Решение № 2471 от 05.10.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2471

Кърджали, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - III състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20267120700407 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Делото е образувано по жалба от М. М. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0303-000015/24.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, като е отнето и СУМПС [номер].

Жалбоподателят сочи незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че не е бил уведомен по съответния ред и не е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация, както и непосредствено след издаване на процесната заповед, за въпросното МПС с рег.№ [рег. номер], е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата на покритие от 24.06.2026 г. до 23.06.2027 г. Иска отмяна на обжалваната заповед. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената жалба и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – [длъжност] в РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали, намира жалбата за неоснователна. В представено от пълномощник писмено становище са изложени подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счита, че са налице фактическите и правни основания за налагане на принудителната мярка, както и че в случая е спазена и целта на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Видно от приложения по делото Акт за установяване на административно нарушение [серия], № [номер]/[дата] съставен срещу жалбоподателя, на 24.06.2026 г., в [час] в [населено място] на [улица], същият управлявал лек автомобил с рег.№ [рег. номер], като при извършена проверка се установило, че от 05.05.2026 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация - нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0303-000015/24.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали, на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, като е отнето и СУМПС [номер], поради това, че на 24.06.2026 г., в [населено място], на [улица], управлява лек автомобил с рег.№ [рег. номер], който от 05.05.2026 г. бил с прекратена регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По делото са приети като доказателство и документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, видно от които регистрацията на горното МПС е прекратена служебно на 05.05.2026 г., поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От приложената застрахователна полица № [номер]/[дата] се установява, че на 24.06.2026 г. в 17:30 ч. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег.№[рег. номер], валидна до 23.06.2027 г.

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от компетентен орган – [длъжност] в РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали, надлежно упълномощен със Заповед №292з-2454/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, приложена по делото.

Не се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН и съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за прилагането на ПАМ.

Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.„з“ (гг) от ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл. 178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

В случая, наложената спрямо водача ПАМ е свързана с управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /изм.ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

След изменението на горната разпоредба, в сила от 07.09.2025 г., отпадна изискването за уведомяване на собственика на МПС, от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Същевременно, с разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г./, за Информационния център е предвидено задължение за уведомяване на собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им се даде срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство.

По аргумент от чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се започне производството по служебна дерегистрация на МПС, на първо място следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила в 14- дневен срок да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и едва след това Гаранционният фонд следва да уведоми компетентния орган да прекрати регистрацията на превозното средство. С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва в производството по прилагане на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, във вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ.

В случая по делото няма доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила, за липсата на действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от страна на Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към служебно прекратяване на регистрацията на автомобила при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да е основание за прилагането на процесната мярка.

Административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му. В тази връзка съдът изрично е указал на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването. В случая не е доказан субективният елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ.

Освен изложеното следва да се отчете и обстоятелството, че още в деня на налагането на процесната ПАМ, на 24.06.2026 г. в 17:30 ч. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС с рег.№[рег. номер], валидна до 23.06.2027 г. С оглед предвиденото в чл.143, ал.10, изр.2 от ЗДвП възстановяване на прекратената регистрация при сключена застраховка „ГО“ съдът намира, че противоправното деяние е преустановено и е изпълнена целта на наложената мярка, поради което действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

Предвид горното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и с принципа по чл. 6 от АПК, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на жалбоподателя се следват деловодни разноски, общо в размер на 485,11 евро, от които: 480 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение и 5,11 евро за държавна такса. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при определяне размера на същото съдът съобрази чл. 36, ал. 2 ЗАдв., както и Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Според последното решение Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение по вътрешното убеждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, без да бъде обвързан да съобразява решението си с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид горното решение на СЕС, съдът приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. В тази връзка, договорените размери на адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съда, с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, с вида и количеството на извършената работа и преди всичко с фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки така посочените критерии при преценката относно направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение настоящият състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 евро с ДДС.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Кърджали