Решение № 1883 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1883 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110110779 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Т. А. В. срещу „Л.“ ООД иск за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 211988 от 20.05.2025 г., сключен между ищеца и ответника, поради противоречието със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, евентуално поради заобикалянето на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречието и със закона, евентуално поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Т. А. В., чрез адв. М. М. излага, че е сключил договор за кредит № 2111988 от 20.05.2025 г. с ответника, по силата, на който му е предоставен в заем сумата от 350 лв. при фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 42.58 % и съгласно погасителния план следвало да внесе една вноска в размер на 309 лв., като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие разбрал, че следва да изплати сума в размер на 414 лева, като допълнително 1 била включена и неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 27 от договора. Твърди, че договорът за кредит е нищожен доколкото не е посочен приложимият лихвен процент и условия за прилагането му. Счита, че договорът не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е била включена дължимата неустойка, като липсва ясна методика как се формира ГПР. Сочи, че неустойката от 105 лева не е включена в ГПР или в ГЛП, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага доводи, че неустойката представлява разходи по кредита и е част от управлението на същия. Твърди, че в ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като по силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Сочи, че невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие с действително прилагания ГПР, което счита за заблуждаваща търговска практика. Излага, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, доколкото съгласно чл. 22 от ЗПК целият договор за кредит следва да се счита за недействителен предвид нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В условията на евентуалност, навежда доводи за нищожността и на неустоечната клауза по чл. 27 от договора поради противоречието й с добрите нрави, доколкото не отговаря на принципа за добросъвестност и води до обогатяване на кредитора. Уговорената неустойка намира и за неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗПП, доколкото е в размер на 30 % от стойността на отпусната главница. Счита, че с неустойката се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията, доколкото заемодателят е имал възможност предварително да провери платежоспособността на длъжника. Излага доводи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи, че неустойката не е уговорена предварително и е нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК , ответникът „Л.“ООД 2 депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на иска. Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна разпоредба не влече нищожност на целия договор.

Твърди, че договорът за кредит отговаря на законопредвидените изисквания, потребителят е отправил искане за сключването му, предоставена му е възможност да изтегли проект на договора, както и стандартен европейски формуляр, като е натиснал бутон подпис. Счита, че лимитът на ГПР при сключването на договора е 61,2 %, като в процесния договор са определени 42,58 %, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага доводи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР и касае вземане след сключването на договора. Предвид предварителното запознаване на потребителя със съдържанието на договора счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика. Сочи, че потребителят не е упражнил правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК. Договорената неустойка намира, че не противоречи на добрите нрави, доколкото не излиза извън присъщите й обезщетителна функция. Оспорва доводите за наличие на неравноправност по ЗЗП, като посочва, че е предоставен информация на потребител и клаузите на договора са съставени по ясен и разбираем език.

Твърди, че ищецът е сключил общо осем договора, съдържащи неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, от където счита, че многократно ищецът се е запознавал с условията и последиците на кредитния продукт.

Излага доводи за наличие на индивидуално договаряне. Моли за отхвърлянето на иска. Претендира разноски.

В предявения насрещен иск на „Л.“ ООД се излагат доводи , че на 20.05.2025 г. чрез „И.“ е предоставил сумата от 300 лева на кредитополучателя. Сочи, че съгласно чл.1 от договора, същата е следвало да бъде върната в 30-дневен срок, със срок – 19.06.2025 г. Излага доводи, че във връзка с договора за кредит не са правени плащания от страна на Т. В., както и че е настъпил падежа на задължението. Твърди, че общото задължение по договора за кредит е 909,06 лева, от които 300 лева – главница, 9 левавъзнаградителна лихва, 105 лева-договорна неустойка и 495,06 лева – такси.

Изрично заявява, че предмет на насрещния иск е заплащане единствено на главницата по договора за кредит, на основание чл. 79 от ЗЗД, евентуално чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Моли за уважаването на иска. Претендира разноски.

Моли да се извърши прихващане на съдебно-деловодните разноски.

3

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба от страна на Т. А. В., чрез адв. М. М., в който се излагат доводи за допустимостта и неоснователността на насрещния иск.

Сочи, че договорът за кредит следва да се прогласи за недействителен, поради неспазване на изискването за посочване на действителния ГПР, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК. Позовавайки се на съдебна практика намира, че на връщане подлежи единствено предоставената главница. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В о. с. з. от 14.05.2026 г. страните, редовно призовани, не се явяват не се представляват, като в уточнителни молби от 25.02.2026 г. и от 09.03.2026 г. Т.

В. е признал, че е получил сумата от 300 лева, както и че не е извършвал плащания по повод на договора за кредит.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, евентуално поради заобикалянето на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в условие на евентуалност иск с правно основание чл.

26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречието и със закона, евентуално поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП, евентуално, че клаузата по чл. 27 от договора, свързана с предоставянето на обезпечение противоречи на добрите нрави. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, че е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за кредит при индивидуално уговорени условия; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП са ясно 4 посочени; че са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, както и че е налице действителна неустоечна клауза, респ. наведените от него възражения.

С доклада по делото, приет за окончателен в о. с. з. от 14.05.2026 г. е установено за безспорно в отношенията между страните, чемежду Т. А. В. и „Л.“ ООД на 20.05.2025 г. е сключен договор за потребителски кредит № 211988 за сумата от 300 лева, с 30-дневен срок за връщането й, че ищецът е получил сумата от 300 лева във връзка с договора за кредит, както и че не е извършвал плащания по същия.

Относно главния положителен установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит от 20.05.2025 г., съдът намира следното:

По възражението за нищожност по арг. от чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК настоящият съдебен състав съобрази, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 36 %, като е уговорен ГПР от 42,58 %. В посочения ГПР на договора следва да се включи и уговорената между страните неустойка от 105 лева, кято е включена в погасителния план. В погасителния план е посочена обща сума за връщане по заема е равна на 414 лева, формирана от заетата сума, договорна лихва, както и неустойка в размер на 105 лева. Срокът за погасяване на заема е на 30 дни. – на една погасителна вноска. В договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция, което обезпечение следва да бъде осигурено от кредитополучателя в срок от 3 дни от сключването на договора. В чл. 27, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 0,9 % на ден от заетата сума /респ. от 2,70 лева за всеки ден/. В погасителния от 20.05.2025 г. отнапред е включена сумата от 105 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Настоящият съдебен състав, намира, че процесният договор за кредит представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. Проверката за платежоспособността на длъжника предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по 5 занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 о т ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/.

В случая, осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Последващото поставяне на изискване за даване на обезпечение представлява неоправдано прехвърля на риска от лошата преценка на кредитора в тежест на длъжника. Също така, поставените изисквания към поръчителя са многобройни, като за част от тях кредитополучателят не би могъл да получи информация в определения тридневен срок, доколкото това е свързано с евентуални запитвания от различни държавни институции. Отделно от това, изследването дали поръчителят не е заемател или поръчител по друг кредит с кредитора, се намира в противоречие с изискванията на добросъвестността доколкото последният служебно разполага с тази информация. Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано с определянето на краткия срок за изпълнението, налага извода, че единствената цел на клаузата е посредством множеството неизпълними изисквания - да създаде предпоставка за начисляването на неустойката. С оглед на горното, поради тези особености на естеството на задължението, което обезпечава, следва да се приеме, че неустойката за предоставяне на допълнително обезпечение накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД /така т. 3 на ТР № 1 № 1/2009 г.,ОСТК на ВКС/.