Решение № 1352 от 09.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20241100900244 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.

Ищецът „М и Б А.“ ЕООД твърди, че на 23.02.2022 г. като собственик на л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № ******* сключил с ответника „Д.З.“ АД договор за имуществено застраховане на горепосоченото МПС за рисковете по клауза „Пълно каско“ съгласно общите условия на договора и с период на застрахователно покритие от 04.03.2022 г. – 03.03.2023 г. Дължимата застрахователна премия била изцяло платена при сключване на застраховката.

На 27.09.2022 г. на застрахования автомобил били нанесени увреждания в резултат от градушка, за което застрахователят бил незабавно уведомен. Той одобрил частично искането на ищеца за изплащане на обезщетение, но въпреки това не заплатил същото. Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 34 062,64 лв., представляваща стойността на ремонта на увредения автомобил в официален за марката сервиз според приетата в производството по чл. 207 ГПК експертиза, и сумата от 568,07 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.06.2023 г.

(15 работни дни след представяне на застрахователя на необходимите документи) до 24.07.2023 г. Претендира също законна лихва от предявяване на иска за главница до погасяването, както и разноски.

Ответникът „Д.З.“ АД оспорва исковете по размер, като твърди, че претендираното от ищеца обезщетение било формирано въз основа на завишени спрямо пазарните цени за материали, нови части и труд.

Обезщетението следвало да се определи не според цените на официалния за марката сервиз, а според цените за неоригинални части и части втора употреба, както и според цените за труд, предлагани от доверен на застрахователя сервиз, каквато клауза била включена в общите условия на застрахователния договор. Сочи, че самият застрахован извършил ремонта в 1 неоторизиран сервиз. Допълнително ответникът счита, че не следвало да се начислява ДДС, тъй като ищецът като търговец упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Поддържа също, че за поставянето му в забава било необходимо ищецът действително да е отстранил щетите и да е представил разходни документи за това, което не било сторено. При тези твърдения ответникът моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже: 1). възникване на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет процесното МПС, по което застраховател е ответникът, а ищецът - правоимащ; 2). настъпване в срока на застрахователното покритие н а застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3). причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4). размер на вредите.

Безспорно, а и установимо от събраните писмени доказателства, е, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане на л.а. с марка „Мерцедес“ с рег. № ******* със срок на застрахователно покритие от 04.03.2022 г. до 03.03.2023 г. и с покрити рискове по клауза „Пълно каско“ съгласно общите условия, действащи към договора; че дължимата по договора застрахователна премия е платена; че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие (градушка), в причинна връзка с което на застрахования автомобил са причинени увреждания и застрахователят е своевременно уведомен за това.

Видът и степента на причинените от събитието увреждания са установени от приетото по реда на чл. 207 ГПК ч.гр.д. № 5666/2022 г. на РС – гр. Перник заключение на САТЕ, което в тази част не е оспорено от страните.

Според същото ремонтът следва да се извърши чрез подмяна на увредените детайли с нови. В частност, вещите лица са единни относно необходимостта от подмяна на десния фар, тъй като ремонтът му чрез полиране би повредил защитния му слой срещу ултравиолетови лъчи (вж. разпит на вещото лице Велков в о.с.з. на 06.04.2023 г. пред РС- гр. Перник), както и не допускат възможността за качествен ремонт на вдлъбнатините по алуминиевите детайли чрез PDR-технология.

Тази експертиза сочи също, че стойността на ремонта на детайлите, чието увреждане е в причинна връзка с градушката, е 28 335,53 лв. без ДДС или 34 002,64 лв. с ДДС (това е стойността по таблица № 1 след приспадане на стойността на ремонта на спирачните дискове, чиято увреда вещите лица не свързват с градушката). Изчислението е направено на база цени за труд и материали, прилагани в официален за марката на увредения автомобил сервиз.

Поради оспорване от ответника на действителната стойност, необходима за отстраняване на установените по реда на чл. 207 ГПК щети, в настоящото производство е изслушана и приета повторна САТЕ, изготвена от вещото лице Т. и обективирана в две заключения – от 29.05.2024 г. и от 05.09.2024 г.

Експертът потвърждава, че ремонтът на увредения автомобил следва да се извърши чрез подмяна на увредените детайли (а не чрез поправянето им), но чрез подмяна с нови части, а не втора употреба, тъй като това би се отразило 2 на качеството на ремонта и на външния вид на автомобила. Относно стойността на ремонта вещото лице дава три варианта на остойностяване чрез влагане на нови части, като при всеки от вариантите цената на частите е еднаква и е идентична с цената, използвана от първоначалната експертиза и посочена от оторизирания за марката вносител (обозначен в първата експертиза като „официален дистрибутор“), а разликата е в цената на труда: при цена на труда 140 лв/ч, посочена в представената от ищеца фактура - 33 849,06 лв. с ДДС, при средно-пазарна цена на труда 40 лв/ч – 24 880,26 лв. с ДДС. В о.с.з. на 25.09.2024 г. експертът разяснява, че за определянето на средната цена на труда е използвал цените на няколко произволно избрани сервиза, при цена на труда в доверен сервиз 30 лв/ч – 23 983,38 лв. с ДДС. При разпита експертът сочи, че посочената цена за труд е обичайната за сервизи, с които застрахователите имат договори за обслужване, като не е извършвал проверка за цената на труд при сервизите, посочени като доверени от ответника.

При тези факти спорен между страните е въпросът въз основа на коя от посочените от вещите лица стойности следва да се определи дължимото на ищеца обезщетение. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума (в настоящия случай размерът на последната е без значение с оглед частичния характер на щетата, но за пълнота следва да се отбележи, че в случая съгласно чл. 400, ал. 3 КЗ застрахователната сума е уговорена на база действителната, а не възстановителната стойност на вещта, противно на доводите на ищеца в писмената защита). Размерът на обезщетението следователно трябва да е достатъчен да постави застрахования в положението от преди събитието, без да го обогати.

В случая, както беше посочено, всички варианти на оценяване – по първоначалната и по повторната САТЕ, изчисляват стойността на новите части по цени, дадени от сертифициран вносител на марката на увредения автомобил, поради което възраженията на ищеца, направени в писмената защита, срещу прилагането на цени за части втора употреба или за неоригинални части са неотносими – нито едно от заключенията не сочи стойност, основана на такива цени, и този оценителски подход според съда е правилен, доколкото влагането на част, която не би била със същото качество като увредената, не би изпълнило целта на обезщетяването. Ето защо, дори повторната експертиза да бе представила вариант на обезщетяване с неоригинални части или части втора употреба, той не би бил кредитиран от настоящия състав.

Тъй като при еднаква цена на подлежащите на влагане части разликата между различните стойности, посочени от вещите лица, произтича от цената на труда, следва да се направи анализ дали същата би дала отражение на качеството на ремонта на увредената вещ. В първоначалната експертиза този въпрос не е анализиран, нито е засегнат при разпита на вещите лица. При приемане на повторната експертиза вещото лице Т. е разпитано относно разликата в ремонтните дейности, които биха се извършили в официален и в друг сервиз, и първоначално експертът дава принципното разяснение 3

(цитирано от ищеца в писмената защита), че „в специализирания сервиз се очаква качеството да е по-високо“ и че „има значение за качеството …. защото техническият персонал …. е по-обучен … В другите сервизи ще може да се ремонтира, но качеството ще е по-ниско. Сигурно е защото оторизираният сервиз има специализирани инструменти, апаратури …“. Впоследствие обаче експертът конкретизира становището си спрямо увредените при процесния автомобил детайли и заявява, че „с оглед вида на увредените детайли няма такива, които не биха могли да се ремонтират в обикновен сервиз ….Всички детайли …. се подменят с нови, не се ремонтират ….Биха могли да се подменят и в неоторизиран сервиз. Подмяната може да се извърши в неоторизиран сервиз с неголяма разлика от оторизирания. Частите са оригинални …. Всеки сервиз може да ги вземе“. Експертът дава пример с подмяната на стъкло, което според него е дейност, неизискваща особена компетентност, а относно боядисването на детайлите заявява, че някои неоторизирани сервизи боравят със специализирана камера за цялостно боядисване, която може да осигури качествено покритие на детайла. Накрая вещото лице заключава, че „от градушка повреди не само оторизиран сервиз може да направи ремонта“.

При анализа на дадените от вещото лице Т. разяснения съдът формира извод, че ищецът би могъл да бъде надлежно обезщетен, ако му се заплати обезщетение, покриващо стойността на ремонта в неофициален за марката сервиз. Принципната разлика в качеството на работата, извършвана в двата вида сервизи и дължаща се на по-обучен персонал и по-специализирана техника в официалния сервиз, дори да е налице, в случая не би дала отражение и поради това няма основание конкретното обезщетение да се определя по цени, различни от средните пазарни стойности към процесния момент. Изтъкнатата от вещото лице Т. допълнителна причина за избор на оторизирания сервиз, свързана със съмнение у собственика на автомобила дали съответната част ще бъде действително подменена, не може да бъде отчетена, тъй като касае не качеството на ремонта, а субективни възприятия на потребителя, и отделно от това в случая тя е и неприложима за увредените детайли – всички те са видими и подлежат на преглед при приемане на работата.

Необходимост от извършване на ремонт в оторизирания за марката сервиз не произтича и гаранционните условия за автомобила, тъй като същият според вещото лице Т. с оглед годината на производство не е покрит от гаранция.

Изложеното налага да се даде отговор за това коя от другите две стойности, посочени от вещото лице Т. – по средни пазарни цени на неоторизирани сервизи или по цени на сервизи, сключили договор със застрахователя (наричани „доверени“), следва да се определи обезщетението.

При отговор на този въпрос съдът съобразява обстоятелството, че и двете категории сервизи всъщност са с една и съща характеристика – неоторизирани от официалния вносител. Разлика в тяхната дейност няма, а разликата в цената на труда произтича единствено от обстоятелството, че вторите (доверените) предлагат услуга на по-ниска стойност, когато възложител им е самият застраховател, т.е. когато застрахованият заяви услугата чрез т.нар. възлагателно писмо.

В случая в договора за застраховане страните изрично са уговорили обезщетението да се извършва „в доверен сервиз“, което по същество означава 4 в натура, доколкото застрахователят за своя сметка възлага на сервиз ремонта и застрахованият бива обезщетен чрез извършване на самите ремонтни дейности в този сервиз. Такъв начин на обезщетяване е възможен обаче само при доброволно уреждане на спора, тъй като само тогава застрахованият би могъл да получи възлагателно писмо. При съдебна претенция съдът не би могъл да задължи застрахователя да възложи ремонта на доверен сервиз, но и не може да присъди обезщетение по цени на доверен сервиз, защото застрахованият не би могъл да отремонтира своята вещ при такива цени, без да използва договорената от застрахователя отстъпка (както сочи вещото лице Т. „по-ниската стойност на цената на труда (в доверения сервиз – бел.с.) е резултат на бизнес отношения между застрахователя и сервиза“).