Решение № 3063 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3063 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110208060 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. С. Д. срещу НП № 11-01-7942024 от 14.04.2025 г., издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателката за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), на основание чл. 255а от ЗОП (обн. ДВ бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. От страна на въззивничката се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат доводи основно за несъставомерност на нейното поведение, а и за нарушаване на процесуалния закон, срещу които доводи, с искане за потвърждавне на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се възразява от страна на наказващия орган (чрез процесуален представител, а именно юрисконсулт).

Доказателствената съвкупност по напълно логичен, последователен и безпротиворечив начин (без наличие на каквито и да било основания за съмнение касателно достоверност и автентичност) установява изложената в НП фактическа обстановка, с която страните са запознати, респективно писменото оправомощаване на конкретния наказващ орган от страна на министъра на финансите, включително като липсва каквото и да било логически обосновано основание за съмнение в достоверността на получената по преписката информация от БАБХ, имайки предвид сферата на дейност и значението на посочената агенция. Липсват съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в това число като приложимата (включително актуалната към съответната дата на издаване) за процесното НП уредба по чл.

57 от ЗАНН не изисква излагането на нарочни мотиви касателно възражението срещу АУАН и нарочно отразяване на дейност по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като отделен е въпросът за това, че в случая наказващият орган е извършил обстоен фактически и правен анализ на материалите по предоставената му за решаване преписка. Към визирания правен анализ, ненамирайки причина да го повтаря, препраща настоящият съдебен състав. Изрично следва 1 да се посочи, че съгласно процесната техническа спецификация относно процесните два продукта е предвидено изискване (по чл. 52, ал. 1 от ЗОП) за прилагане на „протоколи за изпитване от акредитирана лаборатория или други доказателства за съответствие за доказване на постигнатата еквивалентност при удовлетворяване на изисквания, определени в техническата спецификация на възложителя и описанието на обособена позиция № 4, отнасящи се до безопасността и/или съответствието на изследваните артикули, които са оферирани и описани в таблиците за съответствие на участниците по образец № 1.1“, а в случая такива протоколи или други доказателства (и то такива по чл. 52, ал. 1 от ЗОП) за съответствие с визираните в НП стандарти липсват – приложените лабораторни протоколи съдържат отделни удостоверявания за съответствие на изследвания продукт с отделни конкретни показатели по съответния стандарт, но не и общо заключение за съответствие на продукта със стандарта (във визираните тук протоколи съответните продукти са посочени /общо/ като такива по съответния стандарт чисто /единствено/ като наименование на стоката, а заключения за съответствие /въз основа на съответните изследвания/ с конкретния стандарт са дадени по конкретни параметри, но не и по визираните в НП като липсващи такива), нито пък в тази връзка (за наличие на визираното пълно съответствие) са били приложени някакви други доказателства (и то такива по чл. 52, ал. 1 от ЗОП).

Административното нарушение е осъществено виновно, най-малкото при непредпазливост (чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН), доколкото при всяко положение нарушителката не само е била длъжна (изводимо от чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП) да знае за коментираната липса на съответствие на всяка една (и тази на „Нове холд“ ЕООД) от офертите с техническата спецификация (което ги прави неподходящи по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП вр. пар. 2, т. 25 от ДР към същия закон), но е и могла да знае това, тъй като не й е било представено по надлежния ред нищо, което да й докаже (и то по реда на чл. 52, ал. 1 от ЗОП, която разпоредба изрично е визирала съответната спецификация), че всички изисквания за съответствие с конкретните стандарти по отношение на процесните продукти са налице – било като обща констатация за съответствие, било като констатации по всеки отделен показател, респективно – с удостоверяване на самото съдържание на конкретните два стандарта, каквото доказване по процедурата е било в тежест на съответните участници съгласно самата техническа спецификация (имайки предвид и разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗОП). Заключението на съответната комисия няма обвързващо значение при произнасянето на жалбоподателката като орган в процесната процедура по възлагане на обществена поръчка (аргумент от чл. 106 от ЗОП), поради което в тази връзка също не е налице правно основание, освобождаващо я от отговорност, включително като визираното заключение не създава и никаква пречка от фактическо естество нарушителката самата да извърши необходимата преценка. В процесната процедура не са били представяни етикети на стоките, каквито етикети са визирани в жалбата; отделен е въпросът за това, че такива етикети именно в това им качество (на етикети, т. е. на описание на продукта, предоставено от самия производител) не биха могли да имат доказателствена стойност по чл. 52, ал. 1 от ЗОП. Наложеното наказание съответства на установения в закона минимум и се явява пропорционално на административното нарушение (и неговата тежест, при съобразяване и на уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН), включително като се държи сметка за (като налично смекчаващо обстоятелство) сложността на задачата, която е имала жалбоподателката при осъществяване на съответната процедура. Имайки предвид обема и стойността на обществената поръчка от гледна точка на (само) процесните продукти и самата й значимост (касае се за нещо съществено за здравето на съответните лица /които потенциално са със значителен брой/, за които хранителните продукти са предназначени), хипотеза по чл. 28 от ЗАНН определено не е налице.

Така при цялостния и служебен преглед по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за отмяна или за изменение на обжалваното НП, поради което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото 2 следва да бъде потвърдено, при който изход от делото правно основание за присъждане на разноски в полза на въззивничката изначално липсват, а на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АДФИ (с уточнението, че изразът „ако те са били защитавани“ в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН подлежи на корективно тълкуване, доколкото съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН страна в производството при обжалване на НП се явява самият орган, който е издал постановлението, т. е. изразът следва да се тълкува в смисъл, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда при защита /процесуално представителство/ от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в полза на съответната страна по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която е с процесуална функция по защита на акта по чл. 58д от ЗАНН) в размер над средния (имайки предвид относително високата степен на правна и фактическа сложност на делото) съобразно чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване и на уредбата по превалутирането съгласно ЗВЕРБ.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 11-01-7942024 от 14.04.2025 г., издадено от директора на АДФИ.

Не присъжда разноски в полза на горепосочената жалбоподателка, която осъжда да заплати на АДФИ сумата от 90 евро – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3