Решение № 978 от 29.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Пазарджик, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220103939 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, за признаване на установено по отношение на Я. С. Ц. и Т. Б. П., че В. И. Н. и Н. И. Н. са собственици по наследяване от С.И.К.. на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. ****, общ.

Пазарджик, одобрени със Заповед РД – 18 -277/27.10.2020г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****, общ. Пазарджик, ********“, с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване /до 10 м./, при граници и съседи имоти с идентификатори: ******, за който е отреден УПИ XIX-549 по действащия план на с. ****, общ. Пазарджик и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 82, том 1, рег. № 922, нот. дело № 68/2024г. на нотариус с район на действие РС – Пазарджик, до размера на ½ ид. част.

Ищците твърдят, че с ответника са наследници на И.Л. В., бивш жител на с. ****, починал на 27.12.1967г., Ищцата В. И. Н. е негова внучка, ищецът Н. И. Н. е негов правнук и двамата от коляното на дъщеря му С.И.К.., а ответникът Я. Ц. е правнук на общия наследодател от коляното на втората му дъщеря В. И. Ц.а.

Излагат, че общият им наследодател е бил вписан като собственик в разписния лист към КП на с. ****, общ. Пазарджик на дворно място в с площ 927 кв. м., за което по сега действащия регулационен план на с.

**** бил отреден УПИ XIX– 549 в кв. 22, идентичен с поземлен имот с 1 идентификатор ***** по КККР на гр. Пазарджик.

Поддържат, че веднага след смъртта на И В. неговите две дъщери С.И.К.. – наследодател на ищците и В И. Ц.а – наследодател на ответника Я. Ц си поделили имота помежду си поравно, като на СКИ. се паднала южната част с лице към улицата, а на В Ц.а се паднала северната част от имота. По този начин двете заедно започнали да владеят дворното място, като свое собствено и никой не им се противопоставял. Двете сестри заедно придобили собствеността върху цялото дворно място по силата на упражнявано давностно владение, продължило повече от 10 год. В южната част, която ищците ползвали, през 1971г. изградили метална оранжерия, покрита с полиетилен, в която започнали да отглеждат домати, краставици, чушки и др. Оранжерията съществувала и понастоящем и се ползвала единствено от ищците. В средата на поземления имот имало изградена едноетажна сграда с площ около 100 кв. м., в която живеел общият наследодател И.Л. В.. След неговата смърт двете му дъщери С и В. ползвали съвместно сградата като селскостопанска сграда. В нея ищците и до днес отглеждали домашни животни, като през годините са имали кон, кози, кокошки, мисирки и др.

Предвид гореизложеното, оспорват констатациите в Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 82, том 1, рег. № 922, нот. дело № 68/2024г. на дело 409/2019 г. за ½ ид. част от процесния имот, като неправилни и молят същият да се отмени в тази част. Излагат, че Я. С. Ц. се разпоредил с целия имот, като го продал на Т. Б. П. преди предявяване на иска, но доколкото не е бил собственик на целия имот, сделката не е произвела вещнотранслативно действие за разликата над ½ ид. част.

Искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Я. С. Ц. и Т. Б. П., че В. И. Н. и Н. И. Н. са собственици, на основание наследство от С.И.К.. на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. ****, общ.

Пазарджик, одобрени със Заповед РД – 18 -277/27.10.2020г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****, общ. Пазарджик, ********“, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване /до 10 м./, при граници и съседи имоти с идентификатори: ******, за който е отреден УПИ XIX-549 по действащия план на с. ****, общ. Пазарджик, както и да се отмени на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК издадения на Я. С. Ц. Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 82, том 1, рег. № 922, нот. дело № 68/2024г. на дело 409/2019 г. на нотариус с район на действие РС – Пазарджик, до размера на ½ ид. част.

Претендират разноски.

2

В срока по чл. 131 ответникът Я. С. Ц. оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че не е процесуално легитимиран да отговаря по него, тъй като преди предявяването му се е разпоредил с процесния имот. Поради гореизложеното настоява производството по отношение на него да се прекрати.

Евентуално оспорва основателността на иска с доводи, че изложените в исковата молба твърдения не съответстват на обективната действителност.

Не оспорва, че ищците ползват имот в с. ****, който обаче не бил процесният, а съседен на него. Излага, че процесният имот е бил част от имот пл. № 549 по КП на с. ****. Първоначално имот пл. № 549 бил с площ от 2 502 кв. м. и за него били отредени УПИ XIX – 549 и УПИ XX – 549 по РП на с. ****. Наследодателката на ищците СКИ., а след нейната смърт ищците, като нейни наследници упражнявали фактическата власт върху частта от имот пл. № 549, съответстваща на УПИ XX -549, който бил различен от процесния, а сестра й В. Ц.а върху останалата част, съответстваща на процесния УПИ XIX – 549. Дори да не се приемел този извод, намира, че е придобил имота по давност, в резултат на упражнявано давностно владение в продължение на над 10 години, считано от 1960 г. до настоящия момент, чрез присъединяване на владението на наследодателката му В. И. Ц.а, а след това и на баща му С Я.в Ц.. Установеното владение било изрично, явно и необезпокоявано и обективирало намерение за своене на вещта. В нито един момент не било оспорвано, чрез предявяване на иск против ответника или предишните владелци на имота.

Поддържа, че били налице и двата елемента на владение – обективния – упражнявана фактическа власт в продължение на десет години, което било явно, необезпокоявано, несъмнено, спокойно и трайно, както и субективния – намерение за своене.

По тези съображения, претендира искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

С протоколно определение № 147/28.01.2025г. по гр. д. 3939/2024г. на РС – Пазарджик по молба на ищците, на осн. чл. 228, ал. 3 ГПК, като ответник е конституиран и приобретателят на имота Т. Б. П..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото Т. П. оспорва основателността на иска.

Излага, че е закупил имота от собственик и сделката е произвела вещно – транслативно действие.

Поддържа, че от имот пл. № 549 били образувани УПИ XIX – 549 и 3

УПИ XX – 549 по РП на с. ****, че ищците владеели реална част, съответстваща на УПИ XX – 549, а другият се владял от наследодателите на Я. Ц..

Касаело се за два парцела, върху които се упражнявало самостоятелно владение от С.И.К.. и от В. И. Ц.а още отпреди 1960 г.

С оглед гореизложеното, настоява искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците и ответникът Я. С. Ц. са наследници на И.Л. В., починал на 27.12.1967г., бивш жител на с. ****, общ. Пазарджик. След смъртта си И В. е оставил за свои наследници двете си дъщери С.И.К.. и В. И. Ц.а и съпругата си КК В.а. Съпругата на И В. е починала на 0***. и нейни единствени наследници са СКИ. и В. Ц.а.

В. И. Н. и Н. И. Н. са наследници от коляното на дъщерята на наследодателя С.И.К.., починала на 11.11.1981г., съответно нейна дъщеря и син на починалия на 17.04.2002г. син на СКИ. ГГИК.

В представеното по делото удостоверение за наследници е вписано, че Н. И. Н. е син на ГГИК непълно осиновен. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, когато починал наследник има дете, осиновено при условията на непълно осиновяване, този факт се отбелязва в удостоверението за наследници. По делото няма данни, кога е извършено осиновяването, но с оглед датата на раждане на осиновения това е станало след влизане в сила на първия Семеен кодекс от 1968г.

Уредбата на материята относно осиновяването е идентична и по двата действащи семейни кодекса от раждането на Н. И. Н. до смъртта на ГГИК, а именно в периода от 15.12.1968г. – 17.04.2002г. Разпоредбата на чл. 55 от СК от 1968г. и на чл. 62 СК от 1985г. предвиждат, че при непълно осиновяване правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват, като рождените родители не наследяват осиновения. Ето защо, непълно осиновения Н. И.

Н. е наследник по закон на ГГИК.

Ответникът Я. С. Ц. е наследник от коляното на другата дъщеря на И В. – В. Ц.а, починала на 29.10.2008г. - неин внук. След смъртта си В. Ц.а е оставила за наследници сина си С Я.в Ц., който е починал на 05.05.2010г. и е наследен от съпругата си М И. Ц.а и сина си Я. Ц.. М Ц.а е починала на 28.02.2017г. и единствен неин наследник е ответникът Я. Ц..

4

Не е спорно между страните, а и от показанията на свидетелите ВГД и И И С Д се установява, че до смъртта си наследодателят И.Л. В. е живял в с. **** в имот с планоснимачен номер 168 в кв. 22 по обезсиления кадастрален план на с. **** от 1964г. Не е спорно и че приживе наследодателят е владял процесния имот, а след неговата смърт и след смъртта на съпругата му владението е продължено от неговите дъщери С.И.К... Изхождайки от въведените от ищцата обстоятелства, на които е основан искът и от заявените от ответниците възражения, спор между страните за наследствения характер на имота няма.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира, като обосновано и компетентно изготвено, по обезсиления КРП на с.

****, одобрен със Заповед № 145/12.04.1964г. за имот пл. № 168 в кв. 22 са отредени два урегулирани поземлени имота – УПИ XX – 168 и УПИ XIX – 168. Част от имота в северния му край е придадена към съседните от север УПИ II – 169 и УПИ III – 169.

По действащия КРП на с. ****, одобрен със Заповед № № 4202/28.09.1977г. и Заповед № 196/2005г. имотът е заснет с пл. № 549.

Общата му площ е 2 502 кв. м. и от него са отредени УПИ XX – 549 с площ 960 кв. м. и УПИ XIX – 549 с площ 927 кв. м. Северната част от него с площ 615 кв. м. е придадена към УПИ II – 550 и УПИ III – 550 в кв.

22.

Границите на имота по действащия КРП преповтарят и са идентични с границите му по обезсиления план на селото от 1964г.

Между УПИ XX – 549 и УПИ XIX – 549 няма материализирана на място граница. УПИ XIX – 549 е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. ****, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД – 18 – 227/27.10.2020г. на ИД на АГКК.

Според заключението, УПИ XX – 549 попада изцяло в границите на имот пл. № 549 по КП от 1977г.

С приемането на РП от 1964 г. и обособяването от имот пл. № 168 на два отделни урегулирани поземлени имоти владението върху имота е е продължило да се осъществява върху УПИ XX – 168 и УПИ XIX – 168.

С Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 27/14.01.1971г. по нот. дело № 59/1971г. С.И.К.. е дарила на дъщеря си В.

И. Н. дворно място, находящо се в с. ****, при граници и съседи, улица, А В., ГЛ В. и В И. Ц.а, съставляващо УПИ XX – 168 по плана на селото.

Като собственик на имота дарителката се е легитимирала с Нотариален акт № 195/1970г. Макар да не е посочен видът на нотариалния акт, легитимиращ СКИ. за собственик, доколкото ищците се позовават на 5 давностно владение, а и няма данни да го е придобила на деривативно основание, следва да се приеме, че преди сключване на договора за дарение СКИ. се е позовала на осъществено давностно владение върху имота, предмет на разпоредителната сделка.

Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.