Определение № 15128 от 21.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15128 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110171605 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.130, вр. чл.299, ал.2 от ГПК.

В съда е постъпила искова молба от „Топлофикация София“ АД срещу И. Н. и Т. Н., с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от 1033,43лв., за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г.

След извършена служебна справка съдът констатира, че между същите страни и със същия предмет се е водело гр.д. № 71289/2024г. по отписа на СРС.

Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:

От разпоредбите на чл. 299 от ГПК се извежда, че спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, както повторно заведеното дело служебно следва да се прекрати от съда.

Ето защо задължение на съда, пред който е образувано по-късно, съответно повторно заведеното дело е служебно да го прекрати поради недопустимост на иска, с оглед наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждането му. Изискване за приложение на горната разпоредба е наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата.

Видно е, че към настоящия момент на 28.05.2025г. Решение № 2657/18.02.2025г. по гр.д. № 71289/2024г. по отписа на СРС е влязло в сила.

Съдът намира, че между делата е налице пълен обективен и субективен идентитет.

Предмет на спора и по двете дела е задължение за потребна ТЕ, дялово разпределение и лихви за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и др. съответстващи периоди относно ДР и лихвите. Следва да се посочи, че исковете по горепосоченото дело срещу лицата И. Н. и Т.

Н. не са били предявени като частични такИ.. Тоест, независимо, че се сочи какъв дял от потребната топлинна енергия се търси от всяко лице, този размер ищецът очертава като пълния размер на вземанията му спрямо това лице/ напр. 1/6 от цялото вземане, остатъкът от което се претендира от останалите ответници/длъжници/. Действително, в хода на заповедното дело длъжникът Д. М. е представила удостоверение за вписан отказ от наследство. В следствие на това се е увеличил размера на задълженията на останалите длъжници, а именно И. Н. и Т. Н.. Въпреки това ищецът не е отчел настъпилото увелиечние и не се е възползвал от правото си по чл. 214 ГПК да увеличи размера на исковете си. След постановяване на решението по горецитираното дело между страните е възникнала СПН относно вземанията за процесния период, включително и относно техния размер.

Недопустимо е да се иска от съда да пререшава спор между същите страни и със същия 1 предмет, отнасящ се до вземания за същия период, поради допуснат от страната пропуск да увеличи размера на иска си своевременно, когато не го е предявил като частичен такъв.

С оглед на гореизложеното исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено като процесуално недопустимо.

Така мотивиран, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, вр. чл.130 от ГПК, съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 389782/03.12.2024г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 71605/2024г. по описа на СРС, 57-ми граждански състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Да се връчи препис от определението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2