Определение № 819 от 31.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Перник, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261700100365 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от А. О. П. ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК 121265177, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на ищеца сума в размер 45 000 евро /частичен иск от 90 000 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на 1391,63 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 27.08.2025 г., в гр.Перник, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.11.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.08.2025 г около 19:00 ч. в гр. Перник, на ул.

„Юрий Гагарин“ № 1 в близост до комплекс „ВИВ“ е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на специален автомобил „****“ с per. № *** с прикачено ремарке *** и лек автомобил ** с per. № ***, настъпило по вина на водача на автовоза, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответника по силата на полица № *** с период на застрахователното покритие от 08.04.2025 г. до 07.04.2026 г. Поддържа се, че вследствие на ПТП ищецът претърпял полифрагментна фрактура на двете кости (тибия и фибула) на дясната подбедрица в дисталната й трета (областта на глезена) с дислокация на костните фрагменти, базоцервикална фрактура /счупване в основата на шийката/ на лявата бедрена кост, фрактура на Ill-то ребро вляво по медиоклавикуларната линия. Непосредствено след настъпилото ПТП ищецът е транспортиран от екип на ЦСМП и приет по спешност в травматологичното отделение към „МБАЛ Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник с оплаквания от силни болки в дясната подбедрица и лявата тазобедрена област, както и в лявата гръдна половина.

По време на болничния престой за направени комплексни изследвания параклинични, рентгенографии, компютърни томографии, както и проведени консултации с лекари специалисти. Предвид обективното състояние на пациента същият е подготвен за оперативно лечение по повод на фрактурата в областта на 1 десния глезен - мануална репозиция под спинална анестезия с поставяне на метални остеосинтези /пирон и плака/ на тибия и Фибия. Назначена е комплексна медикаментозна терапия, като десният крайник е имобилизиран с крачолна гипсова шина. Пациентът е изписан на 09.09.2025 г. с дадени препоръки за ХДР, антикоагулантна терапия и стерилни превръзки. Впоследствие, на 18.11.2025 г., ищецът е постъпил в Травматологичното отделение към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр.

Перник за планова екстракция на дистални винтове в областта на дясната подбедрица и глезенната става с оплаквания от палпаторна болезненост с ограничени и болезнени движения в зоната на десния глезен, видно от Епикриза от ИЗ № 7449/2025 г. По време на болничния престой са направени необходимите изследвания и консултации, като пациентът е подготвен за оперативно лечение. Назначена е комплексна медикаментозна терапия. Пациентът е изписан на 21.11.2025 г. с дадени препоръки за спазване на ХДР и продължаване на лечението в домашни условия. Поддържа, че към настоящия момент все още протича възстановяването на пострадалия от получените при ПТП травматични увреждания на двата крака с продължаващи комплексни оплаквания от различен характер.

Вследствие на преживяното ПТП ищецът е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение, още повече като се вземе предвид внезапно връхлетелия го отстрани специален автомобил. С оглед характера на получената политравма водещ симптом бил изключително силната и нетърпима болка Във фрактурираната област на десния крак с невъзможна походка. Болката се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставала нетърпима. Поради горното, се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти, които обаче само временно овладявали силно изразения болков синдром. Наред с интензивната болка, макар и напълно имобилизирана, засегнатата подбедрица била оточна, деформирана и с проявена неспособност за извършване на активни и пасивни движения. В резултат на получените тежки фрактури и извършена сложна операция с поставяне на множество импланти пострадалият е изправен пред невъзможност за функционално и пълноценно използване на десния си крак по време на продължителния няколкомесечен постоперативен възстановителен период.От друга страна, предвид получената фрактура на лявата бедрена шийка се проявявал и интензивен болков синдром в лявата част на таза. В резултат на придобитата фрактура на бедрената кост в областта на тазобедрена става болката се засилвала и при най-малкия опит за извършване на движение в долната част на торса и левия крак, както и При палпаторен натиск в засегнатата зона. Наред с това, пострадалият първоначално дори не можел да мести левия си крак, камо ли да стъпва на него и да го сгъва, както и да стои в седнало положение.

2

На следващо място, предвид извършената тежка оперативна интервенция с последваща пълна имобилизация на двата крака по време на първоначалния постоперативен период се налага пострадалият да бъде поставен в почти пълен постелен режим с ограничена възможност за придвижване единствено с инвалидна количка, което породило необходимостта и от първоначална чужда помощ и съдействие за задоволяване на някои от ежедневните битово-хигиенни нужди и потребности (хранене, преобличане, хигиенно обслужване и др.), изпадайки в състояние на пълна зависимост от неговите близки. От друга страна, горното довело и до известно залежаване на пострадалия без възможност за излизане навън от дома му за дълъг период от време.

В общи линии се налагало травмираните долни крайници да бъдат поставени на строг щадящ режим, изключващ физическото им натоварване под каквато и да е форма. От друга страна, за сериозния характер на травмата свидетелства и многофрагментния характер на фрактурите, засягащи и двете кости на подбедоицата с необходимостта от извършването на операция с поставянето на множество метални остеосинтези /импланти/ в засегнатите области. Последното допълнително усложнява и удължава възстановителния период от получените травматични увреждания. Предвид обективното състояние на пострадалия на практика е напълно ограничена физическата активност от негова страна, което в съчетание с проявяващите се по време на първоначалния възстановителен период нарушения на съня, неминуемо се отразява негативно върху цялостния му жизнен тонус и добра кондиция. Допълнителни неудобство и дискомфорт пораждат у ищеца и оставащите при такава интервенция трайни видими големи белези в оперативнотретираните части на десния крак. Освен това, допълнителни болка и неудобство предизвикала и получената фрактура на ребро.

Поради последната болковият синдром в гръдната област се усилва при вдишване, кашляне, кихане или при най-малката промяна на положението на гръдния кош. За да облекчи, макар и незначително болките си, пострадалият инстинктивно навеждал тялото си към страната на увреждането, като се притеснява да помръдне и да си поеме свободно и дълбоко въздух, в резултат на което и дишането му е известно затруднено и непълноценно. Позата и походката на пострадалия също се налага да бъдат щадящи и внимателни, което допълнително му създавало неудобство и дискомфорт. Твърди, че тъй като в настоящия случай се касае за фрактури (счупвания) на множество кости на подбедрицата и бедрената кост и извършване на тежка операция с поставяне на метални остеосинтези, обективно и закономерно зарастването (калцирането) на последните е сложен и продължителен процес, изискващ подлагането на травмираните области на специфичен режим. Освен това невинаги се наблюдава, в зависимост от конкретния организъм и неговите физиологически особености, пълно възстановяване от получената травма, като дори е възможно при определени обстоятелства (промяна на метеорологичните и атмосферни условия, интензивно физическо натоварване, 3 напредване на възрастта и т.н.) понякога спорадично да се проявява допълнителен болков синдром в засегнатите области.

Горепосоченото събитие се отразило негативно и върху психиката на ищеца. От момента на инцидента се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност у ищеца, още повече като се вземе предвид и извършената тежка операция с поставяне на импланти и залежаване. Наред с това, социалните контакти, респ. и дейности на младия мъж след инцидента са напълно ограничени, което само по себе си води до известна изолация на пострадалия предвид обичайно водения от него активен начин на живот за неговата млада възраст, оказвайки допълнително неблагоприятно отражения върху цялостното му психо-емоционално състояние. Моли за уважаване на исковете в пълен размер и претендира присъждане на разноски. В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена изцяло. Оспорва описания ви сковата молба механизъм на ПТП, като поддържа, че събитието е случайно по см. на чл.15 НК, респ. че е настъпило изцяло по вина на ищеца. На следващо място, при условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като се движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, без включени светлини, не се е намирал възможно най-вдясно на платното за движение и не е спазил предимство. Същият не е изчакал изтеглянето на вече навлязлото и напускащо кръстовището МПС „***", както и не е предприел спиране или друга спасителна мА.ра, когато е възприел съставът на специализираното товарно МПС като опасност, въпреки че това е било обективно възможно за него. Голямата скорост, с която се е движил ищеца, е довела и до по- голяма обща сила. на удара, което от своя страна е довело до по-голяма травматичност, респективно до настъпването на по-тежки увреждания при него. Поддържа, че ищецът е допринесъл в голяма степен за получените увреждания и тъй като в нарушение на правилата на ЗДвП е управлявал МПС без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото му свободно се е движело из купето, в резултат на което е настъпил и вредоносният резултат, като поддържа, че е налице обективна причинно-следствена връзка между липсата на правилно поставен предпазен колан от страна на ищеца от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение.

Оспорва твърдените от ищеца вреди да са настъпили вследствие на причиненото ПТП. Претенцията за неимуществени вреди се оспорва и по размер. Изтъква се, че размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, като в този смисъл намира размера на претенцията за изключително завишен размер. Оспорва представените платежни документи да установяват разходи, необходими за лечението на ищеца и поддържа, че претенцията е завишена.

С писмения отговор се прави искане за спиране на производството по делото на 4 основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на ДП № 347/2025г., по описа на 2 РУ-МВР - Перник, пр.пр. № 3301/2025г. по описа на Районна прокуратура - Перник.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът намира исковата молба за процесуално допустима.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

Съдът намира за основателни доказателствените искания за допускане изслушването на съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертизи, които да отговорят на поставените от ищеца и ответника въпроси. За основателно намира и доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, като в тази връзка следва на ищеца да бъде указано, че следва в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да посочи имената на поискания свидетел, като пои искането за допускане до разпит на втори свидетел съдът ще се произнесе при съобразяване на разпоредбата на чл.159 ал.2 ГПК.