Решение № 228 от 09.10.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 157/2023
- Вид
- Решение № 228
- Подписан
- 09.10.2026
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева
Цитирани разпоредби
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.43 ал.1 б."а" · Закон за наследството
- чл.43 ал.1 б."б" · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 228 гр. гр. Д.ч, 09.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д.Ч в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева при участието на секретаря Павлина Ж. ПЕ. като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Гражданско дело № 20233200100157 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са предявените от Х. И. Р. с ЕГН ********** от гр.С. и Ц. Х. Р.а - В. с ЕГН ********** от гр.Д. срещу Р. М. М. с ЕГН ********** от гр.Д. искове по чл.43 ал.1 б.“б“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание №*** г. по описа на нотариус с рег. №*** и район на действие ДРС, с което наследодателката на ищците Й.. Х. Р.а завещала на ответника Р. М. М. имуществото си – тъй като завещанието било извършено поради измама.
След образуване на съдебното производство ищцата Ц. Х. Р.а – В. е заместена на осн. чл.227 от ГПК от законните си наследници, съпруг и син, Д.
М. В. с ЕГН ********** и М. Д. В. с ЕГН **********.
В първоначалната искова молба с вх.№1623/13.03.2023г., поправена с две уточняващи молби с вх.№2269/06.04.2023 г. и с вх.№2918/05.05.2023 г., е изложено, че Х. И. Р. и Ц. И. Р.а – В. са единствените законни наследници на Й.. Х. Р.а, б.ж. на гр.Д., починала на *** г. С решение по гр.д.№575/2018 г. на ДОС Й.. Х. Р.а била поставена под пълно запрещение. На 05.07.2010 г. наследодателката се разпоредила със своето имущество чрез съставяне на нотариално завещание №*** г. по описа на нотариус с рег. №*** и район на действие ДРС, като завещала в полза на ответника Р. М. М. два конкретно описани недвижими имота:
1
- 6/10 ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м. с административен адрес в гр.Д., бул.*** /по нотариален акт бул.***/, с идентификатор *** с площ 308 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ 196 кв.м. - кафе-аперитив, на един етаж, с площ по документ за собственост 173 кв.м, ведно с изба с площ 113.24 кв.м, - апартамент №8 с адрес в гр.Д., пл. ***, самостоятелен обект с идентификатор ***, както и цялото притежавано от нея движимо и недвижимо имущество.
Ищците Х. И. Р. и Ц. И. Р.а – В., и наследодателката /тяхна леля/ Й.. Х.
Р.а се познавали с ответника Р. М. М. по повод сключен договор за наем.
Първоначално ищците били с много Д. впечатления от ответника, който се показвал добронамерен към тях и към леля им. Тя имала объркано поведение, често ходела в отдаденото под наем на ответника заведение /преди нейна родна къща/ с мисълта, че все още живее там, а ответникът й обръщал внимание, разговарял с нея, черпел я, постепенно той, а също и една негова служителка се сближили с нея. През м.юни 2010 г. наследодателката си навехнала крака, обездвижила се и ищците приели предложението на ответника той да носи храна на леля им и да намери жена за почистване на жилището й, разходите за което да са за сметка на дължимия от него наем.
Междувременно наследодателката била започнала да говори на ищеца Х. И. Р., че се страхува Ц. да не я отрови и затова изхвърля храната, която последната и семейството й носят. На ищцата Ц. И. Р.а наследодателката казвала, че Х. идва да я тормози, иска да я убие и да й вземе имотите.
Наследодателката Й.. Х. Р.а била с влошено физическо и психическо здраве. Подробно са описани медицински прегледи, констатации, препоръчани и извършени лечения в периода 01.01.2009 г . – 27.01.2011 г., свързани със заболявания на сърцето, очите, ставите. По повод отказ на наследодателката да постъпи за стационарно лечение при диагноза „инфаркт на миокарда“ племенниците й, двамата първоначални ищци, я завели за консултация с психиатър и психолог; консултацията приключила със заключение, че наследодателката страда от заболяване, има умерено тежък интелектуален упадък, съдово обусловен, с интелектуално паметови смущения от органичен тип. Изложени са и твърдения, че наследодателката халюцинирала, говорела с умрелите, бъркала деня с нощта, играела с котките си, забравяла и др.
Според ищците, проблемите с физическото и психическото й здраве привели наследодателката Й.. Х. Р.а в състояние на неуравновесеност и 2 недостатъчно добра ориентираност в обкръжаващата среда, направили я лесно внушаема и манипулируема. Ответникът Р. М. М. се възползвал от това състояние на Й.. Х. Р.а и създал у нея невярното убеждение, че племенниците й Х. И. Р. и Ц. И. Р.а ще я убият, за да й вземат имотите и, за да си запази живота, в нейн интерес е тя да се разпореди с имуществото си в полза на ответника. При така създадената у нея от ответника заблуда Й.. Х. Р.а извършила нотариалното завещание №*** г. по описа на нотариус с рег. №*** и район на действие ДРС.
Въз основа на изложеното ищците считат, че нотариалното завещание е направено от наследодателката поради измама и искат то да бъде унищожено.
Ответникът Р. М. М. оспорва исковете като неоснователни.
Възразява, че към момента на извършване на завещанието Й.. Х. Р.а не е страдала от заболяване и не е била в състояние, което да я е правило податлива да бъде въведена в заблуда, че ответникът не я е въвеждал и същата не е била в заблуда относно завещанието – какво прави, защо го прави и какви са неговите правни последици. Според ответника завещателката действала разумно, с пълно осъзнаване на смисъла и значението на завещанието, съставляващо нейната действителна воля. Ответникът не бил създал у завещателката и тя не била мотивирана от неверни представи, а действала, водена от благодарност за уважителността и грижите, които ответникът й давал и от разочарованието от племенниците й, които отсъствали от живота й, но искали тя да се разпореди с имот в тяхна полза.
В отговора си на исковата молба ответникът е въвел възражение и, че исковете са погасени по давност. Застъпено е, че давността тече от когато ищците са узнали причината за твърдяната унищожаемост - 27.08.2019 г.
/датата на изслушване на психиатрична експертиза по гр.д. №147/2017 г. на ДОС/ и тригодишният давностен срок е изтекъл преди предявяване на исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Видно от удостоверение изх. №1675/02.04.2020 г. на Община – Д.ч, Й..
Х. Р. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Д., е починала на *** г. и е оставила законни наследници Х. И. Р. и Ц. И. Р.а – В.. Те са племенници на наследодателката, низходящи на починалия по-рано нейн брат И. Х.в Р..
С нотариално завещание №*** г., оформено от нотариус с рег. №*** и район на действие ДРС Й.. Х. Р. завещала на ответника Р. М. М. собствените 3 си недвижими имоти, както следва:
- 6/10 ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м с административен адрес гр.Д., бул.*** /по нотариален акт бул.***/, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д. с площ 308 кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по кадастралната карта с площ 196 кв.м - кафе-аперитив на един етаж с площ по документ за собственост 173 кв.м, ведно с изба с площ 113,24 кв.м,
- апартамент №8 с адрес гр.Д., пл.***, самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта, ведно с избено помещение №10 с площ от 5,84 кв.м, както и 0,73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта, както и цялото притежавано от нея по време на смъртта й недвижимо и движимо имущество.
С договор от 16.06.2014 г., сключен с нотариален акт №*** г., Й.. Х. Р. дарила на Р. М. М. недвижимия имот - 6/10 ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м с административен адрес гр.Д., бул.*** /стар адрес бул. ***/, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д. с площ 308 кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по кадастралната карта с площ с площ от 173 кв.м и изба с площ 113,24 кв.м.
С решение №42/01.03.2018 г. по гр.д. №575/2018 г. по описа на ДОС, влязло в сила на 21.03.2018 г., Й.. Х. Р. е поставена под пълно запрещение.
С решение №74/09.03.2020 г. по гр.д. №147/2017 г. на ДОС, влязло в сила на 16.07.2021 г., горният договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт №*** г., е унищожен на осн. чл.31 ал.1 от ЗЗД.
С решение №260007/07.07.2023 г. по гр.д. №257/2020 г. по описа на ДОС са отхвърлени предявените от Х. И. Р. и Ц. И. Р.а – В. срещу Р. М. М. искове за унищожаване на нотариалното завещание №*** г., извършено на 05.07.2010 г., с което наследодателката Й.. Х. Р. завещала на ответника Р. М. М. имуществото си – на осн. чл.43 ал.1 б.“а“ от ЗН поради това, че към момента на изповядване на едностранния акт завещателката не можела да разбира свойството и значението на извършеното от нея. Решението е влязло в сила /потвърдено с решение №89/04.06.2024 г. по в.гр.д. №461/2023 г. на АпС – Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение
№4112/17.09.2025 г. по гр.д. №3875/2024 г. на 1-во ГО на ВКС/.
При извършване на атакуваното
4 нотариално завещание наследодателката Й.. Х. Р. е била на 86 години. Същата не се е омъжвала, не е имала деца, живеела е сама в апартамента си в гр. Д.. Наследодателката и ищците били в облигационно наемно правоотношение с ответника Р. М. М. касателно съсобствения на ищците и наследодателката недвижим имот в гр.
Д., *** /от който 6/10 ид.части са описани в завещанието/. Постепенно ответникът Р. М. М. започнал да контактува всеки ден с Й.. Х. Р., говорел с нея, обръщал й внимание, сближил се с нея. Ответникът й носел храна всеки ден, ангажирал жени, които да се грижат за домакинството й, а в последствие и за самата нея денонощно, при нужда я водел на медицински прегледи и за лечение, ангажирал рехабилитатор за възстановяването й след счупване на тазобедрената става. Тези обстоятелства се установяват от съвпадащите твърдения на двете насрещни страни и от съответно кореспондиращите с тях сведения в показанията на свидетелите Г. С. И., С. Х. Т., И. К. Е. и В. Н. К..
Ищците са представили медицински заключения, епикризи, амбулаторни листи, издадени от лечебни заведения за проведени прегледи и лечения в периода м. септември 2009 г. – 2010 г. /гръб на л.13 – л.16, л.56 – л.65/. От тях се установява, че Й.. Х. Р. имала здравословни проблеми.
Същата била с офталмологични заболявания, свързани със значителни зрителни ограничения, продължителна хипертонична болест на сърцето и стенокардия, синдром на вертебробазиларната артериална система и диагностициран на 30.03.3010 г. остър субендокарден инфаркт на миокарда; на 24.08.2010 г. била приета в болницата за лечение на пертрохрантерно счупване на дясната бедрена кост.
В този период и към датата на извършване на нотариалното завещание Й.. Х. Р. не е била диагностицирана с психиатрично заболяване.
По делото е приета представената от ищците „психолого-психиатрична експертна консултация“ с дата 23.04.2010 г., съставена от психиатър и психолог. Отбелязано е, че на 15.04.2010 г. двамата специалисти изследвали Й.. Х. Р., доведена при тях от ищеца Х. И. Р.. Изложени са констатации и изводи, че същата не боледува от психично заболяване, има видима интелектуална редукция от органичен тип, която определя болестно поведението й, не може да се ориентира правилно във фактическата обстановка, с понижена критичност и способност за съждения, с волева неустойчивост от степен, позволяваща влияния и внушения. Така представената по делото психолого-психиатрична консултация, не е официален медицински документ, предвиден в нормативен акт за удостоверяване на здравословно състояние, издаден от лечебно заведение.
5
Касае се частен свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е обвързваща и удостовереното следва да се преценява, с оглед всички обстоятелства по делото.
По делото са приети писмени доказателства за това, че след години Й..
Х. Р.а е била диагностицирана и е страдала от психиатрично заболяване – лист за амбулаторен преглед от 19.07.2016 г., психологично изследване и резултат от компютърно томографско изследване от 08.02.2018 г., психологично становище от 18.02.2019 г.
Свидетелката Г. С. И. живее на семейни начала с ищеца Х. И. Р., а свидетелката С. Х. Т. е негова дъщеря. Свидетелките знаят и помнят „леля Ж..“ от преди много години. Тя била изключително интелигентна жена, много любознателна, интересувала се от кино и театър, обичала да пътува и да се разхожда, с нея се водели много интересни разговори.