Решение № 1036 от 27.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501596 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение №261107 от 29.03.2022г., постановено по гр. д.

№16038/2019г. СГС, I ГО, 19 състав е осъдил Т. Г. Д. да заплати, на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ, на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата от 23 062, 10 евро - главница по сключен договор за потребителски кредит № 690/0032 от 10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил искът за горницата до пълния предявен размер от 23 671, 60 евро като неоснователен, както и да заплати сумата от 1 374, 51 евро - лихва върху редовна главница за периода 30.04.2019 г. - 22.11.2019 г., като е отхвърлил искът за горницата до пълния предявен размер от 1 409, 81 евро, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 172, 32 евро - лихва за просрочена главница за периода 30.04.2019 г. - 05.12.2019 г., като е отхвърлил искът за горницата до пълния предявен размер от 180, 33 евро, както да заплати, на основание чл. 92 от ЗЗД, сумата от 42, 12 евро - неустойка за просрочена редовна лихва за периода 30.04.2019 г. - 22.11.2019 г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати сумата от 6 197, 76 лв. - съдебни разноски. С решението СГС, I ГО, 19 състав е отхвърлил предявените искове на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с правно основание чл. 92 от ЗЗД срещу Т.

Г. Д. за заплащане на сумата от 186, 52 евро - неустойка за просрочена 1 главница в периода 30.04.2019 г. - 05.12.2019 г. и иска с правно основание чл.

86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11 152, 36 евро - просрочена лихва /миграция/ за периода 30.04.2019 г. - 22.11.2019 г.

Срещу решението в осъдителните му части е подадена въззивна жалба от ответника, чрез назначения от съда особен представител, с възражения, че постановеното решение в обжалваните му части е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата се релевира оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, направените възражения и представените доказателства, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразни и необосновани изводи.

Поддържа се твърдение, че в конкретния случай е била налице хипотеза, при която кредитът е отпуснат чрез упълномощено лице, поради което е следвало съдът да изясни дали кредитът е отпуснат на ответника или на упълномощеното лице, което не било сторено. В жалбата се релевира довод, че ищцовата банка не е установила по безспорен начин, че е превела по банкова сметка, открита на името на ответника Т. Г. Д., претендираната главница. Излага се становище, че е налице спор дали паричната сума, предмет на договора, е усвоена от ответника, дали е налице в конкретния случай предсрочна изискуемост на кредита, предвид направеното възражение, че в случая исковата молба е получена от особен представител, а не от кредитополучателя. Релевира се довод, че според установеното в съдебната практика, банката изрично следва да е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това нейно волеизявление следва да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на исковата молба или евентуално това да се счита заявено с получаването на исковата молба лично от кредитополучателя, а не от особения представител. Прави се искане, с оглед изложените съображения, въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части, като постанови друго, с което искът в уважената му част да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна в срока по чл. 263 ГПК, чрез своя процесуален представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се оспорва жалбата, като се излагат подробни съображения. Прави се искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

СГС е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В исковата молба на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД се твърди, че на 2

10.09.2014 г. бил сключен договор за потребителски кредит с Т. Г. Д..

Съгласно същият, кредитополучателят получил кредит в размер на 31 518, 92 евро срещу насрещното му задължение да погасява отпуснатата сума на месечни погасителни вноски, на уговорения падеж по посочената в договора банкова сметка. Твърди се, че крайният срок на погасяване на кредита бил 29.09.2019 г. След сключване на договора, страните предоговорили условията по него в сключени допълнителни споразумения и анекси. Твърди се, че кредитът не бил обслужван редовно от кредитополучателя, въпреки неговото предоговаряне, поради което бил обявен за предсрочно изискуем. Поради което същият дължи на ищеца сумата от 23 671, 60 евро - главница, сумата от 1 409, 81 евро - лихва върху редовна главница за периода 30.04.2019 г. 22.11.2019 г., сумата от 180, 33 евро - лихва върху просрочена главница за периода 30.04.2019 г. - 05.12.2019г., сумата от 186, 52 евро - неустойка за просрочена главница за периода 30.04.2019 г. - 05.12.2019 г., сумата от 42,12 евро - неустойка за просрочена редовна лихва за периода 30.04.2019 г. 05.12.2019 г., сумата от 11152, 36 евро - просрочена лихва /миграция/ за периода 30.04.2019 г. - 22.11.2019 г. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да осъди ответника да му заплати горните суми, ведно със законната лихва върху главницата и сторените съдебни разноски в производството.

Ответникът, чрез особения представител, е подал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като излага подробни съображения за неоснователността им.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че чрез сключения договор за кредит и допълнително сключените анекси, страните са били обвързани от валидно правоотношение, по което банката ищец е предоставила договорената сума, която е била усвоена от кредитополучателя. Предвид установеното неизпълнение от страна на последния, за банката е възникнало правото да поиска обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Тази предсрочна изискуемост е била съобщена на страната с връчването на исковата молба и книжата по делото на особения представител, назначен на ответника, като от този момент всички задължения по договора са станали изцяло предсрочно изискуеми, доколкото е установено, че са настъпили и предвидените в договора - /т.17/ условия.

Приел е, че клаузите в допълнителните споразумения за начисляване на лихва върху лихва са нищожни на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД вр. с чл. 10 ал.3 от ЗЗД, поради което не следва да се вземат в предвид при определяне на дължимите от ответника задължения. По отношение на претендираната главница е приел, че съобразно заключението на ССчЕ е налице капитализирана сума към главницата в размер 489, 5 евро, която сума е недължима от ответника под формата на главница, поради което и след преизчисления е определил, че дължимата главница по договора към сключване на анекс 1 възлиза на 31 128, 92 евро и след приспадане на извършените от ответника по време на действие на договора плащания, е 3 приел, че неизплатената част от главницата възлиза на сумата от 23 062, 10 евро, за която сума е приел за основателен искът за главница. По отношение претенцията за възнаградителна лихва за процесния по делото период и след съобразяване на обстоятелството, че банката е изчислила сумата за дължима възнаградителна лихва на база, включваща в главницата капитализираната лихва, съгласно анекс 1, първостепенният съд е извършил преизчисляване при съблюдаване на нормата на чл. 162 от ГПК и при съобразяване действително дължимата сума за главница за процесния период, като е приел, че на ищеца се следва сума в размер на 1 374, 51 евро за възнаградителна лихва. До пълните предявени размери е отхвърлил тези претенции. По отношение на исковите претенции, касаещи лихва за просрочена главница, респ. неустойка за просрочена главница е посочил, че е недопустимо да се претендират както обезщетението за забава по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, така и договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. Посочил е, че при присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за договорна мораторна неустойка е неоснователна. На следващо място, е приел, че на ищеца се дължи сума в размер на 172, 32 евро като обезщетение за забава върху просрочената главница като за тази сума е уважил претенцията, а за разликата до пълния предявен размер я е отхвърлил. По отношение на следващата претенция на ищеца, касаеща заплащане на неустойка върху възнаградителна лихва, която представлява цената на ползването на кредита, а не обезщетение за забава в плащането му, е посочил, че на общо основание при забава в плащането на тази цена страните могат да уговорят заплащане на обезщетение под формата на неустойка, поради което е уважил претенцията за претендирания период. По отношение на последната претенция на ищеца, касаеща сумата от 11 152, 36 евро за просрочена лихва /миграция/ по договора и анексите по него за периода 30.04.2019 г. - 22.11.2019 г. е приел, че тази сума е формирана от суми, чиито падежи изобщо не са настъпили, доколкото касаят бъдещ три годишен период от време, поради което изцяло е отхвърлил тази претенция.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на въззивното производство е решението в неговите 4 осъдителни части, доколкото като необжалвано същото е влязло в сила в отхвърлителните му части.

От приложения по делото договор, се установява, че на 10.09.2014г. между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна като кредитор и Т. Г. Д., от друга страна като кредитополучател, е бил сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице. Доколкото липсва оспорване автентичността на подписа на кредитополучателя, то съдът приема, че подписът принадлежи на лицето Т. Г. Д., посочен като негов автор. С оглед на това, съдът приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит в уговорения размер срещу насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.

От съвкупната преценка на приложените и приети без оспорване пред първата инстанция доказателства – извлечение от разплащателна сметка, извлечение от счетоводните книги, съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема за безспорно установено, че кредитът в пълния му размер е усвоен от кредитополучателя на 11.09.2014г. по разплащателна сметка с IBAN: *** с титуляр Т. Г. Д.. Във връзка с това е неоснователно и необосновано възражението на жалбоподателя-ответник, че по делото не било доказано, че ищецът е предоставил на ответника кредит в уговорения размер. Ненамиращо опора в доказателствата е възражението на жалбоподателя, че кредитът бил отпуснат, чрез упълномощено лице, поради което не било ясно дали е отпуснат на ответника или на упълномощеното лице. От обсъдените по-горе доказателства се установи, по категоричен начин, че банката е превела по цитираната по-горе разплащателна банкова сметка, открита на името на ответника Т. Г. Д., претендираната главница. Упълномощаването се е случило на един по-късен етап – 2019г., като изрично ответникът е извършил потвърждение на извършените от пълномощника му до момента действия, свързани с процесния договор за потребителски банков кредит.