Решение № 485 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000690 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 36/ 12.06.2023 г. по т. д. № 43/ 2022 г., ОС – Перник е уважил предявените от „Хирон 3000“ ЕООД, ЕИК 103285737 срещу ОУ „Христо Ботев“, с. Гълъбник обективно съединени искове, като е осъдил ответника да заплати на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

294, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 9 281 лв., дължима по фактура № 36670/ 24.02.2020 г. и сумата от 18 898, 50 лв. дължима по фактура № 36 675/ 26.02.2020 г. и двете представляващи задължения за извършени доставки по договор № BG05М20З001-3.002-0045 сключен на 14.05.2018 г. между ОУ „Христо Ботев“, с. Гълъбник, като възложител и „Хирон 3000“ ЕООД, като изпълнител, за доставка на материали и консумативи по посочените в договора позиции, ведно със сумата от 662, 62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 9 281, 90 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 07.11.2020 г. и сумата от 1 496, 13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 18 898, 50 лв., за периода от 27.02.2020 г. до 07.12.2020 г.

Недоволен от решението е останал ответникът ОУ "Христо Ботев", с.

Гълъбник, който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост.

1

Въззиваемата страна "Хирон 3000" ЕООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от лице с право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като осъди поддържаните от страните доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори, а и от доказателствата се установява, че между страните на 14/05/2018 година е сключен договор, по проект "Подпомагане на образователната интеграция на учениците от ромски произход в ОУ "Христо Ботев", с. Гълъбник, ОУ "Иван Вазов", с. Извор и СОУ "Христо Ботев", с.

Дрен, за доставка на материали и консумативи по обособени позиции, като първата позиция е за доставка на учебници, учебни помагала, материали и консумативи, а втората позиция е за доставка на литература за библиотеките на ОУ "Христо Ботев", с. Гълъбник и на ОУ "Иван Вазов" в с. Извор, ОУ "Христо Ботев", с. Дрен, община Радомир. Срокът за изпълнение за позиция 1 е до 7 дни след подаване на заявка от възложителя, но не по късно от 28/02/2019 г. Стойността на договора е в размер на 37 811, 69 лв. с ДДС. В раздел II е посочено, че доставките ще се извършват по предварителна заявка на възложителя. Уговорено е, че срокът за заплащане на стоките е 30 дни, след получаване на всички отчетни документи.

За претендираните суми, ищецът представя стокова разписка № 33453 от 31/01/2019 г. на обща стойност 18 889, 50 лв. и стокова разписка № 33552/19/02/2019 г. на обща стойност 9 281,90 лв., за доставка на описаните подробно в отделни позиции, учебници, учебни помагала, материали и консумативи. Въз основа на тях е издал е проформа фактура № 33 670 от 24.02.2020 г., съответно фактура № 4462 от 02.03.2020 г. за сумата от 9 281, 09 лв. и проформа фактура № 36 675 от 26.02.2020г. съответно фактура № 4461/02.03.2020 г. за сумата от 18 898, 05 лв. От приетата по делото ССЕ е видно, че фактурите са осчетоводени само при ищеца.

В хода на въззивното производство е разпитана С.ката Н. А. Д., служител в ищцовото дружество. Същата заявява, че материалите описани в стоковите разписки са изпратени с товарителница от 21/02/2019 година.

Твърди, че когато наближил крайния срок за изпълнение на договора, 2 започнала да търси по телефона директора на училището, тъй като материалите били такива - специално предвидени за ищеца ранички с лого, безплатни учебници от 1 до VII клас, специално купувани за училището и по тази причина непродаваеми.

По телефона, директорът на училището потвърдил, че материалите им трябват. Проверила лично стоката и заедно със свой колега я натоварили в палета, като не приложили фактури и приемателно - предавателни протоколи, тъй като ръководството на училището искало те да се напишат, след като получат средства по проекта и ще е възможно да платят.

Твърди, че понеже склада на "Хирон 3000" ЕООД се намирал в училище и там не можели да влизат големи камиони, когато трябвало да изпратят пале използвали фирмата "Слав" ООД, която била собственост на управителя на "Хирон 3000" ЕООД. Не е написала като изпращач името "Хирон 3000" ЕООД, защото "Слав" ООД имали сключен договор с куриерската фирма за преференциални цени. Обема на пратката бил голямо пале, около 100 килограма в нея имало над 100 раници, а самите учебници от 1 до IV клас тежали много. Товарителницата съставила със служител на фирмата "Слав" ООД, стоките били взети от склада на "Херон 3000" ЕООД и занесени в офиса на "Слав" ООД, за да бъдат пакетирани там и да бъдат изпратени на училището. Твърди, че в изпълнение на договора били направени две пратки по първата позиция, която била само за книги и втората включваща стоки по процесните стокови разписки. Останали недоставени прежди и паспарту за картини, но те не били на съществена стойност. Твърди, че стоката по процесната пратка е изведена от склада на партиди. Първата от тях била със стоки, извадени от склада на 31.01.2019 г. и те не били изпратени веднага, защото чакали да се образува пале. Стоката се описвала и оставала в склада преди да бъде пакетирана, за да може да се провери още веднъж. Твърди, че по телефона е уведомена от директора на училището за получаването на стоката, както и че няма никакъв проблем с нея. Изпращала е и имейли до училището, но в повечето случаи комуникацията се е поддържала по телефона.

Видно от представената по делото товарителница на оператора за пощенски услуги „Интайм“, с товарителница № 700108879 на 21/02/2019 г.

"Слав" ООД е изпратило до ОУ "Христо Ботев" европалет с тегло 100 кг.

Пред въззивната инстанция е представен комисионен договор от 1/01/2019 година, чрез който "Учмаг" ООД и "Хирон 3000" ЕООД и двете, чрез управителя Н. Р., като комитент, възлагат на "Слав" ООД, като комисионер, 3 срещу възнаграждение да извърши от свое име и за негова сметка плащане на стойността на ползваните от комитента куриерски услуги от куриерската фирма Интайм, чрез модула за самообслужване на Интайм. Представена е фактура № 1374 от 1/03/2019 година, издадена от "Слав" ООД на "Учмаг" ООД за месечно плащане по куриерски услуги в размер на 217, 05 лв. и комисионна по договор в размер на 21.71 лв. или общо за сумата от 286, 51 лв. с ДДС и фактура № 23390 от 29/01/2021 година, издадена от "Учмаг" ООД на "Хирон 3000" ЕООД, която включва транспортни разходи по товарителница № 700108879. Към фактурите е приложено извлечение от счетоводна програма на Интайм, от което е видно, че пратката с № 700108879 е доставена на 22/02/2019 година в 17:55ч. на адрес ОУ" Христо Ботев", Радомир и е посочено, че лицето, което е получило пратката е с фамилия Т..

От вписаните в Търговския регистър обстоятелства е видно, че в дружеството "Слав" ООД съдружници с по равен брой дялове са Р. С. Р. и Н.

А. Р., а в "Учмаг" ООД, съдружници с равен брой дялове са Н. Ц. Р. и Н. М. Р..

Дружеството "Херон 3000" ЕООД е еднолична собственост на Н. Ц. Р..

Пред въззивния съд са снети обясненията на управителя на "Хирон 3000" ЕООД Н. Р., който е заявил че стоковите разписки са останали неподписани от представителя на възложителя В. Т. поради изрична молба на последния, с оглед проблемите които е имало училището при финансирането на проекта. По настояване на директора, протокола и фактурата трябвало да бъдат издадени последователно, предвид изискванията на самия проект. След изпращането на стоката около 22.02.2019 година, Р. разговарял по телефона с В. Т. и последният го уверил, че стоката е получена, проверена и нямат никакви забележки. Т. го свързал с домакина на училището - М., която е казала, че е направила приемателно - предавателен протокол след като е проверила стоката, но ще приложи този протокол, когато бъде издадена фактура. Управителят заявява, че стоковите разписки са изпратени заедно със стоката и между страните не е имало уговорка когато я получат, да подпишат стоковите разписки, предвид изискванията на протокола по проекта.

Директорът на училището настоявал да се забави издаването на фактура докато получат парите, защото, ако тя бъде съставена с доставката, нямало да могат да платят. След това имало смяна на директорите, нов координатор на проекта и след като минало много време, ищцовото дружество изпратило 4 покана за доброволно плащане до училището и издало фактури.

Пред въззивната инстанция е разпитан В. Л. Т. който за процесния период е бил директор на училището. С.ят заявява, че от ищцовото дружество се обадили, че трябва да доставят материалите по договора. С.ят се обърнал към ръководителя на проекта и той го уверил, че трябва да получи материалите, защото са необходими. Т. казал на „Херон 3000“ ООД, да ги доставят. В началото на 2019 г. пристигнала доставка - един бус. Свалили материалите и ги разпределили на трите училища, като за всяко от тях съставили помежду си протоколи. Лично С.ят съставил протоколите и ги предал на ръководителя на проекта. Според С.я, неговата роля е била да предаде материалите на училищата и не е намирал за необходимо да се свърже управителя на "Хирон 3000" ООС, за да подпишат и с продавача приемателно предавателни протоколи, затова и не е търсил връзка с доставчика. С.ят не си спомня, дали вътре в доставката е имало стокови разписки. Твърди, че това, което е било доставено е по договор, включвало ксерокс хартия, химикали, фулмастери, моливи, учебна литература, раници. Не си спомня да е имало възражения относно получената стока, всичко каквото е доставено, било разпределено.

По делото е представен списък на учениците получили материали по проекта "Подпомагане на образователната интеграция на учениците от ромски произход в ОУ "Христо Ботев", с. Гълъбник, ОУ "Иван Вазов", с. Извор и СОУ "Христо Ботев", с. Дрен, който включва раздадени блок за рисуване, лепило, черен молив, острилки, тетрадки, фулмастри, химикали, цветни моливи, четки за рисуване, коректори.

Ищецът е изпратил, чрез оператора за пощенски услуги СПИДИ покана до ответника, с искането да му бъде заплатени сумата от 9281, 09 лв. по проформа фактура № 33 670 от 24.02.2020 г. и сумата от 18 898, 05 лв. по проформа фактура № 36 675 от 26.02.2020г. Съобразно приложената товарителница, пратката е получена от ОУ "Христо Ботев" на 10/07/2020 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правна квалификация чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Ищецът основава претенцията си за заплащане на сумите общо от 5

28 180, 40 лв. при твърдение за наличие на търговски отношения с ответника по договор за продажба на стоки. Следователно, ищецът трябва да установи, че между страните е съществувало твърдяното договорно правоотношение и че е предал стоките, предмет на издадените на 02.03.2020 г. фактури № 4461 и № 4462, във фактическата власт на купувача, или че е предал документите, даващи право на купувача, да получи стоката /чл. 327, ал. 1 ТЗ/. Купувачът следва да установи изпълнението на основното си задължение – плащането на цената.

Анализът на коментираните по – горе доказателства води до извода, че отношенията между страните по делото са се развили на основата на сключен договор от 14.05.2018 г. за търговската продажба, по силата на който, ищецът е доставил на 21.02.2019 г. описаните в процесните две фактури, стоки. За да направи този извод, въззивният съд кредитира представените писмени доказателства за получената на тази дата от ответника, чрез оператора на пощенски услуги Интайм, пратка – европалет с тегло 100 кг. Тя е изпратена според товарителницата от „Слав“ ООД, но представените писмени доказателства и показанията на св. Н. Д. сочат, че реално стоката е на „Херон 3000“ ЕООД и е изпратена в изпълнение на договора от 14.05.2018г. Пред САС, директорът на ОУ „Христо Ботев“, с. Гълъбник към процесния период, В. Т., потвърждава, че в началото на 2019 г. е получена доставка по договора /един бус/, за която не си спомня да е имало възражения по стоката и всичко е било разпределено с негово лично участие към включените в проекта училища. Не е намирал за необходимо да се свърже с управителя и да подпише приемателно – предавателни протоколи с продавача, тъй като, от една страна считал, че това е задължение на ръководителя на проекта, а неговата роля била, само да предаде материалите на училищата, а от друга, не отрича и поддържаната от управителя теза, че поради липсата на финансиране към момента на доставката, страните са решили да забавят издаването на фактура и подписването на приемателно - предавателен протокол. Ето защо, независимо, че страните не са спазили предвидения в договора ред за доказване на изпълнението, а именно, няма писмени заявки от възложителя и приемателно – предавателен протокол, подписан от двете страни, съдът приема за установен факта на доставката на стоките по посочените по – горе фактури и получаването им от ответника. Доказаното от ищеца, качество на кредитор по отношение на претендираното вземане, създава за ответника 6 процесуално задължение да докаже положителния факт, че е заплатил договорената продажна цена на стоките. Подобно доказване по делото не е проведено, като ответникът изобщо и не поддържа твърдение за предприето от него изпълнение, поради което и съдът приема, че предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважене. Като е достигнал до този извод, макар и по съображения, които САС не споделя, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който в тази част следва да бъде потвърден.

Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81de2ed7-352e-44c2-9861-7c356adf687c