Определение № 331 от 29.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Велико Търново, 29.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500223 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Електроразпределение Север“ АД – гр.

Варна чрез пълномощника адв. А. М. против Определение № 374/10.04.2023 год. на Окръжен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 739/2022 год., в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Електроразпределение Север“ АД за изменение на Определение № 256/09.03.2023 г. по в. гр. д. № 739/2022 г. по описа на ВТОС – за присъждане в пълен размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Счита го за неправилно в тази част. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което се определя в договор с клиента. При присъждане на разноски съдът не може да преценява каква част от задълженията на адвоката попадат „иманентно“ в заплатеното му възнаграждение. Позовава се на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който адвокатско възнаграждение се дължи включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Съгласно чл. 11 от Наредбата възнаграждение се дължи и за изготвяне на частни жалби. Съдът не е съобразил, че адвокатското дружество, осъществило защита на ответника, е регистрирано по ЗДДС и възнаграждението е договорено и платено с ДДС. С оглед на това, действително уговореното възнаграждение е 1 160 лв. без ДДС (1 392 лв. с ДДС) и размерът му не е прекомерен спрямо цената на иска и фактическата и правна сложност на спора.

Общото възнаграждение на адвоката на ищеца, за което са представени 1 доказателства пред първата инстанция, също е в размер на 1 160 лв. без ДДС.

Съгласно съдебната практика, в такива случаи възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от страната, заплатила същото или в по-голям размер възнаграждение, е изцяло неоснователно. Независимо, че производството е прекратено пред въззивната инстанция, разноски на ответника се дължат.

Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Разноските на ответника при новото разглеждане на делото са направени преди прекратяването му и се дължат.

Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да присъди в полза на ответника разноски в общ размер 7 113.16 лв. за всички съдебни инстанции. С допълнителна молба е представен списък на разноските и доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

В писмения си отговор ответникът по частната жалба Х. С. А. чрез пълномощника адв. Р. Т. заема становище за неоснователност на частната жалба.

Счита разноските за правилно определени. Адвокатското възнаграждение в размер на 650 лв. е над минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата – 580 лв. Направено е изчисление на дължимите разноски за всяка инстанция. Моли съда да остави без уважение жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С Решение № 900/29.12.2020 г. на ВТРС по гр. д. № 1914/2020 г. е прието за установено, че ищецът Х. С. А. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 5 004.16 лв. по фактура от 19.06.2020 г., представляваща начислена стойност за ел. енергия за периода 30.03.2016 г. – 21.11.2019 г. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД е осъден да заплати на Х. С. А. 905.17 лв. разноски по делото.

Това решение на районния съд е потвърдено с Решение № 266/22.06.2021 г. на ВТОС по в. гр. д. № 116/2021 г., като жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД е осъден да заплати на Х. С. А. 700 лв. разноски пред въззивната инстанция.

С Решение № 50180/12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2021 г. решението на ВТОС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото – в. гр. д. № 739/2022 г., ищецът Х. С. А.

2 е направил частичен отказ от иска в размер на 24.16 лв. и с протоколно определение от 23.11.2022 г. производството по делото е прекратено частично за сумата 24.16 лв., съответно – първоинстанционното решение е обезсилено в тази част. С Определение № 206/14.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 207/2023 г. определението за частично прекратяване на производството и за обезсилване на обжалваното решение е отменено.

С молба от 22.02.2023 г. ищецът Х. С. А. е направил отказ от предявения иск, като е заявил, че поддържа възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за всяка инстанция.

С Определение № 256/09.03.2023 г. ВТОС е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 от ГПК и е обезсилил Решение № 900/29.12.2020 г. на ВТРС по гр. д. № 1914/2020 г. Осъдил Х. С. А. да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата 2 300.08 лв. разноски по делото. Видно от мотивите в тази сума са включени: 650 лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция, намалено на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК от 1 392 лв., 200 лв. депозит за СТЕ, 20 лв. депозит за свидетели, 650 лв. адвокатско възнаграждение пред ВТОС, намалено на осн. чл.

78, ал. 5 от ГПК, 100.08 лв. ДТ; 650 лв. адвокатско възнаграждение пред ВКС, намалено на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, 100.08 лв. и 30 лв. ДТ пред касационната инстанция.

Жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД е подал молба по чл.

248 от ГПК за изменение на определението в частта за разноските. Посочил, че претендираното адвокатско възнаграждение от 1 392 лв. е с включен ДДС, а без него възлиза на 1 160 лв., съответно – не е прекомерно спрямо цената на иска и фактическата и правна сложност на делото. Направените разноски по ч. гр. д. № 207/2023 г. по описа на ВКС са ДТ в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. При новото разглеждане на делото жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 392 лв. и заплатения депозит от 600 лв. за експертиза – общо 1 992 лв. разноски. Общият размер на разноските за всички инстанции според жалбоподателят възлиза на 7 113.16 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение от 10.04.2023 г. въззивният съд изменил съдебния акт в частта за разноските като присъдил още 15 лв. ДТ в частното производство. В останалата част – по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, оставил без уважение молбата за изменение.

3

Приел, че за производството по частната жалба пред ВКС и при новото разглеждане на делото пред ВТОС не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, защото са част от същинското производство.

Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, а по същество е частично основателна:

На първо място, депозитът в размер на 600 лв. за допуснатата пред ВТОС експертиза след връщане на делото от касационната инстанция не следва да бъде включвано в общия размер на дължимите разноски, тъй като същото е върнато на ответника, видно от обжалваното определение.

На следващо място: въззивният съд намира за основателно направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника на процесуалния му представител.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. (в приложимата редакция – към ДВ бр. 68/2020 г.) минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно интереса - 5 004.16 лв., възлиза на 580 лв., а платеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение е в размер на 1 160 лв. без ДДС (1 392 лв. с ДДС). Разликата не е незначителна, като се има предвид, че спорът не се отличава със съществена фактическа и правна сложност. С оглед на това, съдът намира, че възнаграждението е прекомерно и размерът му правилно е бил намален до 650 лв.

Адвокатското възнаграждение, платено от другата страна (ищеца) на упълномощения адвокат, не е предмет на преценка за прекомерност и по тази причина не може да бъде критерий при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника и претендирано като разноски, които следва да бъдат възмездени. В този смисъл, несъстоятелно е съпоставянето на двете възнаграждения, което жалбоподателят прави в частната жалба.

След като е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, окръжният съд е определил адвокатското възнаграждение в размер на 650 лв. Както в определението, с което производството по делото е прекратено, така и в определението по чл. 248 от ГПК, съдът не е изложил подробни мотиви относно определеното възнаграждение. С оглед на това и предвид обстоятелството, че пълномощникът на ответника е регистриран по ЗДДС, следва да бъде съобразен § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. Съгласно тази разпоредба размерът на възнагражденията по наредбата е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата. При това 4 положение, към определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. следва да се начисли ДДС в размер на 130 лв., при което общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 780 лв. Или, в полза на ответника следва да бъде присъдена допълнително сумата от по 130 лв. за всяка инстанция, а именно – за първоинстанционното производството, за въззивното производство и за касационното производство – общо 390 лв.

Относно образуваното пред ВТОС ново производство след връщане на делото от ВКС:

Въззивният съд намира, че за това производство не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, различни от тези на окръжния съд.

Действително, правото на адвокатско възнаграждение при връщане на делото за ново разглеждане е предвидено изрично в чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, настоящата инстанция не споделя мотивите на окръжния съд - че това производство е част от същия процес и затова не следва да бъдат присъждани разноски.

В случая, видно от делото, повторно разглеждане на спора не е извършено и на това основание не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за защита в това производство. Всички доводи и оплаквания на жалбоподателя-ответник за незаконосъобразността на първоинстанционното решение са изложени във въззивната жалба; защитата по същество е осъществена в първото производство пред окръжния съд; след връщане на делото въззивният съд по своя инициатива и съобразно указанията на ВКС е допуснал съдебна експертиза; такава експертиза не е изготвена поради първо частично, а впоследствие и изцяло прекратяване на делото. Всъщност, през по-голямата част от производството пред въззивния съд делото е било изпратено във ВКС за произнасяне по подадената от жалбоподателя-ответник частна жалба срещу определението за частично прекратяване на делото, а след това, непосредствено след връщането му, същото е изцяло прекратено на осн. чл. 233 от ГПК поради отказ от иска. Ето защо, същинско разглеждане на спора не е извършено, не са извършвани процесуални действия, не са събирани доказателства, съответно – разноските за адвокатско възнаграждение за защита в това производство не следва да бъдат възлагани на другата страна.

По отношение на разноските в производството по ч. гр. д. № 207/2023 г. по 5 описа на ВКС:

Разноски за адвокатско възнаграждение за защита в това производство се дължат, тъй като то е самостоятелно и изисква осъществяване на отделни процесуални действия. Затова и в чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. е предвидено отделно възнаграждение за изготвяне на частни жалби. В този смисъл, незаконосъобразни са съжденията на окръжния съд, че защитата по частната жалба е част от тази в същинското производство. Съгласно чл. 11 от Наредбата минималното възнаграждение е в размер на 400 лв., което означава, че платеното от ответника възнаграждение в размер на 480 лв. не е прекомерно.