Решение № 142 от 17.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.ОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. С.А в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ПЕТЯ С.ОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600257 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С присъда № 16/03.07.2025г., постановена по НОХД № 236/2025г., Ловешки окръжен съд, по реда на съкратеното съдебно следствие, е признал за виновен подсъдимия И. Л. Т. за деяние по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „Б“ пр.1 вр. ал.1 б. „в”и б. „б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК от НК и му е наложил наказание при условията на чл.58а ал. 4 вр. 55 ал. 1 от НК от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил с петгодишен изпитателен срок.

На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия Т. от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдил е разноски.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от частните обвинители Д. и М. Г.и чрез техния повереник – адв. Ч.. Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния закон, въпреки, че основното, което се спори е размера на наложеното наказание, което намират за занижено.

Наложеното наказание не кореспондирало със събраните доказателства 1 относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, не следвало да се прилага института на условното осъждане. Съдебното следствие преминало по реда на съкратеното такова, а в съдебно заседание била изложена друга фактология. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за разглеждане по общия ред или при условията на алтернативност да се измени присъдата като бъде увеличено наложеното наказание и същото да се търпи ефективно.

В съдебно заседание частният обвинител Д. и неговият повереник заемат становище, че постановената присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Частните обвинители Д. и М. Г.и не се явяват лично. Техният повереник – адв. Р. поддържа подадената жалба. Намира, че неправилно съдът е определил наказание при многобройност на смекчаващите вината обстоятелства. Налице било подценяване на обществената опасност на деянието, освен това по - висока била и обществената опасност на дееца с оглед начина на извършване на деянието. Поддържат се двете алтернативи поискани в жалбата – отмяна на постановената присъда и връщане на делото за разглеждане по общия ред или увеличаване размера на наложеното наказание и премахване на института на условното осъждане.

Представителят на апелативна прокуратура намира постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Материалният закон е приложен правилно, а посоченото наказание съобразено със становището и искането на прокурора от окръжната прокуратура. В заключение - предоставя на съда преценката относно размера на наложеното наказание.

Подсъдимият И. Т. и неговият защитник оспорват подадената жалба.

Намират, че съдът е съобразил всички обстоятелства, които имат значение за определяне на обема от наказателна отговорност, която той следва да понесе.

Акцентират върху разпита на дъщерята на подсъдимия и пострадалата, проведен пред първостепенния съд, върху съС.ието на подсъдимия, аргументира се подробно наличието на смекчаващи вината обстоятелства и тяхната многобройност. В заключение се претендира потвърждаване на постановената от ОС Ловеч присъда като правилна и законосъобразна. Молят жалбата на частните обвинители да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по 2 делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка

Въззивният съд приема за установена фактическата обстановка, така както е описана в обвинителния акт и възприета от първостепенния съд, предвид обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. В най- общи линии тя се изразява в следното:

Подсъдимият И. Л. Т. е роден на 15.03.1966 г. в гр. Плевен, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан. Към 2023г. Т. живеел и работел в гр. София. Притежавал свидетелство за управление на МПС категории „С,В,АМ, ТКТ,В1,С1“. Бил собственик на лек автомобил „Мазда“, модел „3“ ДК № EH 67****.

На 13.10.2023 г. сутринта, И. Т. тръгнал с личния си лек автомобил от гр.

София за гр. Плевен. Маршрутът му минавал през с. Златна Панега, обл.

Ловеч. С него пътувала бившата му съпруга Т. Д.а Т.а, която се настанила на седалката до водача. След развода им двамата продължили да живеят заедно и подсъдимият полагал грижи за нея, тъй като тя страдала от деменция при болестта на Алцхаймер. Св. Х. С. Д. работел като шофьор на автобус в „Автотранспорт Оряхово-2022“ ЕООД - гр. Оряхово, обл. Враца и обслужвал линията „гр. Оряхово - гр. Правец- гр. София“. На 13.10.2023г. в 06,00 часа, съгласно разписанието, св. Х. Д. потеглил по маршрута с автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № BP 59****. Около 08,00 часа св. Х. Д. пътувал по ПП 1-3 „Луковит- Коритна“, като в автобуса се возели две жени свидетелките Г. П. Л. и Д. П. Д.а. Времето било ясно и слънчево, а пътното платно сухо и чисто. Трафикът бил интензивен и в двете посоки. Когато приближил с. Златна Панега, обл. Ловеч, св. Д. намалил скоростта и се движел с около 74,5 км/ч. Било около 08,07 часа, когато св. Д. видял, че движещият се в насрещната пътна лента лек автомобил марка „Мазда“, управляван от подсъдимия, навлязъл в неговата пътна лента. Св. Д. извел автобуса максимално в дясната част на пътната си лента и намалил скоростта, за да опита да избегне удар. Подсъдимият Т. управлявайки собственият си лек 3 автомобил и движейки се със скорост от около 89,27 км/ч. загубил контрол върху управлението на лекия автомобил, в резултат на което навлязъл и започнал да се движи в лентата за насрещно движение. Вследствие на това настъпил удар между лекия автомобил на подсъдимия и автобус „Мерцедес".

След настъпилото пътнотранспортното произшествие св. Д. проверил съС.ието на двете пътнички. Те били контактни. Отворил вратата на автобуса и тримата слезли от него. Св. Д. отишъл до лекия автомобил, за да провери какво било съС.ието на водача му. Видял, че освен подсъдимият в автомобила имало и жена на предната седалка до него - пострадалата Т. Т.а, като и двамата били в безсъзнание. Св. Д. се обадил на тел. 112, за да съобщи за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Няколко минути след това видял, че деецът и пострадалата Т.а дошли в съзнание. Той отишъл до Т. и го попитал „как е и какво направи“. Подсъдимият му отговорил, че бил заспал.

На място на ПТП пристигнали полицейски служители от РУ на МВРЯбланица и екип на ФСМП - Ябланица, който откарал подсъдимия и пострадалата Т.а в болница. Впоследствие били транспортирани в УМБАЛ „Др Георги Странски“ - Плевен, където на 05.11.2023г. около 07,00 часа пострадалата Т. Д.а Т.а починала в резултат на получените при пътнотранспортното произшествие травми. Св. Д. и двете пътнички в автобуса - свидетелките Д. Д.а и Г. Л. били транспортирани, съответно първите двама до МБАЛ-Луковит, а третият свидетел до ФСМП Правец, където им била оказана медицинска помощ. Там била гипсирана лявата ръка на св. Д., тъй като се оказало, че има счупване в областта на китката, Д. Д.а и Г. Л. получили леки телесни повреди.

Така изложената фактология се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП гласни доказателства.

Основният свидетел – очевидец на реализиралото се ПТП е св. Х. Д..

Той е и участник в него, тъй като е шофирал автобуса по маршрут Оряхово – Правец – София. Основно от неговите показания се изяснява механизма на пътнотранспортното произшествие, който се състои в навлизане на подсъдимият с управляваният от него автомобил „Мазда“ в насрещната пътна лента за движение. Свидетелят е пояснил, че навлизането в неговата пътна лента било рязко, на около 7 метра и водачът изобщо не направил опит да върне превозното средство в собствената си лента за движение. Въпреки, че 4 свидетелят натиснал рязко спирачка и отбил в дясно, не могъл да избегне удара. Автобусът бил почти спрял, когато се реализирал удара. Свидетелят веднага установил, че двете пътнички в автобуса са добре. Той имал болки в китките на двете ръце. След реализирането на ПТП той и веднага слязъл от автобуса и отишъл при водача на другият автомобил. Там констатирал, че той не е сам има и пътничка на предната дясна седалка. Двамата не били в съзнание. Свидетелят Д. подал сигнал на тел. 112. От показанията му се установява и причината за навлизане на водачът на лекия автомобил в насрещната лента за движение. В проведен разговор след като двамата – водач и пътник от лекия автомобил дошли в съзнание, с водача какво се е случило, той му отговорил, че е заспал. Друг важен момент, който се установява от показанията на този свидетел касае пътната обстановка – времето било ясно и слънчево, а настилката суха и чиста. Установява се също часът на реализиране на ПТП – около 08.10ч., което е в пълно съответствие с писмените данни за времето, по което той е подал сигнал на тел. 112. Пояснява също, че той е намалявал скоростта си, тъй като му предстояло навлизане в с.

Златна Панега, което пък е в съответствие с посоченото от Агенция пътна инфраструктура, че ПТП е реализирано извън границите на населеното място.

В останалата част показанията на свидетелят са относими към проведените мероприятия във връзка с неговото и на пътничките здравословно съС.ие непосредствено след ПТП. Освен това същият изрично е посочил, че МПС не са местени и е било запазено местопроизшествието.

Изложеното от свидетелят Д. изцяло се подкрепя от показанията на св. Г.

Л. и Д. Д.а, които са били двете пътнички в автобуса. Св. Л. не е възприела удара между автобуса и лекия автомобил, тъй като е била заспала. Не е възприела преди и по време на удара къде се е намирал лекия автомобил и къде автобуса, нито конкретно скоростите на двете ППС. Показанията й поскоро имат отношение към възприетото след реализиране на ПТП - тя установила, че пострадали били шофьора на автобуса и другата пътничка в автобуса, които били откарани в Бърза помощ, тя била прегледана в Правец и освободена. Другата пътничка - св. Д.а е възприела реализирането на ПТП и нейните показанията напълно съвпадат с тези на св. Д. относно причината за настъпване на катастрофата - лекият автомобил е навлязъл в тяхната лента за движение. Тя сочи, че чула шофьорът на автобуса да казва „Какво прави този“, след което последвал удара, който бил изцяло в тяхната лента за 5 движение. Еднопосочни са относно пътуващите в лекия автомобил - имало мъж и жена, и потвърждават посоченото от свидетелят Х. Д., че след разговор между водача на автобуса и този на лекия автомобил подсъдимият посочил, че причината за навлизане в насрещната лента е, че бил заспал. Потвърждава също, че маневрите, които извършил шофьорът на автобуса, за да се опита да избегне ПТП - завил надясно, както и липсата на всякаква реакция от страна на водачът на автомобила– нито със спирачки, нито да върне автомобила в неговата лента за движение. Показанията й в останалата им част касаят предприетите действия във връзка с травматичните увреждания – нейните и на св. Д.. Показанията на обсъдените до тук свидетели имат отношение и изясняват механизма и причините за реализиране на пътнотранспортното произшествие. Изясняват и последиците от него.

Другите разпитани по ДП свидетели и техните показанията - св. Д. Г., М. Г. и Ивелина Попова, нямат отношение към реализиралото се ПТП. Те имат отношение към семейните отношения във фамилията на подсъдимия и пострадалата. Първите двама свидетели са родители на пострадалата, а Попова – нейна сестра. От показанията на първите двама се установява по категоричен начин, че те не са поддържали никакви отношения с дъщеря си – пострадалата Т. Д.а и със зет си – подсъдимият Т.. Узнали са за смъртта на Т. едва повече от месец по- късно и то след като св. М. Г. се обадила на съседка в Плевен да попита виждала ли е дъщеря й, защото често я сънувала и именно съседката им съобщила за ПТП. В допълнение и св. Попова сочи, че е била близка със сестра си, но не поддържала отношения със зет си. Единственото което тя посочва е потвърждение на обстоятелството, че пострадалата Т. Т.а е била болна от Алцхаймер и е била много зле, когато се видели последния път през м. 09.2023г.