Решение № 1242 от 25.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1242

Сливен, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20267220700130 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба, подадена от „ЕЛЕКТРА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [жк], [адрес], представлявано от у. И. И. И., срещу прилагане на ПАМ „Задържане на МПС чрез техническо средство (скоба)“, извършено от Ж. Т. Т. – И. „Зони за кратковременно паркиране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ Община Варна, на 06.02.2026 г. спрямо лек автомобил с рег. № [рег. номер].

С жалбата се оспорва законосъобразността на наложената ПАМ и последвалият изричен отказ на ОП „ОПСЗ“ - Варна да отмени същата и да възстанови заплатената сума от 36,81€. Счита действията на административния орган за нищожни и незаконосъобразни. Изразява становище по съществото на спора. Моли, съдът да отмени като незаконосъобразна приложената ПАМ и да осъди ответника да възстанови на „Електра“ ООД сумата от 36,81€, ведно със законната лихва. Претендира присъждане на направените по делото разноски и държавна такса.

В съдебно заседание оспорващото дружество „ЕЛЕКТРА“ ООД, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило становище от адв. Н. Н. от АК-Варна – пълномощник на дружеството, в което заявява, че поддържа жалбата изцяло и моли съда да отмени оспорената ПАМ като нищожна, респективно незаконосъобразна. Излага становище по съществото на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар, за което представя Договор за правна помощ и разписка..

Административният орган – Ж. Т. Т. – И. „Зони за кратковременно паркиране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ Община Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител юрисконсулт А. Ш., която заявява, че процесната ПАМ е приложена от компетентен орган. Изразява становището си по същество, като моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да потвърди в цялост приложената ПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 евро.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2026 г. в гр. Варна, административният орган Ж. Т. Т. – И. „Зони за кратковременно паркиране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ Община Варна приложил техническо средство за задържане тип „Скоба“ по отношение на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № [рег. номер]. За поставянето на техническото средство бил съставен Констативен протокол за прилагане на техническо средство тип „Скоба“ с № 287189 (л. 19). В протокола било посочено, че техническо средство е поставено на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради това, че не била заплатена дължимата цена за престой и паркиране в зелена зона. Поставянето на техническото средство било извършено в присъствието на М. И. Л. - Инспектор „Зони за кратковременно паркиране“.

На 02.06.2026 г. административният орган съставил Протокол за демонтаж на скоби след приключване на работното време на зоната с № 017804 на МПС (л. 20). В протокола било посочено, че на лекия автомобил марка „Ауди“ с рег. № [рег. номер] било премахнато приложеното техническо средство за задържане тип „Скоба“, предвидено в чл.167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и същият бил репатриран по чл. 171, т. 5, бук. „г“ от ЗДвП в 18:03 часа, поради това, че дължимата цена не е платена.

Към доказателствата по делото са приобщени копия на: заповед № 1506/22.05.2025 г. на кмета на Община Варна (л. 22 - 23); съобщение № 297870/06.02.2026 г. до водача на лекия автомобил с рег. № [рег. номер] (л. 24); 6 броя снимки на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № [рег. номер] (л. 25 - 30); Наредба за организация на движението на територията на община Варна (л. 31 - 41); заповед № 4097/20.11.2025 г. на кмета на Община Варна (л. 42); Инструкция за работа на дейността „Репатриране на излезли от употреба /ИУ/ МПС и неправилно паркирани, утвърдена със заповед № 4097/20.11.2025 г. на кмета на Община Варна (л. 43 - 45); разпечатка от системата за прилагане на принудителните мерки (л. 64 - 65)..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Оспорената ПАМ е приложена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща сочените в нея мерки, сред които и процесната, да се прилагат от служби за контрол, определени от кметовете на общините. По делото е представена Заповед № 1506/22.05.2025 г., с която кметът на община Варна е определил поименно длъжностните лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, сред които и наложилият процесната ПАМ Ж. Т. Т. - И. „Зони за кратковременно паркиране“. Заповедта е издадена на основание раздел ІV.2 от Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна, в който се намира разпоредбата на чл. 36, според ал. 1 на който „ППС, което е паркирано в нарушение на нормите на настоящата Наредба може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство тип „скоба“.“, а според ал. 2 „Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип „скоба“, таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните ППС, се организира и осъществява от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона” по ред и при условия определени със заповед на кмета на Община Варна, издадена на основание и в изпълнение на чл.167 и следващите от Закона за движението по пътищата.“.

В този смисъл съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспореният акт е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

В ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на процесната ПАМ, като по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, следва да се приеме, че по отношение на мерките по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. В случая от служителят, наложил ПАМ, е съставил Констативен протокол за прилагане на техническо средство тип „Скоба“ с № 287189/06.02.2026 г., в който е посочено, че по отношение на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № [рег. номер] е приложено техническо средство за задържане тип „Скоба“, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради това, че не била заплатена дължимата цена за престой и паркиране в зелена зона. По делото е представено изготвено съобщение № 297870/06.02.2026 г. до водача на лекия автомобил с рег. № [рег. номер] за прилагане на техническо средство тип "скоба", в което е отразено поставянето на техническото средство, посочен е регистрационния номер на автомобила, дата и часа на заскобване и условията за освобождаване, като от снимковия материал се установява, че съобщението е поставено на видно място на задържаното превозно средство (на стъклото на предната лява врата). Отделно от това от представената по делото разпечатка от информационния център, обслужващ "Зелена зона", се установява, че след поставяне на скобата на мобилния телефон на жалбоподателя е изпратено съобщение за поставянето й. Номерът на който е изпратено съобщението съвпада с номерът, който е посочен в първоначалната жалба.

С оглед изложеното съдът намира, че при поставяне на скобата, както и при свалянето й, не се установяват допуснати от ответника съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наложената ПАМ на това основание.

Същевременно съдът намира, че оспорената ПАМ е издадена в нарушение на материалните разпоредби на закона, поради следните съображения:

Жалбоподателят не спори, че в зоната в която е бил паркиран процесния автомобил е бил поставен вертикален пътен знак, но твърди че същият е поставен на място, което не позволява нормална видимост при движение и паркиране. Същевременно същият твърди, че на мястото където е бил паркиран автомобилът му липсва хоризонтална маркировка, обособяваща паркомясто.

Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, понеже с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметният им обхват и приложно поле.

Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на пътно превозно средство, са установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно.

Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Видно от чл. 99, ал. 3 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

В случая не се спори, че автомобилът на дружеството жалбоподател - лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № [рег. номер], на 06.02.2026 г. е бил паркиран в гр. Варна, в района на „Зелена зона“, поради което служител на ОП „Общински паркинги и синя зона“ е приложил ПАМ, чрез поставяне на техническо средство за принудително задържане тип "скоба" на паркираното превозно средство.

Спорно по делото е обстоятелството дали мястото, където е бил паркиран и заскобен процесния автомобил, е било обозначен с хоризонтална пътна маркировка, указваща, че мястото на паркиране е "Зелена зона".

От представения по делото снимков материал не може да се установи със сигурност дали мястото, където е бил паркиран автомобила е поставен вертикален пътен знак, с който е обозначено мястото за паркиране. На снимката на стр. 27 от делото се вижда поставен вертикален пътен знак, но в гръб и не може да се установи какъв е той. Жалбоподателят не оспорва, че е имало такъв, но твърди, че не е поставен съобразно изискванията на чл. 12 от Наредба № РД-02-21-1/23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Същевременно от снимковия материал се установява, че мястото където е паркиран процесния автомобил не е обозначено с хоризонтална пътна маркировка. По аргумент от чл. 99, ал. 2 от ЗДвП задължението за заплащане на такса за паркиране е обусловено от обозначаването на участъка като зона с особен режим за платен почасов престой. Според посочената разпоредба местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, като посочените изисквания следва да са кумулативно изпълнени. Следователно, настоящият състав приема като недоказана втората кумулативна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно мястото на паркиране на процесното МПС да е в определена зона за платено паркиране, в която местата за паркиране са обозначени с хоризонтална пътна маркировка.