Решение № 1901 от 05.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64620/2023
- Вид
- Решение № 1901
- Подписан
- 05.02.2025
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 8, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 303а · Търговски закон
- чл. 303а, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1901 гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20231110164620 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 338661/24.11.2023г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 11549/15.01.2024г. на СРС, подадена от „**********“ ЕООД срещу съсобствениците от етажната собственост на сградата Метро Сити, Бизнес Център, находяща се в град София, бул. „*********“ № 51, във връзка със Заповед за изпълнение № 23198/06.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 37177/2023г. на СРС.
Ищецът „*********“ ЕООД чрез адв. Е. В. – АК-Смолян, е предявил срещу ответниците – съсобствениците от етажната собственост на сградата сграда Метро сити, Бизнес център, бул. „*********“ № 51, град София, искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на ищеца сумата от 1740,00 лева, начислена по Фактура № 0000001441/03.02.2022г. и представляваща неплатено възнаграждение за почистване на Бизнес Център Метро Сити за месец януари 2022г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.07.2023г.) до окончателното ú изплащане, както и сумата от 239,25 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 18.02.2022г.-29.06.2023г.
Ищецът твърди, че ответниците му възложили да почиства сградата на Бизнес Център Метро Сити, което включвало в работни дни метене, измиване, дезинфекция и подсушаване на асансьорите и площадките на всички етажи и офис секциите, а веднъж месечно в неработен ден и извършване на основно почистване на сградата, включващо измиване/избърсване, дезинфекция и подсушаване на външните стъклени входни врати на бизнес центъра, первази и парапети по стълбищата, цялата кабина на асансьорите, измиване на стъклените врати и преградите на партерния етаж и на всеки един етаж. Дружеството извършило качествено и в срок възложената му работа през м.01.2022г., която ответниците приели без възражения. Била издадена и Фактура № 0000001441/03.02.2022г. за дължимото възнаграждение от 1740,00 лева. Тя била връчена на ответниците на 03.02.2022г., и 1 осчетоводена и при тях, и при ищеца. Въпреки това тя не била платена. Ищецът твърди, че, тъй като е изпълнил задълженията си по облигационното отношение между страните, му се дължи възнаграждението по посочената фактура, още повече, че работата била приета. Тъй като тя не била платена в 14-дневния срок по чл. 303а ТЗ, се дължала и лихва за забава за посочения в исковата молба период и размер. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от своя управител и/или адв. В.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците - съсобствениците от етажната собственост на сградата сграда Метро сити, Бизнес център, бул. „*********“ № 51, град София, чрез Д.Р. – Председател на УС на ЕС, са подали Отговор на исковата молба, вх. № 9299/11.01.2024г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразяват, че между страните по делото са налице договорни отношения в описания в исковата молба обем. Оспорва се размерът на претендираната сума и че издадената фактура е получена от ответниците, включително на посочената от ищеца дата.
Спори се също така, че услугата е предоставена в съответствие с уговореното. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпращат представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват и се прави възражение за погасяването им по давност.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове, както и възраженията на ответника в отговора на исковата молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съдът намира с оглед нормата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, че е достатъчно в настоящия случай искът да бъде предявен срещу съответната етажна собственост при посочване на нейния управител, който представлява съсобствениците от етажната собственост пред съда /арг. опр.508/16.07.2015г.-гр.д.2791/2015г.-ВКС,4г.о./.
По отношение на процесуалната легитимация на ответната страна следва да се обърне внимание на обстоятелството, че искът е предявен срещу съсобствениците от етажната собственост на сградата Метро Сити, Бизнес Център, бул. „*********“ № 51, както е издадена и заповедта за изпълнение. От писмо, вх. № 136911/24.04.2024г. на СРС, от Столичната община – Район „Младост“ и протокола на л.101 и сл. от делото се установява, че от 14.04.2022г. е взето решение управлението на сградата да се раздели на две – вход 1 и вход 2. В тази връзка съдът е счел да необходимо да даде указания на ищеца да конкретизира ответната страна по претенциите си, във връзка с което по делото е участвала и „новата“ етажна собственост, производството срещу която е прекратено поради отказ от иска.
Етажната собственост, извън хипотезите на учредено сдружение на собствениците, не е субект на правото. Нейната същност може да се възприема двояко, като от една страна обозначава факт с правно значение /режима на притежание на сградата/, а от друга страна е система от правоотношения между лицата, притежаващи самостоятелни обекти и съпритежаващи общи части в сградата, и отношения между тях и трети лица /така р.47/27.03.2014г.-гр.д.7403/2013г.-ВКС, 2г.о./. Тъй като етажната собственост не е правен субект, то последващото разделяне на една етажна собственост на две и повече такива е въпрос на управление на общите части на сградата по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. При това положение, доколкото липсва преобразуване/правоприемство на правен субект, то съдът приема, че следва да се произнесе по предявения иск с ответна страна така, както е посочена в първоначално подадената искова молба и в съответствие със страните по заповедта за изпълнение и заповедното производство, още повече, че към момента на предоставяне на услугата и издаването на процесната фактура управлението в етажната 2 собственост не е било разделено. В тази връзка възраженията, заявени с Молба, вх. № 14200/16.01.2025г. на СРС, не могат да бъдат споделени.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сключен с ответника договор, своята изправност съобразно уговореното в него /изпълнение на уговореното и приемане от страна на възложителя без възражения/, възникване на задължение за ответника да заплати процесната сума, включително настъпването на падежа.
В тежест на ответника е да докаже евентуално плащане или обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащане. По иска за лихви ищецът следва да докаже наличие на неизпълнено на падежа парично задължение и продължителността на забавата.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, ищецът е издал Фактура № 0000001441/03.02.2022г. за сумата от 1450,00 лева без ДДС или 1740,00 лева с ДДС за предоставена на Етажна собственост, Метро Сити, Бизнес Център, град София, бул.
„*********“51, вх. А и Б, а именно: „Почистване на Бизнес Център м.януари 2022г.“.
Фактурата е платима по сметка, посочена в нея.
По делото като свидетели са разпитани Л. М. и Д.Д.. Показанията им съдът кредитира като поотделно и помежду си в общи линии непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без индикации да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелката М. е работила за ищеца като хигиенистка от 2019г. до март 2022г. В процесната сграда е ходила през януари 2022г. за основно почистване, през юли и август 2022г. също е работила там. Описва къде се намира сградата и как се стига до нея.
Почиствала е общите части. С машина се миели площадките и стълбището. Миели и стъкла.
Два пъти седмично се миело с машина, а иначе и на ръка. Всеки ден се поддържали офисите и се миели общите части на ръка. Первазите се обработвали с обезмаслител. Ползвал се препарат за под. Никой не им е правил забележка за нищо. Не знае кой е възлагал да се чисти – отивали на място и чистели. Първият път ги закарал шефът им и им обяснил какво и как трябва да се чисти. С него работили няколко пъти, а след това поддържали.
Свидетелката Д. е работила за ищеца от 4-5 години. Длъжността ú е свързана изцяло със счетоводството – фактури, осчетоводяване, електронна поща, ТРЗ. През м.01.2022г. също е работила при него. Знае за предоставени на Метро Сити услуги. Виждала е договор и анекси към него, но не е сигурна откога са. Дейностите били извършени. Нямало никакви оплаквания, никакви протоколи. Лично тя е съставила процесната фактура. Били издавани и други фактури. Някои от тях били платени, други не. На получателя се пращала по електронна поща. Тази също била пратена. Познава другата свидетелка, като потвърждава, че е чистила в бизнесцентъра през 2021 и 2022г.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и задълбочено обосновани отговори на поставените въпроси и без индикации за неправилност. Установява се, че процесната фактура е осчетоводена от ищеца на 03.02.2022г. и включена в дневника за продажбите за м.02.2022г. със справка-декларация от 14.03.2022г.
Въпреки многократните опити за контакт с етажната собственост, връзка не е осъществена.
В счетоводството на ищеца е налице задължение по фактурата за 1740,00 лева, като плащане не е постъпвало. За периода от 18.02.2022г. до 29.06.2023г. лихвата за забава възлиза на 252,56 лева.
Видно от Писмо, вх. № 380496/26.11.2024г. на СРС, от ТД на НАП, Фактура № 1441/03.02.2022г. е включена в дневника за покупки за м.04.2022г. на Етажна собственост 3
Бизнес Център Метро Сити с ЕИК по БУЛСТАТ **********.
Процесният договор /за изработка/ е неформален и не е необходимо да бъде сключен в писмена форма. От събраните по делото доказателства и показанията на разпитаните свидетели може да се направи извод, че действително ищцовото дружество е било ангажирано да почиства сградата.
Съгласно трайната съдебна практика осчетоводяването на фактура и включването ú в дневника за покупки и справката-декларация за ДДС за съответния месец недвусмислено сочи на действия на съконтрагента по договора, изразяващи липса на оспорване на дължимостта на сумата. Липсва законова пречка подобен извод да бъде направен дори и само въз основа на осчетоводяването на фактура, без значение дали по нея е ползван съответен данъчен кредит. Осчетоводяването съставлява действие, при което задължението, описано във фактурата, се включва в отчитането на стопанските операции на предприятието и се взема предвид относно финансовото и имущественото му състояние, финансовите резултати от дейността, движението на паричните потоци и капитала. Следователно включването на фактурата в отчитането на стопанските операции, паричните наличности и движението на финансовите потоци, в случая – при отчитане на управлението на етажната собственост, позволява да се приеме, че установява приемане на съответната доставка и дължимост на определената за нея във фактурата цена. При това положение са неоснователни възраженията на ответната страна за липса на облигационно отношение между страните, оспорването на размера на дължимата сума, както и предоставянето на услугата съобразно договореното /изпълнението на работата/. На фона на изложеното представеният на л. 43 от делото протокол с дата от 01.02.2022г. за оплаквания във връзка с изпълнението на задълженията по договора не може да аргументира противен извод. Няма данни той да е връчван на ищеца. Не може да се установи кога е съставен, дали е изготвен на посочената от него дата или за целите на процеса, доколкото той е частен документ, няма материална доказателствена сила и достоверна дата.