Решение № 3565 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3565 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110112466 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ., с която е предявен срещу ответника . осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД за заплащане на сумата от 355,86 евро с ДДС (696 лева с ДДС), представляваща неплатено възнаграждение по . от 08.02.2024г., за периода от м.07.2024г. до м.12.2024г., за което са издадени фактури с № . от 24.10.2024г. и с № . от 19.01.2025г.

Ищецът . твърди, че сключил с ответника . . от 08.02.2024г., по който ищецът като изпълнител се задължил да организира счетоводството на ответника-възложител, да подава необходимите справки-декларации и отчети към ., както и други подробно изброени в чл. 1 от договора дейности, а ответникът се задължил да заплаща уговореното в раздел .. Твърди, че договорът влязъл в сила от датата на подписването му – 08.02.2024г. за срок от една година, с уговорката за автоматично подновяване, в случай че не бъде прекратен от някоя от страните с писмено предизвестие, получено най-малко един месец преди уговорения срок.

Ищецът поддържа, че изпълнил точно и в пълен обем задълженията си за целия период на договора, но не получил заплащане на възнаграждение за изпълнената работа за периода от м.07.2024г. до м.12.2024г. в размер на 696 лева (355,86 евро), за което били издадени фактури с № . от 24.10.2024г. и с № . от 19.01.2025г. Твърди, че в договора било уговорено задължението да се плати в седемдневен срок от издаване на фактурата (чл. 13, ал. 9), а съгласно ал. 10 неплащането на дължимото възнаграждение в едномесечен срок се считало за съществено нарушение на договорните задължения на възложителя. Ищецът твърди, че изпратил издадените фактури за процесния период на адреса на ответника, посочен за кореспонденция в договора, но до настоящия момент възнаграждението не било платено, поради което предявява настоящия иск за заплащането му. Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските производството, включително направените разноски по подадената молба за обезпечаване на бъдещ иск и по образуваното въз основа на издадената от 85 състав на СРС обезпечителна заповед изпълнително дело Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и не се е явил в проведеното на 19.02.2026г. съдебно заседание, за което е бил редовно призован, 1 без да сочи уважителни причини за това и без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки че с разпореждане от 30.07.2025г. и с определението по чл. 140 ГПК от 06.01.2026г. са му съобщени последиците от тези процесуални бездействия.

Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и че от представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на предявените искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени и претендираните и направени разноски за исковото производство в размер на 870 лв., от които 50 лв. – държавна такса, 720 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско възнаграждение за исковото производство и 100 лв. за извършени преводи на документи от немски на български език, както и направените в производството по обезпечаване на бъдещ иск (предявен в настоящото производство) разноски в размер на 824 лв., от които 40 лв. – държавна такса, 720 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение и 64 лв. – такса за образуване на изпълнително дело на основание издадената обезпечителна заповед.

Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, дължимите разноски следва да бъдат изчислени в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото (чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), както следва: дължимите разноски за исковото производство се равняват на сумата от 444,82 евро (870 лв.), а за производството по обезпечаване на бъдещ иск – в размер на 421,30 евро.

Предвид изложеното и на основание чл. 238 ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ........ да заплати на ., ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ........, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД сумата от 355,86 евро с ДДС (696 лева с ДДС), представляваща неплатено възнаграждение по . от 08.02.2024г., за периода от м.07.2024г. до м.12.2024г., за което са издадени фактури с № . от 24.10.2024г. и с № . от 19.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2025г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 444,82 евро, представляваща разноски за исковото производство и сумата от 421,30 евро, представляваща разноски за производството по обезпечаване на бъдещ иск.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2