Определение № 818 от 10.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818 гр. София, 09.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500740 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първоинстанционното производство – И. К. К., срещу Определение № 344 от 03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 307 / 2023 г. по описа на РС – Ихтиман, с което е прекратено производството по делото в частта, в която е предявен иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД срещу В. А., както и в частта, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договора за покупкопродажба от 06.06.2008 г., за разликата над ¼ ид.ч. от вещите, предмет на продажбата и е върнал исковата молба в посочените части.

С подадената частна жалба се счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес за ищцата от предявяване на иск за прогласяване на нищожността на цялата прехвърлителна сделка.

Счита, че или договорът е нищожен в цялост или не е нищожен въобще, тъй като нищожността е порок на правната сделка, който води до непораждане на правните последици на сделката изобщо. Твърди, че е правно недопустимо сделката да бъде нищожна поради противоречие с добрите нрави само до размера от ¼ ид.ч. от недвижимият имот, тъй като договорената цена касае цялата сделка и предмет на продажба е целият недвижим имот. По същество се моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и в обжалваните части.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от А. К. и Н. С. са постъпили отговори на частната жалба, с които същата се оспорва.

Софийският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално 1 допустима.

Разгледани по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред РС – Ихтиман е образувано по повод на предявен от И. К. К. срещу А. К. и В. А. иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения на 06.06.2008 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място от 354 кв. м, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, находящо се в гр. Д.Б. и съставляващо по плана парцел XV-1337 в квартал 56.

В исковата молба е посочено, че ищцата и А. К. са брат и сестра и с посочения по-горе договор от 06.06.2008 г. баба им – П. К., е продала на А. К. процесния недвижим имот за сумата от 1 910.40 лева. Твърди се, че П. А. К. е починала на 01.10.2011 г. и нейни наследници по закон са И. К. К. и А. К. К. – деца на сина й К. И. К., починал на 09.12.2003 г., притежаващи по ¼ идеална част от оставеното в наследство имущество, и В. В. А. – син на дъщеря й З. И.а А.а, починала на 15.06.2017 г., притежаващ ½ идеална част от оставеното имущество. С исковата молба се настоява договорът за продажба от 06.06.2008 г. между П. А. К. и А. К. К. да бъде обявен за нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Посочено е, че на 18.07.2008 г. приобретателят А. К. е продал на Н. В. С. процесния недвижим имот, чрез последващ договор за покупко-продажба, поради което и срещу Н. В. С. е предявен иск по чл. 108 ЗС – ищцата да бъде призната за собственик на ¼ идеална част от процесния недвижим вещи и този ответник да бъде осъден да й предаде владението върху ¼ идеална част.

При тези твърдения неправилно първоинстанционният съд е възприел, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска за прогласяване на нищожността на цялата прехвърлителна сделка от П. К. на А. К. и неправилно е прекратил производството срещу В. А..

По въпроса за допустимостта на предявен иск за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др. В нея се приема следното: съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните 2 последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче от твърденията и доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т. е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост.

Настоящия случай обаче не е такъв. В исковата молба ищцата изрично е посочила, че не е собственик на идеална част от процесния недвижим имот, а единствено, че е един от наследниците на наследодателя, който се е разпоредил с имота. Ищцата извежда правния си интерес от възможността в случай, че разпоредителната сделка на наследодателя й бъде обявена за нищожна, имотът никога няма да е излизал от партимониума на наследодателя й и всички наследници призовани към наследяване към момента на откриване на наследството ще могат, в случай, че приемат наследството, да придобият идеални части от него. Поради което за ищцата е налице правен интерес да иска прогласяване нищожността на цялата прехвърлителна сделка, а дяловете от наследството ще бъдат определени по реда на чл. 5-10 ЗН. В противен случай, дори и при благоприятен за ищцата изход на делото и наличието на ¼ ид.ч. от имота в наследството на наследодателя, към тази ¼ ид.ч. права ще имат всички призовани към наследяване лица, а не само ищцата. Още повече основанието, на което се претендира нищожността на договора за продажба, е противоречие с добрите нрави, поради явна нееквивалентност на престациите и тъй като предмет на сделката е целият недвижим имот, а насрещната престация – сумата от 1 910,40 лв., представляваща неговата еквивалентност, практически е невъзможно да се установи каква сума е заплатена само за ¼ ид.ч. от този имот и дали тази сума е явно нееквивалента, за да е налице твърдения в исковата молба порок на сделката.

Що се отнася до прекратеното производство срещу В. А. настоящата съдебна инстанция намира, че разрешението на първоинстанционния съд и в тази част е правилно.

При предявен от трето лице иск за прогласяване на нищожност на правна сделка, страните по оспорения договор са задължителни необходими другари – в този смисъл е и Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. по т.д. № 7 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай обаче ищецът И. К. К. не се явява трето лице спрямо сделката за продажба на имотите от 06.06.2008 г., тъй като тя е наследник /универсален правоприемник/ на починалия продавач П. А. К.. Също е и правното положение на В. А., срещу когото производството е прекратено. Още 3 повече В. А. има правен интерес да бъде ищец по делото за прогласяване нищожността на договора, а не ответник.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 344 от 03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 307 / 2023 г. по описа на РС – Ихтиман в частта, с която е прекратено производството по делото в частта, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 06.06.2008 г., за разликата над ¼ ид.ч. от вещите, предмет на продажбата.

ВРЪЩА делото на РС – Ихтиман за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението в тази част е окончателно.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 344 от 03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 307 / 2023 г. по описа на РС – Ихтиман в останалата част.

Определението в частта, с която е потвърдено прекратително определение на първоинстанционния съд, може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4