Решение № 52 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100607024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда от 25.06.2025 г.,постановена по НЧХД № 13158/21 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, първоинстанционният съд, в хипотезата на чл. 218в, т. 2 от НК, е признал подсъдимата А. С. С. за виновна в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е наложил на същата наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от пет години. В тежест на подсъдимата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, са възложени направените от частния тъжител (ЧТ) Ж. И. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4300 лева, 12 лева д.т., както и разноските по делото в размер на 480 лева и банкови такси от 9,81 лева.

Против присъдата в законоустановeния по чл. 319, ал. 1 от НПК срок е постъпила жалба от подс. С., чрез нейния упълномощен защитник адв. К., с която се моли за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна. В допълнение към въззивната жалба се твърди, че частната тъжба била заведена от ЧТ след изтичане на шестмесечния срок за това.

Отделно доказателствените материали били анализирани едностранчиво, превратно и в разрез с правилата на житейската логика. Моли се за прекратяване на наказателното производство или, алтернативно, за отмяна на първоинстанционната присъда, с постановяване на нова, оправдателна такава, или връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Оспорва се и размера на присъдените разноски. С жалбата и в допълнението към нея не се депозират доказателствени искания.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от ЧТ Ж. И., чрез неговия повереник адв. С., с което се изтъкват аргументи за правилността и обосноваността на постановената присъда от първоинстанционния съд. Не се депозират доказателствени 1 искания.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода по същество пред въззивната инстанция защитникът на подс. С. намира присъдата за абсолютно незаконосъобразна и немотивирана. Липсвали всякакви мотиви както по отношение на главния факт на доказване, така и за наказанието по чл. 36 от НК.

Делото следвало да бъде прекратено, тъй като бил изтекъл шестмесечния срок за иницииране на производство от частен характер. Освен това анализът на СРС бил белязан от абсолютна непрецизност по отношение на установената фактическа обстановка. Съдът приемал заключението на СОЕ за правилно, но в същото време в самата присъда и в мотивите приемал сумата по частната тъжба. В хода на съдебното производство не се доказало по безспорен и категоричен начин извършването на деяние, очертано с частната тъжба по чл. 206, ал. 1 от НК. Два пъти се присъждало адвокатско възнаграждение, два пъти възнаграждение за вещо лице и накрая и комисионна на банката, което било абсолютно тенденциозно решение. В частта за налагане на наказанието не ставало ясно дали то било при превес на отегчаващите обстоятелства. Цитирано било „упоритостта“ на подсъдимата С., което било объркващо. В заключение се моли или да се прекрати производството, или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, или, алтернативно, подсъдимата да бъде оправдана с нова присъда.

Повереникът на ЧТ (последният, редовно призован, не се явява) счита присъдата на СРС за законосъобразна, обоснована и постановена при спазване на всички процесуални правила. Подчертава се, че делото е започнало пред Районна прокуратура, поради факта, че престъплението е било тежко, но това, че подсъдимата е живяла на съпружески начала с ЧТ давало квалифицирания белег по чл. 218в от НК, което го превръщало в дело от частен характер. Именно в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се доказали същите факти и не било нужно да се твърди каквото и да било, а само да се погледнел описа, който бил направил ЧСИ, отишъл да продава апартамента и да го запорира. Апартаментът бил абсолютно празен. Морално укорим, водещо до висока степен на обществена опасност на личността, бил факта, че подсъдимата първо се възползвала от възможността по Закона за защита от домашно насилие и извадила ЧТ от жилището за 18 месеца, а два дни преди да изтече тази заповед се случвало това изпразване на апартамента. В хода на съдебното следствие ЧТ предложил да приключи това дело и да оттегли тъжбата, ако подсъдимата заплати вещите по експертизата, назначена в съдебно заседание, но това не се случило. Така наказателният процес не бил осъществил нито една от възпитателните си функции по отношение на подсъдимата. Съдът, когато определял наказание, бил взел предвид проявената упоритост на подсъдимата в съдебно заседание и нежеланието на същата да се приемат фактите такива, каквито се изнасят. За присъдените адвокатски възнаграждения съдът се бил съобразил с факта, че делото било разглеждано повече от два пъти и за всяко следващо заседание съдът посочил сумата, която трябва да се начисли. Повереникът предава желанието на ЧТ да се отложи делото и да се даде възможност на подсъдимата да заплати сумата по частното обвинение, за да се прекрати делото – „на минутата“.

В правото си на лична защита подс. С. отхвърля предложението на повереника да заплати сумата по частното обвинение, за да се прекрати производството от страна на ЧТ, като подробно излага хронология на лошите си взаимоотношения с него. Отрича да е обсебила негови вещи. Не се считала за виновна, за да плаща пари, тъй като била дала на ЧТ достатъчно много пари, дори му платила в повече и в момента срещу нея се оказвал натиск.

В своята последна дума подсъдимата отново обявява, че не иска да плаща нищо на ЧТ.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна, каквито се явяват подсъдимата и нейния защитник.

По същество жалбата се явява основателна по част от аргументите, изложени в нея.

Преди всичко следва да се отбележи, че липсват основания за прекратяване на наказателното производство, каквото е едното алтернативно искане на защитата. В тази връзка е необходимо да се напомни за особения характер на производството.

От една страна, касае се за обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК, което е „тежко“ престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, предполагащо участието на разширен съдебен състав по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК – точно в такъв неизменен разширен съдебен състав е проведено и съдебното следствие в рамките на първоинстанционното съдебно производство, приключило с произнасяне на обжалваната присъда.

От друга страна, доколкото пострадалият от обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК, в лицето на ЧТ Ж. И., е живял в едно домакинството с подс. А. С., то, по смисъла на чл. 218в, т. 2, пр. 2 от НК, наказателното производство се явява такова от частен характер и е следвало да се възбуди по тъжба на пострадалия.

Последното обстоятелство е било отчетено от СРП, която с постановление от 09.03.2021 г. на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 199, вр. чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл.

80 от НПК, вр. чл. 161, ал. 1 от НК, е спряла воденото наказателно производство по образуваното ДП № 558/19 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 52518/18 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като прокурорът е указал на пострадалия, в лицето на ЧТ Ж. И., че следва да повдигне с частна тъжба обвинение в СРС за престъпление по чл. 218в, т. 2 от НК, като съгласно чл. 81 от НПК, тъжбата следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, в който е получил копие от постановлението на СРП от 09.03.2021 г.

Недоволен от постановлението на СРП, ЧТ И. го е обжалвал пред СРС с жалба от 22.03.2021 г., като с Определение от 01.04.2021 г. по НЧД № 4901/21 г. по описа на СРС, НО, 12 с-в, съдът е потвърдил по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК постановлението на СРП за спиране от 09.03.2021 г., като определението на СРС е влязло в сила на същата дата (01.04.2021 г.).

В тази връзка и на база горната хронология шестмесечният срок по чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК за подаване на частна тъжба в СРС започва да тече или от деня, в който влязлото в сила (необжалвано) постановление на СРП за спиране е връчено на пострадалия или, ако е налице обжалване, от деня, в който потвърждаващият постановлението съдебен акт е връчен на пострадалия. В случая Определение от 01.04.2021 г. по НЧД № 4901/21 г. по описа на СРС, НО, 12 с-в, видно от отбелязването в него, е връчено на ЧТ И. на 16.09.2021 г. и същият е входирал процесната си частна тъжба в СРС на 17.09.2021 г. – тоест в срока по чл.

25, ал. 1, т. 6 от НПК и не са налице аргументи в тази насока за прекратяване на наказателното производство – обстоятелство, което последният съдебен състав на СРС е отчел в разпореждането си от 06.05.2023 г. за „даване ход на тъжбата“.

Въззивният съд обаче счита, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви към произнесената първоинстанционна присъда. Съображенията на въззивния състав в тази връзка са следните:

С Присъдата № 393 от 25.06.2025 г. СРС, НО, 14 с-в, е признал подс. А. С. за виновна в това, че на 15.02.2020 г. в гр. София, кв. ****, противозаконно присвоила чужди движими вещи - 1. Телевизор LG Smart 4К, 55“ LED на стойност 1 346 лева, 2. Ресивер Onkyo 5.1 комплект с тонколони на стойност 1 100 лева, 3. Субуфер Tannoy sub 10 на стойност 390 лева, 4. Тонколони Magnat Magnasphere - стоящи бели пирамиди на стойност 1 200 лева, 5.

Монитор ДЕЛ 27 IPS на стойност 240 лева, 6. Настолен мини компютър Lenovo на стойност 3

220 лева, 7. Лазерен принтер скенер 3 в 1 Samsung CLX - 6220 на стойност 350 лева, 8.

Сушилна машина за дрехи на стойност 250 лева, 9. Съдомиялна машина за вграждане StarLight DWM-905FI на стойност 405 лева, 10. Перфоратор Steinhaus PRO-RH1000, 1000W, 850 об./мин., 4.0J, Патронник SDS-Plus, 3 функции, Kitbox и Аксесоари, на стойност 70 лева, 11.

Комплект Френски ножове на стойност 250 лева, 12. Задно крило спойлер за БМВ 5-та серия „АЦ Шницер” на стойност 350 лева, 13. Греда за интензивно миене предна броня на БМВ Е 34, на стойност 200 лева, 14. Компютър за БМВ Е 46, комплект с гривна и ключ на стойност 150 лева, 15. Парична сума в размер на 1 681 лева, 16. Комплект Инструменти за багажник за БМВ Е 39, на стойност 200 лева, 17. Спортни пружини HR за окачване на BMW Е34, 4-ри броя на стойност 234 лева, 18. Секторна кутия /кормилна/ БМВ Е 34 М5 „Сервотроник” на стойност 300 лева, всичко на обща стойност 8 936 лева, които владеела - вещите се намирали в жилището, в което живеела в едно домакинство с Ж. Д. И. – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Този диспозитив съответства напълно и дословно и на параметрите на частното обвинение, обективирани в частната тъжба на ЧТ И..

Същевременно в мотивите си към присъдата първоинстанционният съд е предложил като установена фактическа обстановка, в която са описани събития и факти, започващи от началото на съвместното съжителство от 2013 г. между подсъдимата и ЧТ в гр. ****, влошаването на техните отношения през 2018 г. с обсъждане на подялбата на съвместното жилище, закупено от двамата, и събитие от месец ноември на 2018 г., когато ЧТ И. отишъл до жилището, за да вземе вещите си, но при опит да отключи входната врата установил, че ключалката била подменена и така не могъл да влезе в жилището. Първият съд уточнява, че към онзи момент в жилището са се намирали същите вещи, описани и в диспозитива на присъдата, подробно уточнени и в мотивите, включително и тяхната стойност - 8 936 лева, с уточнението, че „стойността на вещите била установена посредством назначените и приетите в хода на съдебното следствие съдебно-оценителни експертизи“.