Решение № 2158 от 12.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2158 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100500337 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 222734 от 26.09.2017 г. СРС, 45 с-в, по гр.д.№ 48556/14 г. е признал за установено по исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от Ф.В. Ф. и П. О. Ф. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, че ищците на дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 112,68 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.11.2006 г.-м.04.2014 г. за топлоснабден недвижим имот, представляващ гаражно помещение, находящо се в гр.София, жк „Лозенец“, ул. „*******, с аб.№ 353115, както и мораторна лихва в размер на 63,42 лв. за периода от м.11.2006 г. до м.04.2014 г., като е отхвърлил иска за главница за сумата в размер на 330,96 лв., разликата над сумата в размер на 112,68 лв. до пълно предявения размер от 443,64 лв. за периода от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. и за сумата в размер на 286,90 лв.-лихва върху главницата, представляваща разликата над сумата в размер на 63,42 лв. до пълно предявения размер от 350,32 лв.

С решение от 11.11.2019 г. СРС, 45 с-в, по гр.д.№ 48556/14 г. е оставил без уважение молба от 26.10.2017 г. за поправка на явна фактическа грешка в решение № 222734/26.09.2017 г., както и за изменение на решението в частта за разноските.

С определение от 16.01.2018 г. СРС е конституирал П. О. Ф. и О. Ф. Ф. като ищци в производството по гр.д.№ 48556/14 г. на СРС, 45 с-в и е заличил Ф.В. Ф. като ищец в производството.

С определение от 24.06.2020 г. СРС е конституирал и М. Ф. /наследник на Ф.В. Ф./, роден на ******* г. с адрес в Унгария, като страна в производството по делото.

1

Срещу решение № 222734 от 26.09.2017 г. е постъпила въззивна жалба от П. О. Ф. в частта, с която са отхвърлени исковете с оплаквания, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано.Въззивницата излага твърдения, че от приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че непогасената по давност главница е в размер на 51,47 лв., а на мораторната лихва-9,81 лв. за периода 01.05.2011 г.-30.04.2014 г., а не както е приел първоинстанционния съд.Моли съда да постанови решение в обжалваната част и да уважи предявените искове.Претендира разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от М. Ф. чрез назначения му особен представител в частта, с която са отхвърлени исковете.Въззивникът излага оплаквания, че ответникът не е доказал дължимостта на процесните суми, тъй като вещите лице по приетите по делото експертизи са представили собственоръчно изготвени таблици със задължения по години и месеци с неплатени сметки въз основа на документи на другата страна и са заели ролята на свидетели, проявявайки субективизъм.Твърди, че по делото не е доказано, че през процесния гараж преминават тръби на ответното дружество.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивните жалби.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищците- Ф.В. Ф. и П. О. Ф. твърдят, че първият от тях е собственик на гаражно помещение, находящо се в гр.София, жк „Лозенец“, ул. „*******.Ответникът-„Топлофикация София“ ЕАД е начислил неправомерно суми за използвана топлинна енергия в посоченото помещение.Твърдят, че в помещението не е имало отоплителни тела и не е изразходвана топлинна енергия.За периода от м.11.2006 г. до м.04.2013 г. е начислена топлинна енергия на стойност 775,10 лв., а за периода м.05.2008 г.м.06.2014 г. се претендира сума за дялово разпределение в размер на 18,86 лв.За част от периода- м.11.2006 г.-м.04.2011 г. вземанията за топлинна енергия и за периода м.05.2008 г.-м.06.2011 г. вземанията за дялово разпределение вземанията са погасени по давност.Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не 2 дължат сумата от 793,96 лв. /от която 443,64 лв.-главница за топлинна енергия и 350,32 лв.-мораторна лихва/ като начислена неправомерно, а за периода м.11.2006 г.- м.04.2013 г. за топлинна енергия, съответно м.05.2008 г.-м.06.2014 г. за дялово разпределение вземанията са погасени по давност.

Ответникът-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва исковете.Твърди, че ищецът е потребител на топлинна енергия по смисъла на & 1 т.42 от ДР на ЗЕ и че сумите за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.Твърди, че в имота е потребявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

От заключението на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице С.М. е установено, че технологичните разходи в АС на СЕС са начислявани за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД.За процесния период дяловото разпределение се е извършвало от „ПМУ София“ ООД.След закриването на фирмата целият период е прехвърлен на ответното дружество, което до края на периода е извършвало дялово разпределение.За исковия период абонатът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за БГВ и не са му начислявани суми за тези пера.Начислявана е топлинна енергия само за сградна инсталация.Дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.За периода от м.11.2006 г.-м.04.2014 г. за аб.№ 353115 с адресгр.София, ул. „*******, вх.1 е начислена сума за отопление на сградна инсталация в размер на 170,13 лв., като начисляването е съгласно действащата нормативна уредба.През процесния период общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за търговско измерване средство.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л.С.С. е установено, че начислените суми за процесния период за имота са на стойност 170,13 лв.Резултатът от изравнителните сметки е 31,96 лв. за доплащане.Със сумите за възстановяване не са погасени задължения на абоната за период преди процесния.Начислените такси за изготвяне на изравнителни сметки възлизат на 14,28 лв. общо.Общият размер на главниците за топлинна енергия /след съобразяване на изравнителните сметки/ възлизат на 202,81 лв. /188,53 лв. за отопление и 14,28 лв. за такси за изготвяне на изравнителни сметки/.Сумите за топлинна енергия за процесния период са платени частично, като общо са изплатени 24,38 лв. /главницата за м.02.2009 г.-0,71 лв. частично от 3,46 лв. и изцяло главниците за м.10.2011 г.м.04.2012 г./.След съобразяване на извършените плащания сумата за главница за топлинна енергия възлиза на 178,43 лв.Законната лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода от датите на падеж на съответните фактури до 27.02.2015 г. е в размер на 78,48 лв., а върху главницата за начислени такси за изготвяни изравнителни сметки-5,31 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са въззивните жалби, подадени 3 от П. О. Ф. и М. Ф. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове.По отношение на О. Ф. Ф.

/конституиран като правоприемник на Ф.В. Ф. решението е влязло в сила поради необжалването му.

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това.Ищците мотивират правния си интерес с твърдението, че ответникът му фактурира като дължими процесните суми.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на процесните суми.Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това.Фактурирането на сумите от ответника като дължими по клиентския номер поражда правен интерес от предявяване на иск за признаване недължимост на сумите независимо от основанието за недължимост- изтекла погасителна давност, плащане и т.н.След като е налице спор между страните относно съществуването и размера на задължението, отрицателният установителен иск е допустим.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните не се спори, че ищците притежават право на собственост върху процесния имот, който е топлоснабден и между тях е налице правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия.Съдът е изложил мотиви, че за качеството на клиент на топлинна енергия на ищците е без значение дали в гаражното помещение реално са били монтирани отоплителни тела и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост по презумпция се смята потребител и на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.По отношение на размера на потребената топлинна енергия съдът е кредитирал заключенията на приетите по делото техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като е съобразил и резултатите от изравнителните сметки и извършените частични плащания и е приел, че размерът на погасените по давност задълженията за главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2006 г.-м.04.2011 г. възлиза на 112,68 лв., а за лихва-за периода м.11.2006 г.-м.04.2011 г.-на 63,42 лв. /както и за периода м.11.2006 г.4 м.06.2011 г./ и е уважил исковете до посочените размери, като за разликата до пълните им предявени размери същите са дължими като правилно начислени и непогасени по давност.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в частта относно наличие на качеството на клиенти на топлинна енергия на ищците и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

По отношение на размера на дължимата топлинна енергия съдът счита, че от приетите по делото техническа и съдебно-счетоводни експертизи е установено, че размерът на доставената топлинна енергия след съобразяване на изравнителните сметки и частичните плащания възлиза на 178,43 лв., а на мораторната лихва-на 83,79 лв.След приспадане на погасените по давност вземания-112,68 лв.-главница и 63,42 лв.-мораторна лихва, остава доказан размер на потребена топлинна енергия в размер на 65,75 лв.-главница и 20,37 лв.-мораторна лихва.За разликата до пълните им предявени размери исковете се явяват основателни, тъй като не е доказано ответникът да е доставил топлинна енергия над установения по делото размер, съответно не е доказано, че ищците дължат мораторна лихва над посочения размер.

Други конкретни оплаквания от въззивника не са изложени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлени предявените от П. Ф.-лично и като наследник на Ф. Ф. и М. Ф. като наследник на Ф. Ф. отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и за сумата 265,21 лв.-главница и 266,53 лв.-мораторна лихва, както и в частта, с която посочените ищци са осъдени да заплатят на ответника разноски за първата инстанция над сумата от 68,34 лв., като вместо това се постанови решение, с което исковете в тази част се уважат.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на ищците П. Ф. и М. Ф. още 148,69 лв.разноски за първата инстанция, на П. Ф.-сумата от 30,11 лв.-разноски за държавна такса за въззивната инстанция.