Решение № 2835 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2835 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100514482 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.

П.Т. срещу решение № 19 026/22.10.2025 г. на СРС, 56 състав, постановено по гр.д. 33 612/2025 г., с което е признато за установено, че дължи на ЗАД „Армеец“ на основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата от 2 215, 14 лв. – регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 29.06.2020 г. в гр. София на ул. „Проф. Атанас Иширков“, ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. /дата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, и сумата от 818, 76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 23.02.2022 г. – 23.02.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.03.2025 г. по ч.гр.д. 10808/25 г. по описа на СРС, 56 състав, както е осъдена да заплати и сумата от 640 лв. – съдебни разноски.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно. Твърди се, че решението било постановено без наличие на мотиви, които да обуславят 1 същото като не били разгледани възраженията, заявени от СО. Твърди се, че по делото не било извършено пълно и главно доказване на твърдените факти и обстоятелства, които били разпределени в тежест на ищеца. Решението било постановено само и единствено въз основа на изслушаната САТЕ, механизмът бил изрично оспорен от СО. По делото не бил представен протокол за ПТП и не били изслушвани свидетелски показания и в този смисъл нямало достатъчно доказателства, които да обусловят постановяване на съдебен акт, който да е основан на същите.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „Армеец“ ЕАД.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка.

Правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на 2 субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.

Фактът на ПТП и неговият механизъм на извършване се установява при съвкупен анализ на изслушаната пред СРС съдебна авто-техническа експертиза, събраните по делото писмени доказателства и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.И.Ц.. Не могат да бъдат споделени възраженията, заявени във въззивната жалба, че решението е основано единствено на изслушаната САТЕ доколкото съставът на СРС е извършил комплексен анализ на ангажираните от страните доказателства, в това число протокола за ПТП с № 1759592 и показанията на свидетел – очевидец. Наличието на същите опровергават твърденията, заявени в жалбата относно липсата на съставен протокол за ПТП респ. липсата на събрани свидетелски показания.

С оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.

Процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че 3 в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани. Липсва и проведено доказване относно наведеното възражение за съпричиняване в писмения отговор на ответника, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадените изрични указания от страна на състава на СРС.

Размерът на причинените вреди респ. пряката причинно-следствена връзка с ПТП-то е установена от изводите на вещото лице по САТЕ.

Фактът на изплатено застрахователно обезщетение е обстоятелство, обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване предвид определение 31545/25.07.2025 г. на СРС.

Не могат да бъдат споделени възраженията, заявени във въззивната жалба, че не били обсъдени възраженията на ответника, заявени в писмения му отговор доколкото в постановения съдебен акт, първоинстанционния състав след съвкупен анализ на ангажираните от страните доказателства е изложил съображения по отношение на всички, заявени от ответника възражения.

Предвид тези съображения и липсата на други конкретни възражения, вън от разгледаните общи такива, жалбата се явява изцяло неоснователна, а поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която по делото няма данни да е сторила такива.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 026/22.10.2025 г. на СРС, 56 състав, постановено по гр.д. 33 612/2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2835 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100514482 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.

П.Т. срещу решение № 19 026/22.10.2025 г. на СРС, 56 състав, постановено по гр.д. 33 612/2025 г., с което е признато за установено, че дължи на ЗАД „Армеец“ на основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата от 2 215, 14 лв. – регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 29.06.2020 г. в гр. София на ул. „Проф. Атанас Иширков“, ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. /дата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, и сумата от 818, 76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 23.02.2022 г. – 23.02.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.03.2025 г. по ч.гр.д. 10808/25 г. по описа на СРС, 56 състав, както е осъдена да заплати и сумата от 640 лв. – съдебни разноски.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно. Твърди се, че решението било постановено без наличие на мотиви, които да обуславят 1 същото като не били разгледани възраженията, заявени от СО. Твърди се, че по делото не било извършено пълно и главно доказване на твърдените факти и обстоятелства, които били разпределени в тежест на ищеца. Решението било постановено само и единствено въз основа на изслушаната САТЕ, механизмът бил изрично оспорен от СО. По делото не бил представен протокол за ПТП и не били изслушвани свидетелски показания и в този смисъл нямало достатъчно доказателства, които да обусловят постановяване на съдебен акт, който да е основан на същите.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „Армеец“ ЕАД.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка.

Правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на 2 субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.