Решение № 5641 от 06.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5641 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря М. Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20211100114654 по описа за 2021 годИ.

Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че с напредване на възрастта и в продължение на дълги години изпитвала силни болки в коленете, които се засилили през 2017 г. Затова потърсила медицинска помощ от УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД в гр. София. След проведени изследвания я насочили към оперативно лечение чрез ендопротезиране на лява коленна става. На 03.02.2017 г. заплатила за избор на екип. Планираната операция се провела на 06.02.2017 г., като й поставили изкуствена коленна става. За следоперативния период й назначили обезболяваща терапия, антибиотична и антитромботична профилактика. Изписали я на 13.02.2017 г. На проведените два контролни прегледа не се установили усложнения.

Вместо да отшумят, болките в ставата се засилили. Ползвала патерици за придвижване, а при докосване на левия крак до земята изпитвала остра болка.

При подготовка на документи за ТЕЛК на 10.03.2017 г. се извършил преглед, при който д-р С. С. установил, че изкуствената протеза е поставена накриво.

На 18.04.2017 г. В. потърсила спешна медицинска помощ в МБАЛ „Национална кардиологична болница“, откъдето я насочили за консултация с ортопед. При направена на 03.07.2017 г. компютърна томография (КТ) в МДЛ 1

„С.“ ООД становището на д-р С. се потвърдило.

На 26.06.2017 г. В. отново постъпила в УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД за продължаване на оперативното лечение. На следващия ден я оперирали повторно, като се извършила ревизия на операцията на лява коленна става със смяна на полиетиленовия инлей. Изписали я на 04.07.2017 г.

След втората операция състоянието й продължило да се влошава, като болките станали нетърпими, обезболяващите препарати не помагали, а походката й била нестабилна. Преживяла и силен стрес, тъй като не могла да се грижи за себе си. Намалели социалните й контакти и се чувствала самотна и изолирана.

Назначените й от личния лекар кръвни изследвания показали отклонения в показателите. В началото на 2018 г. потърсила консултация със специалист в „П.“ ООД. На 08.03.2018 г. се извършила пункция на ставата и се изолирала бактерия Chryseobacterium propinquum. Рентгенологичното изследване установило и разхлабване на компонентите на ендопротезата.

Резултатите от изследванията и състоянието на В. били описани в епикриза от 2018 г. на „П.“ ООД.

На 27.04.2018 г. ищцата била приета за етапна ревизия на смяна на коленната става с отстраняване на разхлабените импланти и временно енодпротезиране с антибиотична протеза. Операцията се извършила на 30.04.2018 г. Вторият етап бил плануван за 16.07.2018 г. Изписали я на 23.07.2018 г. в добро общо състояние и без усложнения, с микробиологични изследвания без патологични находки.

Тези две допълнителни интервенции удължили срока на възстановяване, съпроводен с особено силни и продължителни болки и страдания. Едва след отстраняване на инфекцията в областта на операцията и поставяне на новия имплант при В. започнал реалният процес на възстановяване. Рехабилитационните процеси продължили около шест месеца, като през този период изпитвала силен физически дискомфорт. През първите два месеца спазвала постелен режим и изпитвала затруднения при грижите за ежедневните си физически нужди. Продължила и социалната й изолация.

За лечението си сторила разходи на обща стойност 7 277.29 лева, съгласно уточнителна молба от 07.06.2022 г., които моли ответникът да бъде 2 осъден да й заплати, ведно със законните лихви от датата на извършване на разходи до окончателното изплащане.

Търпените болки и страдания от неправилното лечение при ответното лечебно заведение оценява на 35 000 лева и моли да й бъде присъдена със законните лихви от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ответникът УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Неправилно оперативно лечение не било проведено и това се установявало от данните в епикризите, които й били издавани след болничното лечение през февруари, март, април и юни 2017 г. Лекуващите лекари в УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД спазили медицинските стандарти при двете оперативни интервенции през февруари 2017 г. и през юни 2017 г.

Липсвала причинна връзка между медицинското лечение и разместването на ендопротезата. Твърдяната от В. инфекция била констатирана едва през март 2018 г., девет месеца след втората операция. При проведено микробиологично изследване през юни 2017 г. се изолирали стерилни посевки.

Разместването на ендопротезата и развитието на инфекцията се дължали единствено на поведението на ищцата, която не спазвала рехабилитационния режим, не потърсила лекарска помощ за проследяване на възстановителния процес, нито друга лекарска помощ за диагностика и терапия на коляното и на установената инфекция, довело до разграждане на костната тъкан.

Оспорва и че разходите били извършени от ищцата, че лекарствените продукти са й изписани и са използвани именно от нея. Напротив, налице били данни, че сумата от 520 лева е заплатена от друго лице.

Третото лице помагач на страната на ответника УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД – ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва предявения от ищцата иск.

Противоправно поведение от страна на лекари в УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД липсвало, а самата В. пренебрегнала указанията на лекуващия лекар за продължаване на рехабилитационната терапия и намаляване на телесното тегло, за да се улесни възстановяването й.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

3

За ангажиране на отговорността на ответника, в тежест на ищцата беше да докаже, че от описаното в исковата молба противоправно действие за нея са настъпили вреди.

Лекарската грешка представлява такова неизпълнение на професионалните задължения на лекар при извършване на медицински дейности по изследвания, консултации, лечение и др., което е в противоречие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане.

Ищцата Г. Г. В. извежда основанието на иска си за обезщетяване на претърпени от нея вреди от противоправно действие на служители при УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД, изразяващо се в некачествено поставена протеза при оперативно лечение на 06.02.2017 г. и септично разхлабване на протезата, причинено от изолирана бактерия, в резултат на което търпяла болки, продължителен дискомфорт, социална изолация и понижено самочувствие.

Не се спори по делото и от приетите ИЗ №№ 237/2017 г., 470/2017 г., 812/2017 г. и 1269/2017 г. на УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД се установява, че на 03.02.2017 г. Г. Г. В. е постъпила в ответното лечебно заведение с оплаквания от болки в двете коленни стави с давност 10 години, като през последните 3-4 години болките се засилили. Предприето е било оперативно лечение за еднопротезиране на лява коленна става. На 06.02.2017 г., след извършени консултации с ортопед, интернист и анестезиолог е извършена алопластика генус и е поставена енодпротеза на лява коленна става. След оперативната интервенция двукратно е проведено рехабилитационно лечение – от 07.03.2017 г. до 14.03.2017г. и от 21.04.2017 г. до 28.04.2017 г. Изписана е с указания за продължаване на рехабилитационния комплекс от упражнения в амбулаторни условия.

След това оперативно лечение и въпреки рехабилитационните процедури, В. е продължила да изпитва болки и затруднения в движението.

На 03.05.2017 г. й е направено КТ на лява коленна става в МДЛ „С.“ ООД.

Визуализиран е интрамедуларен сегмент на тибиалната компонента на протезата с лек кос ход нагоре и медиално – надолу и латерално.

Артикулиращите повърхности на двете компоненти оформяли лекостепенна 4 варусна конфигурация на ставата.

На 26.06.2017 г. постъпила отново в УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД за ревизия и реалопластика. От оперативния протокол (л. 190 от делото) се установява, че е имало известна халтавост на ендопротезата и затова полиетиленовият инлей е изваден. Бедрената и тибиалната компонента са били здраво фиксирани. След почистване на меките тъкани, покриващи металната тибиална плочка, е изпратено изследване на микробиология и антибиограма. Пластмасовият инлей е подменен с нов с по-голям размер – 40/12 мм вместо 40/10 мм (според оперативния протокол от 06.02.2017 г. (л.

115 от делото).

Резултатът от микробиологичнота изследване на 26.06.2017 г. е показал стерилност на посевките.

В отговор на поставения от ищцовата страна въпрос относно наложителната втора оперативна интервенция в УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД вещото лице д-р В. С. е заявил, че след като в оперативния протокол от 27.06.2017 г. е отбелязано, че компонентите на ендопротезата са стабилни, това предполага, че положението им е такова и след първата операция на 06.02.2017 г. Според д-р С. на лицевата рентгенография на лява коленна става е видно, че тибиална компонента на ендопротезата е поставена с наклон от 15 градуса спрямо хоризонталната равнИ., а изискването е за успоредното й поставяне. Това положение е потвърдено и от скенера на МЦ „С.“ от 03.05.2017 г. Един от методите за справяне с наклона на тибиалната компонента е смяна на инлея с по-голям и това е направено при реоперацията на 27.06.2017 г. Самият наклон от 15 градуса във варус спрямо хоризонталната равнИ., съчетан с наднорменото тегло на В. обяснявал продължаващите болки след операцията на 06.02.2017 г. Правилната позиция на тибиалната компонента е поставянето й успоредно на хоризонталната равнИ..

На 18.03.2018 г. при микробиологично изследване в „П.“ АД е изолиран микроорганизъм Chryseobacterium propinquum. Според анамнеза, снета от Г.

В. при приема й в МБАЛ „П.“ ООД на 27.04.2018 г., през предходните месеци и след ревизия и реалоплатика през юни 2017 г. в МБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД, пациентът ходела все по – трудно, изпитвала нетърпима болка и нестабилност при стъпване и се нуждаела от две патерици при придвижване. Приемът на 5 медикаменти не е облекчил състоянието й. На базата на клинично, рентгеново и микробиологично изследване е установено септично разхлабване на ендопротезата. На 27.04.2018 г. е приета в МБАЛ „П.“ ООД за етапна ревизия с отстраняване на имплантите и временно ендопротезиране с антибиотична „mobile spacer“ ендопротеза. Обективно е установена варусна осева деформация около 15 градуса. По рентгенови данни е видно пълно разхлабване на компонентите на ендопротезата на ляво коляно с тибиална компонента в ексцесивна варусна позиция и значителна остеолиза на медиалното тибиално плато, бедрена компонента във валгус и с остеолиза под циментната мантия.

При проведена втора оперативна интервенция на 16.07.2018 г. на Г. В. е направена ревизия и повторно ендопротезиране на лява коленна става.

Отстранен е бил антибиотичният спейсър и е имплантирана дефинитивна ендопротеза с циментна фиксация.

В съдебното заседание на 06.10.2023 г. вещото лице д-р С. е пояснил, че отклонението от 15 градуса на положението на тибиалната компонента спрямо хоризонталната повърхност е извън допустимите 5 градуса; че това забавя възстановителния процес; води до неправилно натоварване на меките тъкани, коленните връзки и мускулите и до болки. Същевременно, компонентите са били стабилни, а една от причините за разхлабването е наклонът, под който е поставена тибиалната компонента. Затова и при реоперацията на 27.06.2017 г. е бил поставен по-дебел среден сегмент. Според вещото лице, настъпилата инфекция е попречила да се елиминира установената халтавост, чрез поставяне на по-дебел инлей. Категорично е изключена възможността разхлабването да е резултат от действие на външен агент под формата на битова травма, падане от високо, тежко съприкосновение с предмет, но е отчетено, че за болковия синдром допрИ.ся наднорменото тегло на пациента. Прекомерният наклон на тибиалната компонента спрямо хоризонталната повърхност обяснявал не само персистиращите болки, но и минималния ефект от рехабилитациите след първата операция в УМБАЛО „Проф. Б.Б.“ ЕАД през февруари 2017 г.