Решение № 595 от 10.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Стара Загора, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530104472 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 - 355 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата Р. М. твърди, че на ******** г. с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти с ответника В. М. закупили апартамент находящ се в гр. ********, кв.

„********“ бл. **, ет. **, ап. ** Ответникът бил неин бивш съпруг, като бракът бил прекратен с Решение № **** от ***** г. по гр. дело № **** по описа за **** г. на РС Димитровград. Със същото решение ползването на семейното жилище било предоставено на ищцата. От **** година били във фактическа раздяла. След раздялата ни само ищцата изплащала кредита за апартамента в ***** с нейни лични средства. За това изплащане на заема ответникът нямал никакъв принос, поради което счита че има по-голям дял от имота. Страните били съсобственици на АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. ********, кв. „********“ бл. ** /******/, по плана на гр. ********, представляващ апартамент № ** /******/ на *** /****/ етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, със 1 застроена площ **** кв.м. /********** квадратни метра/, с принадлежащите таванско помещение № ** /*******/ с полезна площ *** кв.м. /********** квадратни метра/, избено помещение № ** /*******/ с полезна площ **** кв.м. /********** квадратни метра/ с **** кв.м. /*********** квадратни метра/ идеални части от общите части на сградата и 1,443 /едно цяло четиристотин четиридесет и три хилядни/ идеални части от правото на строеж върху мястото, а по схема на СГКК – ********* – самостоятелен обект с идентификатор № *********** /******************/, по кадастрална карта, одобрена със заповед РД-****/****** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. ********, кв. „********“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, като самостоятелния обект се намира на етаж ** /****/ в сграда с идентификатор № ********* /***************/, с предназначение – общежитие, брой етажи – ** /******/, със застроена площ на самостоятелния обект: **** кв.м.

/************* квадратни метра/, с прилежащи части избено помещение № ** с площ ***** кв.м. /*************** квадратни метра/, таванско помещение № ** с площ *** кв.м. /************* квадратни метра/ и ***** ид.ч. /*************** идеални части/ от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *********; под обекта – *********** и над обекта – ************. Моли съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на недвижимия имот – АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. ********, кв. „********“ бл. ** /*******/, по плана на гр. ********, представляващ апартамент № ** /**********/ на *** /******/ етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, със застроена площ **** кв.м.

/**************** квадратни метра/, с принадлежащите таванско помещение № *** /**********/ с полезна площ **** кв.м. /*************** квадратни метра/, избено помещение № ** /*****/ с полезна площ **** кв.м.

/*************** квадратни метра/ с **** кв.м. /*************** квадратни метра/ идеални части от общите части на сградата и *** /*************/ идеални части от правото на строеж върху мястото, а по схема на СГКК – ******** – самостоятелен обект с идентификатор № ********* /*****************/, по кадастрална карта, одобрена със заповед РД****/****** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.

********, кв. „********“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, като самостоятелния обект се намира на етаж ** /***/ в сграда с идентификатор № ******** 2

/*****************/, с предназначение – общежитие, брой етажи – ** /******/, със застроена площ на самостоятелния обект: ***** кв.м.

/*************** квадратни метра/, с прилежащи части избено помещение № ** с площ **** кв.м. /**************** квадратни метра/, таванско помещение № ** с площ ** кв.м. /************ квадратни метра/ и **** ид.ч.

/****************** идеални части/ от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***********; под обекта – ************ и над обекта – ************* между страните по делото при следните квоти: за Р. К. М. – ¾ ид.ч. и за В. И. М. – ¼ ид.ч.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Старозагорски районен съд, VII състав, е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ основанието за възникване на съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/ предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК с решението по допускане на делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. С оглед разпоредбата на този текст съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на 3 делбата, тъй като от това зависи правото на всеки един от съделителите.

От представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото решение №****/***** г. по гр.д. № ****/**** г. по описа на Димитровградския районен съд /л. 8-9 от делото/ се установява, че ищцата Р. К. М. и ответникът В. И. М. са бивши съпрузи, сключили брак на ****** г. в град ********. С цитираното съдебно решение, влязло в законна сила на ********* година този брак е бил прекратен.

Представен е по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от ******** г. /л. 5 от делото/, на същата дата, по време на брака им, на страните са закупили следния недвижим имот: Апартамент, собственост на държавата, ведомствен на фирма „*****“, находящ се в гр. ********, кв. „********“, бл.** по плана на града, представляващ апартамент № **, на втори етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, със застроена площ **** кв.м., с принадлежащите таванско помещение №**, с полезна площ *** кв. м., избено помещение №**, с полезна площ ***** кв.м. с **** идеални части от общите части на сградата и **** идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток – двор, запад – апартамент **, север – коридор, юг – двор; съседи на избеното помещение: изток – мазе **, запад – мазе **, север – коридор, юг – двор и съседи на таванското помещение – изток – таван **, запад – таван **, север – коридор; юг – двор. Съгласно схема №****-*******-***** г. /л. 6 от делото/ гореописаният недвижим имот представлява самостоятелен обект с идентификатор № ******** /****************/, по кадастрална карта, одобрена със заповед РД-*****/****** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. ********, кв. „********“, бл. **, вх. **, ет. **, ап.

**, като самостоятелния обект се намира на етаж ** /***/ в сграда с идентификатор № ******** /*******************/, с предназначение – общежитие, брой етажи – ** /*******/, със застроена площ на самостоятелния обект: **** кв.м. /************* квадратни метра/, с прилежащи части избено помещение № **** с площ **** кв.м. /**************** квадратни метра/, таванско помещение № ** с площ *** кв.м. /*********** квадратни метра/ и **** ид.ч. /************** идеални части/ от общите части на 4 сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***********; под обекта – ************** и над обекта – ***********.

Предвид изложеното, съдът намира за безспорно установено в настоящото производство, че страните са придобили по време на брака си гореописания недвижим имот, поради което и след прекратяване на брака им се явяват съсобственици на същия в условията на обикновена съсобственост в резултат на прекратената СИО. От изложените характеристики на имота, описани в Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от ******** г. и схема №***-**************** г. следва да се заключи, че този самостоятелен обект представлява годен обект на делба. Доказателства в противния смисъл не са ангажирани. В този случай следва да се даде отговор на въпроса за размера на дяловете на страните в тази съсобственост, съответно при какви квоти следва да бъде допусната съдебната делба.

Искането на ищцата е съдебната делба да бъде допусната при квоти; ¾ ид.ч. за нея и ¼ ид.ч. за ответника, като твърденията в тази насока са, че считано от **** година страните са били във фактическа раздяла и след този момент единствено ищцата е изплащала кредит за апартамента в ***** с лични нейни средства, за които плащания по отношение на ответника липсвал всякакъв принос. В подкрепа на тези си твърдения, ищцата представя и 6 броя вносни бележки /л. 11-13 от делото/, както и задължително писмо от кредитен превод /л. 10 от делото/. Тези съображения не се споделят поради следното съгласно чл. 24, ал.1 ЗЗД, вещно-прехвърлителният ефект на договора за покупко-продажба настъпва непосредствено след сключването му, при което правото на собственост върху вещта преминава в имуществената сфера на приобретателя, ако към този момент продавачът е собственик на вещта.

Заплащането на цената не съставлява задължителен елемент от състава на сключването на прехвърлителната сделка и не обуславя пораждането на транслативното правно действие между продавача и купувача, като при наличие на постигнати уговорки между страните по сделката за индивидуализация на вещта и конкретизация на цената, със сключването на договора за покупко-продажба, правото на собственост се счита за придобито от купивача, независимо от извършването на насрещно плащане към същия момент. Предвид това и изпълнението на поетите задължения по предаване на вещта, и заплащането на дължимата покука цена произтичат от облигаторното 5 действие на договора, и подлежат на защита посредством други правни способи и не рефлектират върху пораждането на транслативния ефект на придобивната сделка. Ето защо и съдът намира, че представените платежни документи са неотносими към изясняване на предмета на делото и определяне действителния размер на квотите в съсобствеността. Последователно и непротиворечиво се приема в практиката на ВКС, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, частите на съсобствениците от общата вещ се считат равни до доказване на противното. Така установената презумпция намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество. При липса на други данни за вътрешните отношения между съсобствениците, дяловете от съсобствената вещ следва да бъдат определени с оглед естеството на основанието, на което е придобита вещта. Трайна и непротиворечива е и съдебната практика, че правата на съсобствениците се определят към момента на придобиване на собствеността се определят към момента на придобиване на собствеността и не се влияят от извършените след това погасявания на изтеглен за заплащането на стойността на вещта заем.