Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 515 от 12.07.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 426/2022
Вид
Определение № 515
Подписан
12.07.2023
Състав
Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 625 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Варна, 12.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000426 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Подадена е молба от „Еко 2015“ ЕООД, чрез адв. Н. К. за изменение на постановеното решение № 172 от 22.05.2023 г. по в. т. д. № 426/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта за разноските. Моли се съда да допълни процесното решение като допълнително присъди в полза на „Еко 2015“ ЕООД сумата в размер на 5 000 лв., представляваща сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред първа инстанция. Изложени са твърдения, че последните са надлежно претендирани в производството пред Варненския окръжен съд.

В законоустановения срок е постъпил отговор от страна на Община Кубрат, чрез адв. П. Г., в който се релевират доводи за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че „Еко 2015“ ЕООД не е претендирало разноски за производството пред първа инстанция. Моли се за оставяне на молбата без уважение.

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 455 от т. д. № 668/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд/ като процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС на РБ. Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

1

С решение № 172 от 22.05.2023 г. по в. т. д. № 426/2022 г. Варненският апелативен съд е отменил решение № 184 от 16.05.2022 г. по т. д. № 668/21 г. по описа на Окръжен съд - Варна като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил молбата на Община Кубрат, срещу „Еко 2015“ ЕООД, за откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл. 625 ТЗ. В резултат на предходното съдът е осъдил Община Кубрат да заплати на ответната страна сумата в размер на 1 000 лв., представляваща направени пред въззивна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 125 лв., представляваща дължима за въззивно производство държавна такса.

Съгласно практиката на касационната инстанция отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото /решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК/.

На присъждане подлежат всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. Съгласно чл. 78 от ГПК ответникът също има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото.

Действително пред Варненския окръжен съд, „Еко 2015“ ЕООД е претендирало заплащането на разноски в размер на 5 000 лв. Същите представляват заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, а именно – Договор за правна защита и съдействие от 04.11.2021 г. и извлечение от Б.а сметка /л. 454-456 от т. д. № 668/2021 г. по описа на ВОС/.

Предвид факта, че с процесното решение въззивната инстанция е отменила изцяло постановения от Варненския окръжен съд съдебен акт, настоящият състав е следвало да се произнесе и по претендираните от „Еко 2015“ ЕООД разноски в първоинстанционното производство като съобрази направеното от процесуалния представител на Община Кубрат в о.с.з на 20.04.2022 г. възражение за тяхната прекомерност.

2

Съобразно гореизложеното, депозираната молба е основателна, поради което постановеното съдебно решение в частта за разноските следва да бъде изменено. Настоящият състав като съобрази от една страна минималния размер на адвокатското възнаграждение по процесната претенция съобразно чл. 7, ал. 3 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изменението с ДВ, бр.

88/04.11.2022 г./, възлизащ в размер на 3 272 лв. и от друга страна след като отчете фактическата и правна сложност на спора съобразно конкретния предмет на делото и извършените процесуални действия, намира възражението на Община Кубрат за прекомерност на претендираното от „Еко 2015“ ЕООД адвокатско възнаграждение за основателно.

Въз основа на предходното, претендираното адвокатско възнаграждение за производството пред първа инстанция следва да се редуцира до предвидения в чл. 7, ал. 3 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изменението с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./ минимум в размер на 3 272 лв. Постановеното съдебно решение в частта за разноските следва да се измени като в полза на „Еко 2015“ ЕООД бъдат присъдени разноски в общ размер на 4 272 лв., формирани като сбор от заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в производството пред първа инстанция в размер на 3 272 лв. и съответно заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в производството пред въззивна инстанция в размер на 1 000 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 172 от 22.05.2023 г. по в. т. д. № 426/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА Община Кубрат, ЕИК 000505846, представлявана от Кмета А.Н. да заплати на „Еко 2015“ ЕООД със седалище гр. Варна, адрес на управление гр. Варна, ул. „Преслав“ № 2, офис 1, ЕИК 203644689, сумата в размер на общо 4 272 лв. /четири хиляди двеста седемдесет и два лева/, формирани като сбор от заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в производството пред първа инстанция в размер на 3 272 лв. и съответно заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в производството пред въззивна инстанция в размер на 1 000 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и 3 доказателства за извършването им.

Определението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховен касационен съд на РБ по реда за обжалване на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4