Решение № 12 от 22.02.2021, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ № гр. Ловеч, 22.02.2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЛОВЕШКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 462 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Административното дело е образувано по жалба на „****“

ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ****, представлявано от управителя В.Б.Г. чрез адв. В.И.И.–К.-ЛАК, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10857 от 23.09.2020 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад на едро, находящ се в гр.Ловеч, ул. ****, стопанисван от „****“ ООД с идентификационен номер на ЮЛ ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. **** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

С доводи в жалбата, че оспорената заповед е издадена с порок във формата, т.к. няма конкретни мотиви и в противоречие с целта на закона, се иска отмяната й като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. По същество навежда като довод за отмяна на оспорената заповед настъпилото към датата на съдебното заседание изменение в Закона за данъка върху добавената стойност с чл.186 а от ЗДДС съгласно, който наложената ЗПАМ „Запечатване“ не се прилага за първо нарушение, каквото е процесното. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по делото - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативен контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки по делото излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Счита за безспорно установено с приложените към преписката доказателства, че е извършено административно нарушение по смисъла на чл.25, ал.1, вр. ал. 3, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС - неиздаване на фискален бон. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството-жалбоподател такива за адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 10857 от 23.09.2020 година е издадена от Ж.И.А.като началник отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148 /25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от

ЗДДС на „****“ ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – склад на едро, находящ се в гр. Ловеч, ул. ****, стопанисван от дружеството и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Фактическите обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 17.09.2020 г. в 15,38 часа е извършена контролна покупка на 1 брой разфасофка 1кг. маслини на стойност 4.40 лева, заплатени в брой от инспектор по приходите М.П.Т.без да е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство /ФУ/ с посочен модел и номер на ФП. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващия. Сумата е заплатена в брой с банкнота от 5 лв., а плащането е прието за сметка на дружеството от Р.Д.И. в качеството й на продавач в обекта, която връща рестото, но не издава и не представя фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното инсталирано и работещо фискално устройство. След легитимацията на проверяващия, от ФУ е отпечатан дневен финансов отчет, от който е видно, че сумата от 4.40 лв. не е отразена, като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка.

В резултат на проверката е установено и наличие на касова разлика в размер на +8.48 лв., намерени като налични парични средства в касата. Изводът на органа е, че дружеството като лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не е издало фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ в нарушение на изискванията по чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Направена е констатация, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба по установения ред за доставка/продажба, с което изпълнява състава на чл.25, ал.1, вр. ал.3, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл.186, ал. 1. т.1. б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС. Констатирано е също, че в обекта има наличен софтуер за управление на продажбите /СУПТО /„Микроинвест склад про“ версия 3.07.100 свързан към фискално устройство /ФУ/. Мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване бланкетни и са свързани с начина и вида на организиране на отчетността, която не води до изпълнение на нормативните правила; вида на търговския обект, местоположението му в града, място, в която идват да пазаруват много клиенти и вида на предлаганите стоки, значимостта на търговския обект с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти и обема на упражняваната дейност; възможността за се направи обосновано предположение, че една от целите на търговеца е отклонение от данъчно облагане, което води до негативни последици за фиска, като се цели превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността.

Заповедта е връчена на законния представител на адресата на 09.10.2020 г., а жалбата по делото е подадена на 22.10.2020 г. в администрацията на органа.

Резултатите от посочената в заповедта проверка в търговския обект са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0293422/17.09.2020 г., изготвен от инспектор по приходите М.П.Т.от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в присъствие на инспектор по приходите Л.К.А., на представляващия дружеството В.Б.Г. и на служителя в обекта Р.Д.И. - продавач-консултант. В съдържанието на протокола е описана извършената от Т. контролна покупка, цената и липсата на издадена фискална касова бележка за осъщественото и прието от Р. И. плащане в брой, за което не е издадена и не е представена фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното инсталирано и работещо фискално устройство. Разчетената касова наличност и фактическата такава съответстват на посочените в оспорената заповед. Данните са обективирани в разпечатания дневен финансов отчет в деня на проверката. В протокола е отразено, че в момента на проверката в обекта работят шест лица на трудово правоотношение и едно самоосигуряващо се лице, според вписаното на страница трета на протокола за извършена проверка серия АА № 0293422/17.09.2020 г. и приложените към него 6 броя декларации, с дата 17.09.2020г. Към ПИП е приложено обяснение от управителя на дружеството Г. за причината за неиздадения фискален бон, според което в обекта се извършва продажби на едро с фактура и касов бон, като в редки случаи когато има дребни продажби, те се събират и се отразяват с общ касов бон. За нарушението е съставен АУАН №F571192/22.09.2020 г. Представени са Опис на паричните средства в касата с дата 17.09.2020г., Справка касови бележки и Разпечатка от ФУ - пет листа.

Със заповед № ЗЦУ-1148 /25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК органът е определил директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ и ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, а според приложената на л.12 от делото заповед издателят на оспореният акт изпълнява длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП

От страна на дружеството-жалбоподател бяха ангажирани гласни доказателства – разпитана бе като свидетел продавач-консултанта, който е работил в магазина по време на проверката, извършена от органите по приходите, както и бяха представени и приобщени към доказателствения материал писмени доказателства – заповед №05/19.09.2019г. на управителя на **** ООД и декларация на продавач- консултант Р. И..

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10857 от 23.09.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1, т.3 от Закона за Национална агенция по приходите и т.1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл.7, ал.1 от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т. 1 от същото се включва изпълнителният директор на НАП. По силата на заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. този орган е осъществил делегацията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната. При това издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл.12 ал.6 от ДОПК. Следователно, оспорваната ЗНПАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.