Решение № 45 от 05.03.2019, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 45 05.03.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети февруари 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Секретар:Павлина Пенева като разгледа докладваното от съдия Дякова въззивно гражданско дело № 39 по описа за 2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от Р. Г.Ж., ЕГН **********,*** жалба рег.№ 24266/07.12.2018 год.срещу решение № 1132/04.12.2018 год. по гр.д.№ 4497 /2017 год. на Районен съд Добрич с което са отхвърлени предявените от нея срещу „АРАС 2009” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Хр.С.” №** ет.* ап.* обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.3 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и за неговата отмяна и осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 16051,20 лева., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, в резултат на уволнението.

С доводи,че обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора ,с което да бъдат уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 3 от КТ.Законосъобразността на уволнението била изцяло в доказателствена тежест на работодателя,който не установил,че е изпълнил задълженията си по чл.193 от КТ,че работникът е извършил дисциплинарни нарушения ,а доколкото такива били налице,същите били предпоставени от поведение на работодателя,препятстващо работника да изпълнява трудовите си задължения.Представените документи за водено наказателно производство в чужда държава и неговия изход не били оценени съобразно с точния им превод и съдържание,както и тяхното доказателствено значение и стойност.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение е обявено на датата 04.12.2018 год.,посочена в съдебното заседание от 20.11.2018 год., жалба рег.№ 24266/07.12.2018 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 315 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна „АРАС 2009” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Хр.С.” №** ет.* ап.* счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№527/10.01.2019 год.Наказанието дисциплинарно уволнение било наложено при наличие на всички предпоставки и съблюдаване на процедурните правила ,регламентация на които била дадена в разпоредбите на чл.189 ал.1,чл.87 ал.1 т.1 ,чл.190 ал.1 т.2,чл.187 ал.1 т.8,чл.190 ал.1 т.4,чл.193 ал.1 и 2,чл.194 ал.1,чл.195 ал.1 и 3 от КТ.

Производството по делото е за оспорване законността на уволнение.

Образувано е по предявените по гр.д.№ 4134/2017 год. с молба рег.№ 2136/08.12.2017 год. като инцидентни искове ,отделени за разглеждане в ново производство ,от работника Р. Г.Ж. срещу работодателя„АРАС 2009” ЕООД искове по чл. 344 ал.1 т.1 и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,както и за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението.

Изложени са твърдения,че по силата на трудов договор и допълнително споразумение от 11.08.2017 год. ,ищцата била командирова за периода от 14.08.2017 год. до 21.12.2018 год. със задача –сортиране и пакетиране на плодове в складовата база на ответното търговско дружество във ФРГ ,гр.Щ..За извършени нарушения на трудовата дисциплина-самоволно напускане на квартирата,в която е настанена без предупреждение и писмено предизвестие,неявяване на работа в два последователни дни 18.09.2017 год. и 19.09.2017 год.,както и подадена от нея жалба до полицията ,в която е съобщена невярна информация и обвинения срещу управителя на дружество,на работника било наложено дисциплинарно наказание ”уволнение” и трудовото му правоотношение прекратено.На посочените дати,ищцата давала показания в полицията и била подложена на редица изследвания,след което на дата 22.09.2017 год. отпътувала с автобус за България.Ищцата не е извършила нарушения на трудовата дисциплина,отклонението й от работа било по причина,че е станала жертва на сексуално посегателство от управителя на дружеството-ответник.Уволнението било извършено при опорочена процедура,тъй като обяснения й били искани само за част от нарушенията,искането не й било връчено лично,оспорваните заповеди й били изпратени по пощата и връчени на трето лице,неозначено с име и фамилия,заповедта не била мотивирана и нарушенията не били посочени с всичките обективни и субективни признаци.

Отправено е искане да бъде признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да бъдат отменени заповед № 694/10.10.2017 год. и заповед № 695,като незаконосъобразни,както и да й бъде присъдено обезщетение за времето на оставане без работа,уточнено по размер с допълнителна молба рег.№3640/19.022018 год. ,като възлизащо на сумата от 8 025.60 лв. за период от три месеца и увеличен на сумата от 16 051.20 лв. въз основа на молба на л.595 от делото с определение по чл.214 от ГПК в съдебното заседание от дата 20.11.2018 год.

В подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК,отговор рег.№ 1368/22.01.2018 год. работодателят е заявил становището си,че с оглед действителното фактическо и правно положение,претенциите на ищцата били абсолютно неоснователни,необосновани и недоказани.

На 18.09.2017 год. служител на ответното дружество в гр. Щ. - А.Д.П.се е обадила по телефона и е уведомила управителя Х.И.Х., че работникът Р.Г.Ж. не се е явила на работа на 18.09.2017 год. ,като без предупреждение е изнесла всичките си вещи и е напуснала квартирата. Р.Г.Ж. не се е явила на работа и на 19.09.2017 год. поради което ѝ е изпратена покана да се яви в офиса на дружеството, за да даде обяснения за неявяването си на работа от 18.09.2017 год. Изпратената от управителя покана е връчена на работника на 21.09.2017 год., чрез нейната майка П.Г.. Майката на Р.Г.Ж. - П.Г., се е свързала същия ден по телефона със служителите в офиса на дружеството, находящ се в гр. Р., ул. „К.М.” № *, ет. *, оф. * и се е интересувала какво се е случило с дъщеря ѝ. До този момент П.Г., не знаела, че дъщеря ѝ Р.Г.Ж. е напуснала работа. Ищцата е отпътувала за България на 22.09.2017 год. Във връзка с подадената жалба от Р.Г.Ж., за извършено сексуално посегателство от управителя на „Арас 2009” ЕООД - Х.И.Х. е било образувано дело № 201701139154 в полицията в гр. Щ., като същото е приключено.

Със съобщаване на невярната информация и обвинения срещу управителя на фирмата „Арас 2009”ЕСЮД, Р.Г.Ж. умишлено е уронила доброто име на Х.И.Х. пред работниците и партньорите му в Германия и е застрашила и дейността на дружеството, като е рискувала да провали сключени договори за работа за над 200 работника.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е налице е спор между страните относно възникването и съдържанието на трудово правоотношение по силата на сключен на основанието по чл.67 ал.1 т.1 КТ ,във вр. с чл.70, ал.1 КТ трудов договор № 885/11.08.2017 год.за длъжността „Пакетировач”, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор. С допълнително споразумение от същата дата работникът се е съгласил да бъде командирован от работодателя в Република Германия – гр. Щ., за периода от 14.08.2017 год. до 31.12.2018 год., със задача “сортиране и пакетиране на плодове” в складовата база на дружеството,за което е подписала и декларация от 11.08.2017 год. за съгласие за командироване за срок от две години.

Безспорно, на 16.09.2017 г. Р.Ж. самоволно и без предупреждение е напуснала квартирата, която ѝ е била предоставена от работодателя, като в първия работен ден от седмицата– 18.09.2017 год. тя не се е явила на работа. Не се е явила нито на следващия работен ден– 19.09.2017 год., нито в някой от следващите дни – факт, който се признава от ищеца в с.з. проведено на 13.02.2018 год.Самоотлъчката й за посочените дати е отразена в представената от работодателя отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец септември 2017 год.

От представен по делото препис от всички книжа по преписката, водена от Прокуратурата в гр. Щ., ФРГ се установява, че наказателното производство по дело № 201701139154 е образувано въз основа на жалба на Р.Ж., че на 15.09.2017 год. е била изнасилена от управителя на „Арас 2009” ЕООД – Х.Х..Видно от изпратени с писмо (л.547) материали по следствено дело на прокуратурата в гр.Щ.,доклад за първо посегателство е бил подаден на

18.09.2017 год.,около 02:44 часа по телефона от Н. Ж.,с местоживеене в гр.М.,с който е съобщено за извършено изнасилване на сестра й Р.Ж. (л.360),с отразени данни,че е извършен разпит на място и престои такъв с преводач.На дата 18.09.2017 год. по възлагане от полицията е извършено документиране на факти и преглед на пострадала от сексуално насилие Р.Ж. (л.330).Съобразно приложен на л.395 Снет текст от звукозапис,ищцата е прекарала нощта в сградата на полицията Щ.,защото е съобщила за изнасилване,като на сутринта е узнала

,че престои да изчака няколко часа,докато дойде преводач,а разпита с негово участие е приключил в 14:48 часа.Протокола за разпита на ищцата като свидетел е приложен на л.445 и е проведен на 18.09.2017 год. с начален час 12:28. На дата 05.10.2017 год. на управителя на ответното дружество е била връчена призовка като обвиняем (л.23).В доклад на главния комисар на Полицейската инспекция Щ.(л.507) е изразено становище,че жертвата е инсценирала престъплението.С разпореждане от 18.01.2018 год.,производството по преписката на Прокуратурата Щ. е било прекратено съгласно § 170 ал.2 НПК.Мнимият пострадал е оттеглил наказателния иск.Показанията на свидетелите оневинявали обвиняемия,срещу Р.Ж. бил внесен в Румъния наказателен иск за клевета (л.501).

На дата 22.09.2017 год. ,работникът се е завърнал в България-така представен билет за пътуване по линията М.- В..

Дружеството-работодател е отправило искане до работника да се яви в офиса на ответното дружество в гр. Р. в рамките на 3 календарни дни от получаване на известието и най-късно до 29.09.2017 год. за да даде писмено обяснение за неявяването си на работа от 18.09.2017 год.Искането е било изпратено на дата 19.09.2017 год. с писмо с обратна разписка, връчено на майката на ищцата П.Г. на 21.09.2017 год.

Със заповед № 694/10.10.2017 год. управителят на дружеството-работодател е наложил на работника на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ дисциплинарно наказание „уволнение” за това,че самоволно и без предупреждение и отправено писмено предизвестие е напуснала квартирата,в която е била настанена във връзка с командироването си и не се е явила в два последователни дни на работа-18.09.2017 год. и 19.09.2017 год.,което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал.1 т.1 и чл.190 ал.1 т.2 от КТ;както и е подала жалба до полицията в гр.Щ.,Германия,в която умишлено съобщава невярна информация и обвинения срещу управителя на дружеството,съставляващо нарушение на чл.187 ал.1 т.8 и чл.190 ал.1 т.4 от КТ.

Със заповед №695 (без дата),възпроизвеждаща текстово съдържанието на посочената по-горе заповед,включително и позоваването на посочените в нея разпоредби на КТ, управителят на дружеството-работодател е уволнил работника,считано от деня на получаване на заповедта с препоръчано писмо с обратна записка.На работника е следвало да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван отпуск в размер на 2 работни дни-218.64 лв.,а работникът дължал на работодателя обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на брутното възнаграждение за срока на предизвестието в размер на

2 957.21 лв.

Заповедите са били изпратени с писмо с обратна разписка до адреса на ищцата, посочен в трудовия ѝ договор и са връчени на дата 13.10.2017 год.,като в разписката, в частта касаеща получателя на пратката е положен единствено подпис на лицето, на което е била предадена,без отразяване на данни за него.Съгласно протокол за съдебно-графическа експертиза № 41/05.05.2018 год., подписът положен в графа „Подпис на получателя” на известие за доставяне ИД 7200 00НОZS M не е изпълнен от Р.Ж..Със съобщено,получено на дата 01.12.2017 год. от майката на ищцата П.Г.,на работника са били връчени преписи от исковата молба по гр.д.№ 4134/2017 год. на ДРС и приложенията към същата,сред които и заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение.

Разпечатката съдържа 36 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81e14322-55aa-4a9d-852a-d925cebd4194