Решение № 217 от 26.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Варна, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000082 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК 200299615, гр. София, бул. „Г. М. Д.” №1, представлявано от изп.директори Б. И. и Р. М. против решение № 59/28.10.2022г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 132/21г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Д. И. Д., ЕГН-**********, село М., община Н.п. обл.

Шумен, ул. „П.“ №1 обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 19.05.21г., за горницата над 20 000лв и за имуществени вреди за горницата над 1 108,80лв, ведно със законната лихва, считано от 29.11.21г.

Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при противоречие със събраните и приети по делото доказателства, поради което моли съда същото да бъде отменено. Излага подробни съображения за това, свеждащи се основно до твърдение за неправилно приложение на нормата на чл.52 ЗЗД – присъденото обезщетение от 60 000лв е завишено с оглед принципа за справедливост и постоянната застрахователна и съдебна практика. Не е отчетен приноса на пострадалия, изразяващ се в неправилна или никаква 1 употреба на предпазен колан в нарушение на ЗДвП. Съгласно събраните по делото доказателства тялото на пострадалия е контактувало с интериора на автомобила поради неправилна употреба на предпазен колан. Освен това пострадалият се е качил в управлявания от Г. К. автомобил като категорично е знаел, че МПС-то e с различни гуми на двигателните колела и с крива предна дясна джанта – технически неизправности съгласно ЗДвП. При определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени характерът и степента на уврежданията, периодът на тяхното проявление и обективното състояние на ищеца към настоящия момент. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което исковите претенции над признатите размери на обезщетение бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Третото лице помагач на ответника Г. Е. К. не изразява становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 19.05.2021 г. на път SHU-2113 – между село Стоян Михайловски и село Преселка, като водачът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Н 3601 КА Г. Е. К. загубил контрол върху управлението му, излязъл извън платното за движение и се е ударил в крайпътно дърво, в следствие на което са причинени щети на автомобила и телесна повреда на пътника, стоящ на предна дясна седалка ищеца Д. И. Д., изразяваща се в съчетана травма : глава, корем – таз, а именно охлузвания на главата и мозъчно сътресение без открита черепномозъчна травма; фрактура на напречния израстък на петия поясен прешлен в дясно, субкапсулен хематом около долния полюс на левия бъбрек, многофрагментна фрактура на кръсцовата кост в дясно – маса латералис с увреждане на тялото на първия кръсцов прешлен в дясно, както и на отворите между първи и втори и втори и трети кръсцов прешлен в дясно, линейна 2 фрактура на маса латералис в ляво с ангажиране на отворите между първи и втори и втори и трети кръсцов прешлен в ляво, травматично разкъсване на лонното съчленение на таза, ретроперитонеален хематом на таза и охлузвания по ръцете и краката.

За извършеното деяние било образувано ДП № 191/2021г. на РУ – гр.Нови пазар за престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“ вр.чл.342 ал.1 НК, като наказателното производство е прекратено по желание на пострадалото лице.

Не се спори и за наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество по отношение гражданската отговорност на водача на автомобила, причинил произшествието, по полица №BG/30/121001040904, валидна от 12.04.2021 г. до 12.04.2022 г.

Съобразно гореустановеното безспорно се явява наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на причинените на пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди.

Безспорно е още, че в образуваното пред застрахователя извънсъдебно производство на пострадалия са заплатени 20 000 за неимуществени и 950.40 лв. за имуществените вреди.

Основният спорен по делото въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да бъде определено съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл.52 ЗЗД, прилагани съобразно дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, вида на получените увреждания и тяхното отражение върху физическото и психическо здраве на ищеца, както и върху неговия живот, възраст на пострадалия, социално положение, настоящото му здравословно състояние, икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, вкл. инфлационните процеси и всички специфики на конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Следва да бъде обсъдено и поддържаното 3 във въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и да бъде съобразена актуалната застрахователна и съдебна практика при сходни случаи.

Преди всичко съдът съобразява, че непосредствено след инцидента ищецът е транспортиран по спешност в много тежко състояние в Отделение за анестезиология и интензивно лечение при „МБАЛ Шумен“АД, където е хоспитализиран за периода от 20.05.21г. до 28.05.21г., а след тази дата е транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, ЕАД, гр.София за специализирано оперативно лечение на фрактурата на таза. След изписването му е продължил лечението в домашни условия. От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на получените травматични увреждания на пострадалия Д. е причинено трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец, средно за 4-6 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец, средно за 1 ½ – 2 ½ при благоприятно протичане на оздравителния процес. Ищецът е претърпял обичайните за получените травматични увреждания болки и страдания, които са били по-интензивни в първите дни след инцидента. Към момента на провеждане на експертизата – м.септември 2022г., оздравителният процес е завършил, движенията на долните крайници са възстановени. По преценка на лекуващите предстои операция за отстраняване на металния остеозинтезиращ материал. Работоспособността му е изцяло възстановена. С категоричен извод за ползване или не на обезопасителен колан в.лице не можа да се ангажира. Твърди, че ищецът няма типични травми характерни при използване на предпазен колан

Според показанията на свидетеля Ц. Ц., близък на семейството на пострадалия, негов приятел и живущ в същото село – М., закарал ищеца до София за извършване на операцията и обслужвал го в болничното заведение и след това, първите 7 дни бил неотлъчно до него, вкл. и в болницата, заради болките от травмата пострадалият не е можел да ходи по голяма нужда и затова отказвал да яде, отслабнал с 13 килограма, през първите три месеца не можел да става, едва след шест месеца започнал да се движи самостоятелно. Инцидентът се отразил психологически на ищеца, променило се поведението му, избягвал социални контакти, загубил приятелката си и желание да се занимава с любимите си дейности. Преди инцидента Д. бил 4 физически активен, тренирал кикбокс, а след травмата се притеснявал, че няма да може да спортува повече. Макар и възстановен към момента психически продължавал да не желае да ходи на лов, както и не се занимавал със спорт, тъй като се оплаквал от болки.

Съдът отчита и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Съгласно чл.492 КЗ тези лимити след 2018г. за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 420 000лв за всяко събитие. Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение – реш.23/25.03.14г. по т.д. № 1154/13г., второ т.о.; реш.

157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г. – второ т.о. Размерът на МРД за 2021г. е 650лв., а средногодишната инфлация за периода януари – декември 2021 г. спрямо периода януари – декември 2020 г. е 3,3%, според данните на Националния статистически институт. Инфлационните процеси в страната също не са самостоятелен критерий за определяне размера на застрахователното обезщетение, а само косвена индиция за икономическите условия на живот към релевантния в случая момент 2021г., тъй като обезщетението се определя към момента на извършване на деликта.

Съобразявайки всичко гореизложено съдът определя размер на дължимото застрахователно обезщетение от 60 000лв. След приспадане на изплатеното вече от застрахователя обезщетение от 20 000лв за неимуществени вреди исковата претенция се уважава за сумата от 40 000лв.

Претенцията за имуществени вреди се уважава в претендирания размер от 2 217,60 лв. съобразно представените по делото доказателства за заплатени медицински консумативи за хирургична интервенция, като част от сумите по фактура №7000039163/07.06.2021 г. на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД – гр. София, за които суми СМЕ потвърждава, че са били необходими за закупуване на медицински изделия, използвани при провеждане на описаната 5 в медицинската документация ортопедична операция.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и настоящият състав намира за недоказано.

В трайно установената съдебна практика въпросът за съпричиняването на вредоносния резултат е решен еднозначно. Приема се, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.

В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено по тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД – допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като „съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата спрямо себе си.