Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 5432 от 25.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно от частен характер дело 2482/2026
Вид
Разпореждане № 5432
Подписан
25.04.2026
В сила
29.05.2026
Състав
ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5432 гр. София, 25.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело частен характер № 20261110202482 по описа за 2026 година като се запозна с материалите по делото, намeри следното:

Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от Н. А.

Н. против П. С. К. с твърдения за извършено престъпление по чл. 182 ал. 2 НК.

С разпореждане рег. № 2629/24.02.2026 г. съдията - докладчик е оставил без движение тъжбата, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 81 ал. 1 НПК и е дал указания на частния тъжител да отстрани в 7 - дневен срок от получаване на препис от разпореждането констатираните нередовности.

В изпълнение на дадените указания от тъжителя е депозирана молба, с която същият е отстранил посочените в разпореждане рег. № 2629/24.02.2026 г. нередовности в тъжбата.

След запознаване с тъжбата и депозираната молба, съдията - докладчик намери, че са налице основанията за частично прекратяване на наказателното производство.

В тъжбата, поставила началото на наказателното производство, се твърди, че тъжителят Н. А. Н. и лицето, против което е подадена тъжбата, П. С. К., са родители на малолетното дете А. Н. Н.. След прекратяване на брака помежду им с решение № 292512/13.12.2017 г. по гр. дело № 58517/2017 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав, поправено с решение № 20111700 от 22.12.2023 г. по гр. дело № 58517/2017 г. по описа на СРС, 117 състав, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката - П. С. К., а на тъжителя е определен режим на лични контакти. Твърди се, че лицето, против което е подадена тъжбата, П. К., не е изпълнила съдебното решение като не е предала детето на бащата според определения режим за периодите от 14-ти до 19.08.2025 г. и от 19-ти до 26.12.2025 г. В тъжбата се сочи и че с решение № 292512/13.12.2017 г. по гр. дело № 58517/2017 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав, поправено с решение № 20111700 от 22.12.2023 г. по гр. дело № 1

58517/2017 г. по описа на СРС, 117 състав, лицето, против което е подадена тъжбата, П. К., е задължена да изпраща на тъжителя видеа със сина им в седмиците, в които бащата не е с детето. На страница 5 от тъжбата, раздел II "Характер на деянията", т. 1 "Състав" са изложени твърдения, че К. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182 ал. 2 НК, тъй като като родител е осуетила изпълнението на постановения с решение № 292512/13.12.2017 г. по гр. дело № 58517/2017 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав, поправено с решение № 20111700 от 22.12.2023 г. по гр. дело № 58517/2017 г. по описа на СРС, 117 състав, режим на лични контакти с дете в следните периоди 14-19.08.2025 г. и 19-26.12.2015 г., като не е изпълнила и постановеното в съдебното решение изпращане на тъжителя на видеа с детето.

С разпореждане рег. № 2629/24.02.2026 г., постановено по настоящото наказателно производство, на тъжителя Н. са дадени указания да посочи дали инкриминира и твърдяното неизпълнение от страна на П. К. на задължението според съдебното решение да му изпраща видеа с малолетното дете и ако това е така, да посочи колко често и кога според съдебното решение К. следва да му изпраща видеа с детето и по какъв начин и кога същата не е изпълнила това си задължение.

В депозираната уточнителна молба тъжителят Н. сочи, че съгласно съдебното решение лицето, против което е подадена тъжбата, има задължение да му изпраща видеа с детето в седмиците, когато детето не е с него, както и че К. не е изпращала видеа "изобщо за целия период от 14.08.2025 г. насам". Тъжителят в уточнителната молба сочи още, че е налице ежеседмично нарушение на въпросната разпоредба на съдебното решение, както и че инкриминира и неизпълнението на това задължение.

Макар в уточнителната молба тъжителят да не е изпълнил точно дадените с разпореждане рег. № 2629/24.02.2026 г. указания да изложи твърдения кога П. К. не е изпълнила задължението си според съдебното решение да изпраща на тъжителя видеа със сина им, а общо е посочил, че лицето, против което е подадена тъжбата, има задължение да му изпраща видео с детето в седмиците, в които то не е с тъжителя, както и че К. не е изпълнила това си задължение "изобщо за целия период от 14.08.2025 г. насам" и "от тогава и досега е налице ежеседмично нарушение на въпросната разпоредба на съдебното решение", съдията - докладчик намира, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство в тази част.

Съгласно чл. 247б ал. 2 т. 1 вр. чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК съдията – докладчик прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в тъжбата, не съставлява престъпление. В настоящия случай съдията - докладчик намира, че неизпълнението на определеното със съдебното решение задължение за изпращане на видеа с детето от родителя, който упражнява родителските права, на родителя, по отношение на когото е определен режим на лични отношения, не осъществява състав на престъпление по твърдяната от тъжителя правна квалификация по чл. 182 ал. 2 НК нито друг състав на престъпление от Особената част на НК.

2

Съгласно чл. 182, ал. 2 от НК родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Непосредствен обект на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК са обществените отношения, които гарантират безпроблемното упражняване на родителските права и осъществяването на личните контакти между родителите и децата, които контакти са регламентирани посредством влязъл в сила съдебен акт. Разпоредбата на чл. 182 ал. 2 НК защитава както правото на детето и след фактическата раздяла на родителите му, да поддържа пълноценен контакт и с двамата си родители, вкл. и с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските правата, така и правото на неотглеждащия родител да продължи да има пълноценна комуникация и отношения с детето си и да участва в неговия живот. Режима на лични отношения между неотглеждащия родител и детето се определя или по общо съгласие на страните или при липса на постигнато такова - от съда. Съгласно чл. 59 ал. 4 СК режимът на лични отношения между родителите и децата включва период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на родителя, както и по друго време, включително неприсъствено чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация.

От цитираната разпоредба е видно, че личните отношения винаги се отнасят до създаване на двустранна връзка между родител и дете, била тя лична и непосредствена или опосредена посредством средства за комуникация. Предвид горното съдията докладчик намира, че уреденото със съдебното решение задължение на родителя, упражняващ родителските права по отношение на малолетното дете А. Н., да изпраща видеоклипове на детето на неотглеждащия родител, не се отнася до упражняване на родителските права на неотглеждащия родител и респективно - неизпълнението му не би могло да осъществява състав на престъпление по чл. 182 ал. 2 НК. Според твърденията в тъжбата и допълнението към нея, със съдебното решение отглеждащият родител е задължен да заснема и изпраща видеа на родителя, по отношение на когото е определен режим на лични отношения. В тъжбата и допълнението към нея не се твърди родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските правата, да има задължение да създава условия за двустранна връзка и комуникация между детето и другия родител посредством осигуряване на възможност за комуникация чрез телефонни разговори между бащата и детето или видеоразговори. Уреденото със съдебното решение задължение на майката да изпраща видеа с детето на бащата в периодите, когато детето не е при него, има за цел да осигури възможност на бащата за наблюдение за състоянието на детето, неговото развитие и ежедневие в периодите, извън режима на лични отношения, но не се отнася до създаване на условия за 3 комуникация помежду им. Предвид горното съдията - докладчик счита, че в тази част съдебното решение не се отнася до режим на лични отношения между бащата и детето, поради което дори и да бъде доказано неизпълнението му от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, то не осъществява състава на престъпление по чл. 182 ал. 2 НК. Ето защо в тази част наказателното производство следва да се прекрати.

С две молби тъжителят е направил и искане настоящото наказателно производство да бъде изпратено за обединяване с НЧХД № 9605/2025 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, като се е позовал на наличието на предпоставките по чл. 41 ал. 3 НПК. Съгласно цитираната разпоредба съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие. И от систематическото тълкуване на разпоредбата се налага извода, че преценката дали са налице предпоставките по чл. 41 ал. 3 НПК за обединяване на делата, следва да се извърши от съда, който ги обединява. В този смисъл съдът, който е извършил преценката, че са налице основанията за обединяване на две или повече дела и пред който ще продължи да се разглежда вече обединеното дело, следва да ги изиска, а не друг съдебен състав да изпраща дела за обединяване.

Това е така, най-малкото защото единствено съдът, пред който е висящо делото, към което се иска обединяване, може да извърши преценката дали са налице предпоставките по чл. 41 ал. 3 НПК - дали делата са срещу един и същ подсъдим, както и дали по конкретното дело не е започнало съдебното следствие. Ето защо молбите на тъжителя за изпращане на настоящото дело за обединяване към НЧХД № 9605/2025 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, следва да се оставят без уважение.

Настоящото произнасяне на ограничава възможността на тъжителя да направи искане за обединяване пред съда, пред който е висящо делото, по което се иска обединяване, а именно по НЧХД № 9605/2025 г. по описа на СРС, НО, 19 състав.

При тези мотиви и на основание чл. 247б ал. 2 т. 1 вр. чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК, съдията – докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 2482/2026 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, В ЧАСТТА относно твърдяното неизпълнение на задължението, произтичащо от решение № 292512/13.12.2017 г. по гр. дело № 58517/2017 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав, поправено с решение № 20111700 от 22.12.2023 г. по гр. дело № 58517/2017 г. по описа на СРС, 117 състав, лицето, против което е подадена тъжбата - П. С. К., да изпраща на тъжителя видеа с детето А. Н. Н. в седмиците, извън определения на тъжителя режим на лични контакти с детето.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на тъжителя Н. А. Н. за изпращане на настоящото дело за обединяването му с НЧХД № 9608/2025 г. по описа на СРС, НО, 19 състав.

Разпореждането в частта, с която наказателното производство е частично прекратено, подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред СГС по реда на Глава XXII НПК.

Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя Н. А. Н..

След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва на съдията докладчик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5