или не. По изпълнителното дело са налице и данни,че по банковата сметка на „Макроадванс" АД са постъпвали доброволни плащания от М. М., дъщеря на А. М. и А. М., както и от длъжника А. М., видно от счетоводната справка, изготвена от „Макроадванс“ АД.

Неоснователно е и възражението на ищците за липса на надлежно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземания. Съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД прехвърлянето на вземания поражда действие спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като е налице съдебна практика според която цесионерът може да уведоми длъжника в качеството му на пълномощник на цедента,тъй като съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания и нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил като воля съгласно чл. 39 от ЗЗД,като не са предвидени ограничения свързани с уведомяването за цесията. Съгласно принципа за свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията,което упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД.