Определение № 8149 от 27.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8149 гр. София, 27.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100103032 по описа за 2022 година

Подадена е исковата молба А. С. А. срещу Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 516, ал. 8 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и иск с правно основание чл. 516, ал. 4 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 24.05.2017г., около 03:00 часа, в гр. Виена, Република Австрия, управлявал товарен автомобил марка Форд, модел Транзит с per. № ******* с прикачено ремарке с per. № ******* по аутобан с посока на движение от гр. Виена към Никелсдорф. По същото време в участъка на Аерогара - Виена е правен ремонт на пътя и същият е бил стеснен. Движението по магистралата в района на автогарата е било натоварено и е имало колона от автомобили. Ищецът е спрял зад един ТИР и пуснал аварийните светлини, и непосредствено след това бил блъснат от попътно движещият се в същата лента за движение товарен автомобил марка Мерцедес с рег. № NOS-402, с унгарска регистрация. Твърди, че вследствие на ПТП ищецът е получил травматични увреждания: черепно – мозъчна травма и постравматична епилепсия и церебрастения. Ищецът е отказал да бъде приет в лечебно заведение. На 06.07.2017г. той е прегледан в УМБАЛ Св. Иван Рилски ЕАД - София, където са установени описаните по-горе травми. На 18.12.2017г. ищецът е потърсил екип на ЦСМП, тъй като е получил голям епилептичен припадък с пяна на устата, изпускане по малка нужда, прехапване на езика и без спомен на случилото се. До настоящия 1 момент ищецът твърди, че е в тежко физическо състояние. Твърди, че товарен автомобил марка Мерцедес с per. № NOS-402, унгарска регистрация има договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключен с G.В. ZRT. Посочва, че с молба вх. № 3689/16.10.2020г. сезирал ЗАД ББ.В.И.Г.

АД, в качеството му на кореспондент за уреждане на претенциите на G.В.

ZRT, за изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като последния определил сума в размер на 3 000 лева.

С молба вх. № 2-0291/09.02.2021г. сезирал ответникът за изплащане на обезщетение, но такова било отказано. Моли да бъде постановено решение, с което се осъди ответникът да му заплати 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 16.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В допълнителната искова молба е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Също там се твърди, че ищецът е постоянно пребиваващ в Република България към датата на процесното ПТП.

Ответникът – „Национално бюро на Б.А.З.“ /НББАЗ/ е депозирал писмен отговор. В него е изложено становище за недопустимост на исковите претенции, тъй като в двумесечни срок за произнасяне на ответника с писмо изх. №1271 от 01.03.2021г. Булстрад са направили на ищеца предложение за заплащане на обезщетение. Въз основа на това ответникът твърди, че е налице хипотезата на чл. 516, ал. 5, изр. 2 от КЗ, поради което ответникът няма компетентност в този случай. Посочва, че подаденото на 09.02.2021г. искане е извън компетентността на НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган, тъй като не са били налице нито една от хипотезите на чл. 515 от КЗ.

При така изложените тези на страните съдът след като се запозна с представените от тях доказателства установи:

На л. 20 – 21 от делото е представена молба с вх. №3689 от 16.10.2020г. депозирана до ЗАД „ББ.В.И.Г.“ като кореспондент на G.В. ZRT от ищеца, с която е предявена претенция за заплащане на обезщетение относно процесното ПТП на имуществени и неимуществени вреди.

На 04.12.2020г. /л. 102/ е изпратено писмо от ЗАД „ББ.В.И.Г.“ до ищеца, в което са посочени какви допълнителни документи следва да представи във 2 връзка с заявената претенция.

На 12.01.2021г. /л. 104/ ЗАД „ББ.В.И.Г.“ е изпратил до ищеца отговор на претенцията – отказано е изплащане на претендираните обезщетения, тъй като не са представени документи относно претърпените неимуществени вреди.

На 08.02.2021г. ищецът е представил удостоверение за банковата си сметка, по която да бъде извършено плащането.

На 09.02.2021г. е подадена молба с вх. №2 – 0291 от ищеца до ответника, в която се съдържа искане за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

На 12.02.2021г. е изготвен отговор от ЗАД „ББ.В.И.Г.“ /л. 22/ до ищеца, в който е посочено, че се отказва изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не са доказани основанията за това.

На 01.03.2021г. /л. 23/ е изпратен втори отговор от ЗАД „ББ.В.И.Г.“ до ищеца, в който е посочено, че е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.

На 14.07.2021г. е изготвено писмо от ответника до ищеца, в което се посочва, че „на 01.03.2021г. сте получили мотивиран отговор от представителя на чуждия застраховател в България, а именно ЗАД „ББ.В.И.Г.“ с предложен размер на обезщетението“, поради което и на основание чл. 516, ал. 5 от КЗ производството пред ответника се прекратява /л.25/.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 506, ал. 3 от КЗ Националното бюро на Б.А.З. е компенсационен орган като извършва плащани в случаите по чл. 515 от КЗ.

Съгласно посочената правна норма чл. 515, ал. 1 „Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, само когато:

1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или

2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.

3

В разглеждания случай от описаните по-горе доказателства по делото се установява, че ПТП е настъпило в Австрия, като застраховка „гражданска отговорност“ на посочения от ищец виновен водач е сключена с G.В. ZRT.

Страните по делото не спорят, че така посочения чуждестранен застраховател е посочил за свой представител за уреждане на претенции в Република България – ЗАД „ББ.В.И.Г.“. Ищецът е предявил претенцията си заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди пред ЗАД „ББ.В.И.Г.“ на 16.10.2020г., като в тримесечния срок /12.01.2021г./ последният се е произнесъл като е отказал заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като от представените от ищеца документи не се установяват неимуществени вреди претърпени от него от процесното ПТП.

След като е предявена същата претенция от ищеца към ответника /09.02.2021г./ на 01.03.2021г. ЗАД „ББ.В.И.Г.“ прави второ разглеждане на искането на ищеца и му предлага обезщетение в размер на 3 000 лв. С оглед на така установеното следва, че към датата на депозиране на исковата молба не е налице нито една от двете конкретно посочени хипотези на чл.

515, ал. 1 от КЗ, при които възниква отговорността на ответника за заплащане на обезщетения от настъпване на ПТП, в качеството му на компенсационен орган, поради което същият не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените от ищеца искове / в този смисъл определение №150 от 22.03.2021г. постановено по ч. т. д. № 426/2021г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и определение №60490 от 22.12.2021гГ. ПО ч. т. д. № 2262/2021г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 516, ал. 5 от КЗ съгласно която ответникът прекратява производството пред него ако застрахователят или неговия представител за уреждане на претенции, в двумесечния срок от сезирането му, се произнесат с мотивиран отговор по предявената претенция на увреденото лице. В настоящия случай ответникът е бил именно в тази хипотеза, тъй като е сезиран от ищеца на 09.02.2021г., а представителя за уреждане на претенции – ЗАД „ББ.В.И.Г.“ се е произнесъл на 01.03.2021г. като е определил размер на обезщетение за претендираните неимуществени вреди на ищеца. Несъгласието на ищеца с така определеното му обезщетение не ангажира отговорността на ответника, поради което настоящото производство като предявено срещу лице, което не е пасивно материално легитимирано да отговаря, е недопустимо и следва да бъде прекратено.

4

Относно направените разноски за настоящото производство В депозирания отговор ответникът е претендирал присъждане на разноски, като е представил договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка /л. 114 – 117/, от които се установява, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело за една инстанция в размер на 2 796 лв.

С молба от 28.08.2023г. ответникът е депозирал преводи на документи на чужд език и е направил претенция за присъждане на допълнителни разходи за извършените преводи, които съгласно представените две фактури следва да бъдат заплатени сумите по банков път. Доколкото не са представени документи, от които да се установи извършен превод на сумите по фактурите, съдът приема, че тези разходи са недоказани и съответно не следва ищецът да отговаря за тях. Към молбата е депозиран и списък на разноските, в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 6 540 лв., което е определено въз основа на описания по-горе договор и съответно анекс към него, дебитно известие към представената фактура с отговора и извлечение от банкова сметка, които документи са депозирани с молба от 06.01.2023г.

В допълнителната искова молба ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид така посоченото, предмета на делото и обема на извършените действия от процесуалния представител на ответника /изготвяне на отговор на искова молба и допълнителен отговор/ съдът счита, че направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно и същото следва да бъде намалено на 2 000 лв.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2 000 лв.

Относно молба с вх. №66823/14.07.2023г. на G.В. ZRT На 14.07.2023г. е постъпила молба с вх. №66823 от Г.Б. / G.В. ZRT/, в която е направено искане това дружество да бъде конституирано на основани чл. 218 от ГПК като трето лице помагач в настоящото производство.

5

Съдът като взе предвид направения по-горе извод за недопустимост на настоящото производство, счита, че искането следва да бъде оставено без уважение.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Б. / G.В. ZRT/ направено в молба с вх. №66823/14.07.2023г. за встъпване като трето лице помагач в процеса на основание ч. 218 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3032/2022г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав.

ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН – ********** със съдебен адрес: гр. София, ул.

„*******“ ******* да заплати на Национално бюро на Б.А.З., ЕИК – ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК сумата 2 000 лв.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него от страните, както и от Г.Б./ G.В. ZRT/ в частта, в която е оставена без уважение подадената от това дружество молба.

Препис от определението да се изпрати на двете страни в производството и на Г.Б. / G.В. ZRT/.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6