Решение № 16 от 21.10.2024, Районен съд - Трън

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Трън, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241740200027 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е по реда на глава осемнадесета ІІ, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, във връзка с 275 ал. 1 т.2 от Закона за горите /ЗГ/, връзка с чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 79 от 10.06.2024 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил (упълномощен със заповед № РД49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните) на П. А. И., ЕГН ********** от гр.*************, на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, вр. чл.9 „а“ от Наредба № 1за контрола и опазването на горските територии и Заповед № №361/19.04.2018г. на изп.директор на ИАГ.

Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред ТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за допуснати неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Искането към съда е да отмени последния.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление и моли за отмяната му..

Въззиваемата страна – Директора на РДГ Кюстендил, редовно призован е изпратил представител в лицето на ю.к Е.. В съдебно заседание се изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Искането към съда е да 1 го потвърди.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

АУАН № 79/2024г. и бланков № 000836 от 28.02.2024г., е съставен от Г. И. Г.

(главен горски инспектор при РДГ Кюстендил, в присъствието на св.Н. Б. О., въз основа на констативен протокол № 144042/05.01.2024г.

При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП е прието, че П. А. И., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика на 02.01.2024г. е издал протокол за освидетелстване на сечище № 0736581/02.01.2024г. в землището на с.Парамун, отдел 313, подотдел „Ю1“ имот КВС № *** като в протокола не е отразена площта, на която е извеждана сечта, не са отразени количествата действително добита дървесина, както и наличната дървесина в сечището или на временния склад. При извършена проверка на 05.01.2024г. от служители на РДГ Кюстендил на въпросния обект било констатирано, че в имот КВС № *** в по-голямата част от площта на имота сечта е изведена и дървесината е налична в сечището. Тези констатации били описани в констативен протокол (КП) №КП1-00056/08.01.2024г. серия ПК 07 № 144042 от 05.01.2024г. съставен от А. Й. Б. – главен специалист горски инспектор при РДГ Кюстендил. Констатираното на място не отговаряло на описаното в процесния протокол за освидетелстване на сечище

№ 0736581/02.01.2024г., съставен от въззивника.

Констатираното действие било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, вр. чл.9 „а“ от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № №361/19.04.2018г. на изп.директор на ИАГ.

АУАН серия ПА07 2021г., с бланков № 000836 от 28.02.2024г., е съставен в присъствие на нарушителя и връчен на същата дата.

Въз основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено обжалваното НП № 79 от 10.06.2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Кюстендил. За осъщественото от жалбоподателя нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, вр. чл.9 „а“ от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № №361/19.04.2018г. на изп.директор на ИАГ. и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева. НП е получено от нарушителя и обжалвано в законоустановения срок пред ТРС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички 2 събрани по делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали депозирани пред ТРС с писмо изх.№ РДГ07-4378/21.06.2024г. на РДГ- Кюстендил), така и събраните гласни доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя – Г. И. Г., А. Г. Б. и Н. Б. О. - съставител на КП 144042/05.01.2024г. и свидетел по АУАН.

В показанията си свидетелите потвърждават направените от тях констатации, относно това, че в землището на с.Парамун, общ.Трън, отдел 313, подотдел „ю1“, частна горска територия в обект КВС № ***, където съгласно протокол за освидетелстване на сечище № 0736581/02.01.2024г. съставен от въззивника е констатирано състояние на обекта, което се различава коренно от описаното в КП, а именно че сечта в имота е изведена (дърветата по позволително за сеч са отрязани) и дърветата се намират наредени на фигури в сечището, а не както е описано в Протокол № 0736581 от 02.01.2024г., че „В имота не е работено. Остава преходен за 2024г.“ Свидетелите Н. Б. О. и А. Г. Б. извършили проверка на 05.01.2024г. на сечище находящо се в землището на с.Парамун, общ.Трън, отдел 313, подотдел „ю1“, частна / горска територия в обект КВС № ***. Инж.О. съставила КП серия ПК07, бл.

№ 144042 от 05.01.2024г. В сечището по позволително за сеч № 0746580/09.11.2023г. горските инспектори установили, че не е отразена площта, от която са изведени дърветата, както и не са отразени действително добитата дървесина, както и наличната дървесина в сечището. Дърветата на място имало, повечето отсечени дървета не били извозени. Установили, че фирмата, на името на която е издадено позволителното за сеч са ги рязали. В момента на проверката нямало дърводобивна дейност в проверения подотдел. Всичко това било установено на място по измерване със служебен GPS уред, за работа с който са обучени горските служители. Установили, че в този обект гората е собственост на частно физическо лице. Позволителното за №0746580 било издадено от въззивника инж.П. И. на Б. А. - лицензирания лесовъд към фирма „Тимбер ЕС“ ЕООД – гр.Трън.

Фирмата, на която е издадено позволителното за сеч е спечелила електронен търг с явно наддаване за добив на дървесина в общинска горска територия.

На 28.02.2024г. св.Г. Г. издал АУАН № 79//2024г. серия ПА07 2021г. бл.№ 000836/28.02.2024г., в който описал, че в процесния протокол за освидетелстване на сечище въъззивникът не е отразил площта, на която е изведена сечта и не са отразени количества действително добита дървесина, както и наличността в сечището и на временния склад. От проверката, извършена на 05.01.2024г. се установява, че в имот *** в по-голямата част от площта на имота сечта е изведена и дървесината е налична в сечището, от което е видно, че описаното състояние на обекта в КП №КП100056/08.01.2024г. серия ПК 07 № 144042 от 05.01.2024г. не отговаря на действителното такова.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ, която се твърди, че е нарушена от жалбоподателя, „длъжностно лице, се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на 3 този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми“. Съгласно чл.9а от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии „Лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.“ Именно цитираната в обжалваното НП Заповед № 361/19.04.2018г. на изп.директор на ИАГ определя образеца на протокол за освидетелстване на сечище (същата е общодостъпна на интернет страницата на ИАГ).

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана по делото въз основа на показанията на свидетелите горски служители, тъй като те са безпротиворечиви и логически издържани и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан. На 02.01.2024 г. П. А. И., като лице п о чл. 235 ЗГ, е издал документ, в който е удостоверил невярното обстоятелство, че дърветата в обекта не са изведени.

Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Размерът на наложената глоба е минималния предвиден от закона, като според съда е правилно индивидуализиран.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.

Всички основни елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗГ. Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на 4 нарушението, мястото, където е извършено, както и всички обстоятелствата, при които е извършено. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.

Наказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетентност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. По делото безспорно се установи, че П. И. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение по чл.

257, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗГ, вр. чл.9а от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии и заповед № 361/19.04.2018г. на изп.директор на ИАГ. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като деецът е знаел, че сечта е изведена, но въпреки това е издал документ, в който е удостоверил противното.

Въззиваемата страна претендира съдът при потвърждаване на обжалваното НП да определи възнаграждение за участие на юрисконсулт в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ето защо, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за участието на юрисконсулт в съдебно-административното производство в размер на 120 лева.

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН