Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17895 от 18.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 3660/2022
Вид
Определение № 17895
Подписан
18.05.2023
В сила
18.05.2023
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17895 гр. София, 18.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20221110103660 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415 ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение.

С разпореждане от 09.02.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу А. П. Г., като е указал и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на последния на 15.02.2023г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 15.03.2023г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията (един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е 1 достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в определения месечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.02.2022г., издадена по ч.гр.д. № 3660 по описа за 2022г. на Софийския районен съд, с която е разпоредено А. П. Г., с ЕГН **********, да плати на ...... ЕАД, с ЕИК ...., сумата 657,70 лева (шестстотин петдесет и седем лева и 70 стотинки), представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по фактури за период от 22.11.2017г. до 21.04.2018г., което вземане е цедирано на заявителя с договор от 2802.2019г., ведно със законна лихва за период от 26.01.2022г., до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева) , на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3