Решение № 1120 от 01.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110217427 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Топлофикация Перник АД срещу наказателно постановление (НП) № 126 от 17.11.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ София, с което на основание чл. 73 от Закона за ограничаване изменението на климата /ЗОИК/ на Топлофикация Перник АД ЕИК

113012360 е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1, пр. 1 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии вр. чл. 34, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗОИК.

С подадената жалба се твърди, че в АУАН не е посочено в какво се изразява нарушението, и налице несъответствие в описаната в акта и в НП фактическа обстановка.

Прави оплаквания, че не е посочена датата на нарушението, а санкцията не е индивидуализирана правилно, както и не било посочено според жалбоподателя в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване НП. Моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С., който пледира за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

„Топлофикация Перник" АД било оператор на инсталация за изгаряне на горива, с 1 обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 МW. Горивната инсталация попада ла в обхвата на т. 1.1. от Приложение № 1 към чл.30. ал. 3 на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), обнародван в ДВ бр. 22/11.03.2014 г. В тази връзка с Решение № 28-НЗ-А0/2015 г. на изпълнителния директор на ИАОС на дружеството било издадено Разрешително за емисии на парникови газове (РЕПГ) № 28-НЗ/2015г. В РЕПГ и в плана за мониторинг към него, като газов поток, водещ до емисии на парникови газове, като горива, суровини и спомагателни материали са посочени кафяви въглища, природен газ и брикети, които дружеството можело да изгаря в инсталацията.

Съгласно изискванията на чл.15, ал.1, предложение 1 о т Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в европейската схема за търговия с емисии и чл.34. ал.2.т.1,б. „а“, предл.2 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), притежателите на РЕПГ са длъжни да уведомят компетентния орган - Изпълнителния директор на (ИАОС) за всяка настъпила промяна в работата на инсталацията.

С писмо с вх. № 8067/27.04.2023 г. ИАОС уведомила РИОСВ-София, че „Топлофикация Перник" АД е представило верифициран годишен доклад за 2022 г., в който са докладвани емисии, образувани от изгаряне на биомаса, която не е разрешена за използване в издаденото РЕПГ № 28-НЗ/2015 г. и не е включена в плана за мониторинг.

С писмо с изх.№ 3840/18.04.2023 г. на „Топлофикация Перник" АД е дадено предписание да представи в РИОСВ-София подробна ежедневна справка за използваната биомаса през периода 01 януари 2022 г. - 31 декември 2022 г.

С писмо с вх.№ 7931/25.04.2023 г. операторът е представил изисканата информация в инспекцията, видно от която, че в подробната ежедневна справка за цялата 2022 г., на дата 03.01.2022 г. е отразено изгаряне на 160 т. биомаса.

Актосъставителят Г. приела, че на 03.01.2022 г. операторът на ТЕЦ „Република “ – жалбоподателят, е осъществил промяна в работата на инсталацията, като е изгорил 160 т. биомаса, при производството на топло и ел. енергия. За промяната във функционирането на инсталацията „Топлофикация Перник“ АД не е изпълнило задължението си да уведоми компетентния орган - Изпълнителния директор на ИАОС. Поради това съставила на 09.06.2023 г. срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 52/2023 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на Г., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Показанията на свидетеля се възприемат напълно, тъй като кореспондират с писмените доказателства, логични са и съдът не намери основание да не ги кредитира.

Видно от същите, се установява каква проверка е извършена на дружеството-жалбоподател, кога е изгорена биомаса от 160 тона, както и нейният вид. Показанията допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по-подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество– чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя– арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове.

Видно от писмените доказателства и кредитираните свидетелски показания, действително дружеството е осъществило състава на вмененото му административно нарушение, доколкото на 03.01.2022г. е изгорило 160 тона биомаса, което видно от приложените към преписката справки, но не е уведомило в предвидения 14 дневен срок компетентните органи – изп. Директор на ИАОС. Доколкото дружеството има право да изгаря единствено кафяви въглища, природен газ и брикети с това си деяние е извършило промяна в работата на инсталацията и не е уведомило изпълнителния директор на ИАОС в предвидените срокове.

Въпреки тези констатации обаче, съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в следното:

В нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН липсва пълно и точно описание на нарушението, конкретно относно времето на извършването му.

Съгласно чл. 15, ал. 1, пр. 1 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии всеки оператор на инсталация, който притежава РЕПГ, е длъжен да уведоми компетентния орган по чл. 2 при настъпването на всеки случай по чл. 34, ал. 2, т. 1 и 2 ЗОИК.

Чл. 34, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗОИК предвижда задължение за оператора на инсталация, притежаващ разрешително за емисии на парникови газове, в 14-дневен срок да уведоми компетентния орган по ал. 1 при всеки случай на планирана или реално настъпила промяна в работата на инсталацията, включително характеристиката и/или функционирането на инсталацията.

Санкционната разпоредба на чл. 73 ЗОИК предвижда, че за оператор на инсталация, който не изпълни задълженията си по чл. 34, ал. 2 в сроковете, предвидени в наредбата по чл. 5, т. 1, се налага глоба – за физическите лица, съответно имуществена санкция – за едноличните търговци или юридическите лица, от 1000 до 10 000 лв.

В конкретния случай са АУАН и НП е прието, че нарушението е извършено на 03.01.2022 г. С оглед срока от 14 дни, предвиден в чл. 34, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗОИК, следва, че планираната или реалното настъпила промяна в работата на инсталацията следва да била реализирана 14 дни преди 03.01.2022 г. – през декември 2022 година. Същевременно, никъде в АУАН и НП не се излагат такива факти , даже напротив, твърди се изрично, че нарушението е извършено на датата, на която е изгорена 160 тона биомаса – 03.01.2022г. Не става ясно защо датата на нарушението е посочена като датата, на която е изгорена биомасата при положение, че както в НП и АУАН, така и самата свидетелка-актосъставител посочва изрично, че дружеството има 14-дневен срок да уведоми компетентния орган.

Всъщност на посочената изрично в НП и АУАН дата – 03.01.2022г. започва да тече 3 предвиденият в цитираните разпоредби срок за уведомяване, като едва след неговото изтичане деянието, което се изразява в действие, съчетано с бездействие, консумира съставът на административното нарушение. Ето защо нарушението следва да се счита извършено в първия ден след изтичане на срока за уведомяване – на 18.01.2022г.

Поради това, съдът намира, че е налице липса на описание на нарушението в частта относно времето на извършването му – липсват факти които да сочат от кога е започнал да тече срокът за уведомяване и защо същият не е съобразен при определяне на датата на нарушението.

Отсъствието на тези обстоятелства при описанието на нарушението представлява липса на факти от състава на нарушението и е налице непълно и неясно описание на фактическата му страна. На всеки нарушител следва да му бъдат предявени с акта и НП всички факти, относими към това негово поведение, с което се твърди, че е осъществил нарушението. В случая, това не е било сторено в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 /за акта/ чл. 57, ал. 1, т. 5 /за НП/ ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение.

Съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на датата на нарушението в НП. Това разминаване в деня на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, което ограничава съда както при извършването на контрол върху НП, така и жалбоподателят да разбере всички елементи на административнонаказателното обвинение.

Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.

59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.

Неправилното посочване на датата на нарушението води до липса на задължителен реквизит от съдържанието на НП – формален недостатък, който не може да бъде саниран.

Недопустимо е едва в съдебно заседание да се установява кога действително е извършено нарушението. В свое Решение № 6896 от 10.11.2015 г. по адм.д. № 5713/2015г. на Административен съд – София излага мотиви за сходна хипотеза, че посочването на точната дата на нарушението, освен за определяне на приложимия закон ( чл. 3, ал. 1 ЗАНН) е от значение и за началото на сроковете по чл.34 ЗАНН, както и за изтичането на абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване, за които съдът следи служебно. Неспазването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, защото води до ограничаване правото на защита на административнонаказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.