Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Костинброд, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100062 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „****** ЕИК ******, седалище/адрес на управление: гр. София, ********, с която се иска признаване за установено, че ответника – М. Б. Н., ЕГН ********** и адрес: гр. Годеч, ********, му дължи следните суми: сумата 300 лева, представляваща главница, сумата 9,00 лева, представляваща договорна лихва за период от 25.10.2019 г. до 19.11.2019 г., сумата 200,66 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.11.2019 г. до 11.19.2024 г., сумата 820,56 лева, представляваща неустойка.

Ищеца претендира и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 02.12.2024 г., до изплащане на вземането.

Претендира разноски в заповедното и настоящото производства.

Твърди се в ИМ, че на 25.10.2019 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с трето лице – „********, съгласно който е получил сумата от 300 лева, която Н. се е задължил да върне на една вноска от 300 лева на дата 19.11.2019 г., като е договорен фиксиран лихвен процент от 36% и *** от 42.7%.

Посочва, че договора е сключен при условията на ЗПФУР.

Твърди се неизпълнение на задълженията от страна на ответника.

Твърди се, че вземането по договора е прехвърлено с договор за цесия от 22.03.2024 г. в полза на заявителя.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Иска гледане на делото в 1 негово отсъствие. От страна на ищеца са представени само писмени доказателства, което не са оспорени.

В срока за отговор ответникът не подава такъв.

В съдебно заседание ответника не се явява. Не прави искане за гледане на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание и оставено без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение, след като съдът счете, че не всички претенции на ищеца са вероятно основателни.

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, след като по ч.гр.д. № ****** г. по описа на РС Костинброд, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 от ГПК - № 513/03.12.2024 г., която е връчена на ответника и в срок е подадено възражение, като след даване на указания в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявен разглеждания установителен иск.

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, съдът намира, че следва да уважи предявените претенции частично.

На 25.10.2019 г., ответникът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за кредит – кредитна линия № 576543 със „****** Договорено е да му се отпусне заемна сума от 300 лева, която е следвало да бъде върната на една вноска на 19.11.2019 г., като и възможността да ползва отново този кредит в рамките на една година. Договорена е нулева лихва за първото ползване на сумата, като договорната/възнаградителна лихва е в размер на 36% и *** от 42.7%.

По отношение на *** в договора е посочено, че не включва възможни разходи при неизпълнение, както и такси по тарифа на кредитодателя.

С чл.чл. 17-22 от договора е постигнато съгласие в срок от три дни от сключване на договора от страна на кредитополучателя да бъде представено обезпечение – поръчител или банкова гаранция обезпечение – поръчител или банкова гаранция /след одобрение от кредитора/, като при неизпълнение на това задължение, на длъжника се начислява неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, за който не е представено обезпечение.

Договора е сключен по реда на ЗПФУР, като за това от страна на ищеца е представена разпечатка на изпратени съобщения, както и попълнени формуляри с лични данни на ответника, негова снимка и др.

Налице са стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, ОУ на „******за отпускане на потребителски кредити от разстояние, както договор за цесия от 22.03.2024 г. между „******и ищеца, като ответникът фигурира в приложение към договора за цесия.

Заемната сума е преведена на ответника чрез система ***** на 25.10.2019 г., за което е представена разписка на това.

По делото няма данни и доказателства за плащане по договора от страна на 2 ответника.

В изпълнение на служебните се задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като без съмнение кредитополучателят по цитираният договор за кредит има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно правоотношение за паричен заем, правата по който са придобити от ищеца, но самият писмен договор е недействителен, предвид следното.

Основанията за това е извода на съда, че представения писмен договор за кредит e недействителeн в съответствие със задължителната практика на СЕС, който с мотивите на Решение по дело ***** от 21.03.2024 г. еднозначно приема, че невключването на разходи по кредита при изчисление на *** се приравнява на липса този основен показател/характеристика на договора и на това основание е недействителен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл.

23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви.

Само за пълнота следва да се отбележи, че недействителността е налице още към момента на сключване на договора с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на *** и уведомяване на заемателя за размерът му.

На първо място следва да се отбележи, че посочените клаузи, уговарящи задължение за представяне на обезпечение са неравноправни /съответно нищожни/ и по смисъла на чл.

143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП, след като е допуснато сключване на договор и предоставяне на заемната сума, с уговаряне на последващо задължение за представяне на обезпечение, което не дава възможност на кредитополучателя да прецени обективно икономическите последици от сключване на договор с такова задължение. На второ място следва да се отбележи, че противоречи на закона и морала да се уговаря в тежест на страна възникване на последващо задължение за обезпечение. Задължението за представяне на обезпечение се въвежда при сключване на договора, а не след усвояването на заемната сума, след като смисълът на обезпечението, принципно в конкретната хипотеза на уговорено обезпечение е да се поеме отговорност от трето лице към кредитора за изпълнение на задълженията на кредитополучателя.

Освен това конкретния размер на неустойката при непредставяне на обезпечение – 0.9% на ден върху усвоената сума, е необосновано висок, след като не поставя никакви граници над размера на неустойката.

Според съда клаузите от договора, изискващи обезпечение противоречи на закона, поради което са нищожни, тъй като чрез тях се заобикалят изискванията на Закона за потребителския кредит, установяващ максимален размер на характеристиката „годишен процент на разходите“. Посочено е в приложение към договора за кредит, че този процент е в размер на 42.07 %, а по същество е уговорено заплащане на допълнително възнаграждение 3 на заемодателя.

Това е така поради факта, че при договор, сключен от разстояние, чрез използване на електронна платформа на предлагащия финансови услуги по този начин, се въвежда допълнително изискване за последващи действия по представяне на обезпечение и то след одобрение от страна на кредитодателя, като банковата гаранция неизвестно защо се изисква за срок по-голям от срока на кредита, а в хипотезата на поръчител следва лицето да се яви лично и подпише договор за поръчителство. Този различен подход при сключване на договор и предаване на заемната сума от една страна и създаването на задължения за последващи действия, очевидно несъответстващи и изискващи трудно изпълними условия показва според съда намерението да се получи неследващо се възнаграждение за предоставената финансова услуга, извън договора за кредит и допустимите рамки на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Поради това искът е допустим и основателен само за размера на заемната сума от 300 лева, която се дължи на основание чл. 23 от ЗПК, а в останалата част следва да се отхвърли.

Предвид изхода от делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в минималните размери, предвидени както за дължима ДТ, така и за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съответно сумата от 75 лева за разноски в заповедното производство и сумата от 125 лева за настоящото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОТВЕТНИКА М. Б. Н., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА ****** ЕИК ******, сумата от 300 лева, представляваща главница по договор за кредит – кредитна линия № 576543, сключен на 25.10.2019 г. със „****** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.23.2024 г., до изплащане на вземането, за коeто е издадена заповед за изпълнение № 513/03.12.2024 г., по ч.гр.д. № ****** г. по описа на РС Костинброд, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за признаване за установено, че ответникът му дължи следните суми: Сумата 9 лева, представляваща договорна лихва за период от 25.10.2019 г. до 19.11.2019 г.; Сумата 200,66 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.11.2019 г. до 11.19.2024 г.; Сумата 820,56 лева, представляваща неустойка.

ОСЪЖДА М. Б. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ****** ЕИК ****** общата сума от 200 лева за направени разноски по ч.гр.д. № ****** г. по описа на РС Костинброд и настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок, от получаване на 4 съобщението, че е изготвено пред Софийски окръжен съд.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5