Решение № 870 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000500802 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на двете страни в производството срещу Решение № /19.10.2022г. по гр.д.№ 7919/21 по описа на СГС, I-28 състав, с което е:

- отхвърлен предявения от С. Д. Н. срещу „Кредит Тръст“ ООД, иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за кредит №7- 2019/14.10.2019 г. в неговата цялост поради противоречието му със закона, както и отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП, искове за прогласяване нищожността на клаузите по т. 7 част I-ва; т. 7.2 част I-ва; т. 8 част I-ва; чл. 4, ал. 3 част II-ра; чл. 5, ал. 9 част II-ра; и чл. 13, ал. 1 част II-ра от Договор за кредит №7-2019/14.10.2019 г.;

- прогласена е за нищожна, по предявен иск от С. Д. Н. срещу „Кредит Тръст“ ООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.

143 от ЗЗП, клаузата на чл. 5, ал. 9, част II-ра от сключения между страните Договор за кредит №7-2019/14.10.2019 г.;

- признато за установено по предявените от „Креди тръст“ ООД срещу С. Д. Н. , искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата С. Д. Н. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 64 231,31 евро, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020 г. до 1 окончателното плащане, което вземане произтича от Договор за кредит №72019 от 14.10.2019 г., обезпечено с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том I, общ peг. № 2665, дело № 83 от 2019 г. на Нотариус А. Г., рег. № *** в НК, и въз основа на ипотечния акт е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по гр.д. №63088/2020 г., по описа на СРС, 155 състав, и която сума от 64 231,31 евро представлява сбор от вземания по договора за кредит, както следва: 61 355 евро, представляваща непогасена главница по договора за кредит; 883,51 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл. 4, ал. 1 част II-ра от договора, дължима за периода от 21.10.2020 г. до 13.11.2020 г.;

95,27 евро, представляваща застраховка на обезпечението по кредита; 1419,30 евро, представляваща възнаградителна лихва по вноски с падежи от 20.09.2020 г. до 20.10.2020 г.; 478,23 евро, представляваща лихва за забава по чл. 4, ал. 4, част II от договора върху просрочените задължения, дължима за периода 18.11.2020 г. - 15.12.2020 г., ;

- отхвърлен иска по чл. 422 ГПК за разликата над 64 231,31 евро до присъдените със заповедта за изпълнение 79 468,50 евро като неоснователен, и която разлика е формирана като сбор от следните суми, приети за недължими по договора за кредит: 9 938,56 евро - вземане за неустойка за неизпълнение, съгласно, чл. 5, ал. 9, част II от договора за кредит върху просрочените вноски за периода 28.05.2020 г. – 13.11.2020 г.; сумата 5207,04 евро, явяваща се разликата над 1 419,30 евро до 6626,34 евро, представляваща възнаградителна лихва по вноски, падежирали в периода 20.05.2020 г. – 19.09.2020 г.; сумата 91,59 евро, явяваща се разликата над 478,23 евро до 569,82 евро и представляваща лихва за забава по чл. 4, ал. 4, част II от договора върху просрочените задължения, дължима за периода 18.11.2020 г. 15.12.2020 г.

В жалбата си жалбоподателят С. Д. Н. твърди, че обжалва решението в частта, в която са отхвърлени установителните й искове за обявяване на целия договор за кредит за нищожен, както и за нищожност на клаузите, за които е отхвърлен иска; в частта в която е уважен иска с правно основание чл. 422 от ГПК над размера от 49 860,40лв., както и в частта, в която е осъдена да заплати сумата 95,27 евро застраховка на обезпечението. Твърди, че решението в тези му части е неправилно и незаконосъобразно, като безспорно по делото било установено, че са налице неравноправни клаузи. Твърди, че с оглед размера на възнаградителната лихва следва да се приеме, че има неравенство на престациите, като липсва основание да заплаща толкова висока лихва, тъй като кредита й е обезпечен с ипотека. Твърди, че тъй като уговорената лихва надвишава два пъти законната лихва е налице съдебна практика на ВКС, която приема, че в този случай е уговорката е нищожна.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен и на основание, че не е индивидуално уговорен, както и тъй като не е посочено при определяне на ГПР от какви компоненти се формира същия, което е императивно правило в ЗКНИП. Счита, че нищожността на част от клаузите влече нищожност на 2 целия договор за кредит, тъй като нищожните клаузи от договора не могат да бъдат заместени от императивни правила или че същият би бил сключен ако в него не са били уговорени тези клаузи. Счита, че следва да се приложи чл.

38 от ЗКНИП. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части, като бъде уважен иска за обявяване на договора за кредит за нищожен и бъде отхвърлен иска над признатия размер. Претендира разноски.

Подаден е отговор на жалбата, в който се оспорва същата. В срока за отговор „Креди Тръст“ ООД е подал насрещна въззивна жалба, в която обжалва решението в частта, в която е обявена за нищожна договорната клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП, а именно клаузата на чл. 5, ал. 9, част II-ра от сключения между страните Договор за кредит №7-2019/14.10.2019 г., както и в частта, в която е отхвърлен иска му по чл. 422 от ГПК до пълния предявен размер. Счита, че е налице противоречие в диспозитива на постановеното решение, в който веднъж се отхвърля иска за нищожност на целия договор, а после се обявява за нищожна конкретна клауза. Твърди, че кредитополучателката не може да се ползва от потребителска защита, тъй като сключения от нея договор е за търговската й дейност, което сама е заявила при отпускането и получаването му и тъй като получените суми по кредита са ползвани за погасяване на разнородни задължения, включително и за търговски такива, в частност на ищцата С. Н., в качеството й на ЕТ „Темпо- С. Н.“. Твърди, че само по себе си уговарянето на прекомерна неустойка не прави същата нищожна, когато тя не излиза извън присъщите й цели – обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а в случая това не било налице. Твърди, че същата е начислена само върху просрочените вноски, а не и върху тези с ненастъпил падеж. Твърди, че черпи правата си и от ипотечния договор, в който е уговорена неустойката, а този договор не е изрично прогласен за нищожен в тази част, а това е направено само за договора за кредит. Счита, че тъй като част от сумите дължими за неустойки са вече платени, а не е налице иск за връщане на недължимо платено, то не следва да се присъждат сумите за неустойка, само тези, които не са плетени до момента. Претендира разноски.

Подадена е частна жалба срещу определение № 12207/28.11.2022г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. В нея страната прави оплаквания, че не са й присъдени всички дължими разноски за адвокатска защита по всички предявени обективно съединени искове и неправилно СГС е оставил без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските.

Подаден е отговор на частната жалба, в който се оспорва същата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.

По наведените в жалбата оплаквания относно неговата правилност в обжалваната част съобрази следното:

От събраните писмени и гласни доказателства се установява следното 3 от фактическа страна:

„Кредит Тръст“ ООД като кредитор, в качеството му на финансова, небанкова институция, и С. Д. Н. като кредитополучател са сключили Договор за кредит №7-2019/14.10.2019 г., по силата на който физическото лице е получило уговорената сума по кредита от 61 355 евро. Вземанията на кредитора по договора са били обезпечени с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том I, общ peг. № 2665, дело № 83 от 2019 г. на Нотариус А. Г. - № *** в НК, върху апартамент №2, находящ се в гр. София, ул. „Борово“ № 41, ет. 2, с площ от 74,60 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение и идеални части от правото на строеж. В т. 6, част I-ва от договора е уговорено погасяване на месечни вноски по погасителен план, за срок от 60 месеца и с падежна дата на всяка вноска 20-то число на месеца, при първоначален гратисен период от 12 месеца, в който се дължи само лихва в размер на 1104,39 евро месечно.

В т. 7 от част I от договора между страните е уговорено: Лихвен процент: променлив, формиран от референтен лихвен процент, определен по методиката на т. 7.2 към датата на усвояване на кредита, увеличен с надбавка в размер на 21,60%, но не по-малко от 21,60%. В този смисъл, ако стойността на референтния лихвен процент е отрицателна величина, за целите на изчисляване на лихвения процент по настоящата т. 7, референтният лихвен процент ще се калкулира със стойност 0 (нула); т. 7.1.: Референтният лихвен процент към датата на подписване на настоящия договор, е в размер на – 0,387% (минус нула цяло триста осемдесет и седем хилядни процента) и лихвеният процент по т. 7, на тази база, би бил в размер на 21,60%, но в случай че към датата на усвояването на кредита размерът на референтния лихвен процент е различен, той става приложим по този договор;

7.2.: Методика за изчисляване на референтния лихвен процент шестмесечния индекс EURIBOR, публикуван на страницата на REUTERS или BLOOMBERG или на общодостъпни финансови сайтове и/или медия, публикуваща данни за този индекс като www.euribor.org, www.euribor-rates.eu, за датата, която е два работни дни преди датата на първо усвояване; т. 7.3.: Лихвеният процент по т. 7 в частта 6-месечен EURIBOR се преизчислява и променя от Кредитора два пъти в годината, на 01-ви юни и на 01-ви декември. Преизчисляването се извършва съгласно стойността на 6месечния EURIBOR, обявена на страницата на REUTERS или BLOOMBERG или на общодостъпни финансови сайтове и/или медия, публикуваща данни за този индекс като www.euribor.org,www.euribor-rat.es.eu, за датата, която е два работни дни преди 01-ви юни и 01-ви декември. Лихвата, преизчислена, съгласно предходното изречение, се прилага от датата на съответната промяна; т. 8.: Годишен процент на разходите по кредита (ГПР), изчислен към 4 датата на сключване на договора, при така определения лихвен процент по т.

7 по-горе: 24,07%. В част II чл.6.2 от Договора е уговорено, че ГПР включва лихва съгласно т.7 от част I; такси и комисионни от т. 10, част Iи застрахователна премия за застраховка на обезпечението по чл. 5 ал.8 от част II.

В чл. 4, ал. 3, част II-ра от договора за кредит, е предвидено, че при забава на плащанията на дължимите погасителни вноски или други задължения по кредита, продължила повече от три дни от датата на падежа, за срока на забавата всички просрочени вноски (главница и лихва) и други задължения се олихвяват с лихва за забава – ОЛП (основен лихвен процент, обявен от БНБ за съответния период) плюс 10 (десет) процентни пункта годишно, върху размера на съответната просрочена вноска и/или друго задължение. Наказателната лихва за забава се дължи заедно и независимо от лихвата по т. 7 от част I.“

В чл. 5, ал. 9, част II-ра, е уговорено заплащане на неустойка за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора и/или общите условия, продължило повече от 7 дни, в размер на 0,2% върху остатъка от главницата за всеки ден неизпълнение.

По ч.гр.д. №63088/2020 г., по описа на СРС, 155 състав, по заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Кредит Тръст“ ООД срещу С. Д. Н., в полза на дружеството е издадена заповед за незабавно изпълнение от 29.01.2021 г. за сумата 79 468,50 евро (с левова равностойност 155 426,88 лв.), като вземане, произтичащо от договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том I, общ peг. № 2665, дело № 83 от 2019 г. на Нотариус А. Г. - № *** в НК, с която са обезпечени задълженията на длъжника по Договор за кредит № 7-2019 от 14.10.2019 г.