Решение № 96 от 09.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110109684 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от**** Д. Д., гр. *, с която срещу Р. **, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за преустановяване действията на ответника, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост и за заплащане на обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди.

В исковата молба ищецът *Д. Д. твърди, че е собственик на част от жилищна сграда, тип-семейна къща в СО „*“, като в същата сграда се помещава и ответника, който упражнявал музикантска дейност неправомерно. Излага, че сградата била с малки помещения, общи вентилационни шахти и общо стълбище, шумът от тази дейност бил нетърпим. Сочи, че в резултат от шума той и неговата майка се принудили да напуснат жилището, докато съседът не преустанови свиренето. Счита, че с тези си действия ответникът създава съществени пречки ищецът да упражнява правото си на собственост.

Счита, че шумът от музикантската дейност е извън регламентираното в наредбата за обществения ред на Община Варна. Твърди, че е разговарял с ответника по въпроса, но той отказал да спре да свири и да се шумоизолира, като заявил на ищеца да напусне сградата, ако не му харесва. В тази връзка ответникът заплашил ищецът, който подал сигнал до ВОП, за което била образувана пр.пр. № */*г. Сочи, че е разговарял със строителя на сградата, който му е казал, че няма инженерни решения за изолиране на шумните дейности. Излага, че допустимите стойности на шум в жилищни стаи са до 35 децибела, а ответникът драстично ги надхвърля. Твърди, че с действията си причинява неимуществени вреди на него и неговата майка, които не могат спокойно да обитават дома си. Подробно посочва каква е вредата за здравето от силния шум. Иска от съда да осъди ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и да му заплати обезщетение за претърпените в резултат от тези действия неимуществени вреди.

Моли съдът да постанови предварително изпълнение на решението си.

Ответникът Р. **подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че свири на духов музикален инструмент и е съсед на ищеца. Твърди, че е музикант в държавния симфоничен оркестър на Варна, като веднъж или два пъти в седмицата свири 1 класическа музика в дома си за не повече от 30 минути, за да репетира. Оспорва останалите твърдения на ищеца. Сочи, че не отговаря на истината твърдението, че предизвикания шум надвишава допустимите норми, както и че с действията си иска да изгони ищеца от имота му. Посочва, че обитаваните от страните жилища нямат общи стени и/или тавани, а се намират през един етаж. Излага още, че често отсъства от страната и жилището му не се обитава, като за процесния период е отсъствал близо два месеца. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковете. Представя писмена защита по съществото на спора. Ищецът дава обяснения по спора.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете. Ответникът дава обяснения по спора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявен е осъдителен негаторен иск за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да осъществява спокойно правото си на собственост, който е квалифициран по чл. 109 ЗС, вр. чл. 50 ЗС. Предявен е и осъдителен иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от действията на ответника, квалифициран по чл. 45, ал 1, вр. чл. 52 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е собственик на жилище на адрес в гр. *, с.о. „*, парцел № *и ответникът е негов съсед в сградата; че ответникът извърша неправомерни действия, с които му пречи да упражнява спокойно правото си на собственост; настъпилите за ищеца вреди по основание и размер; причинна връзка между действията на ответника и настъпилите вреди. Вината се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в тежест на ответника е било да обори презумпцията за вина, като установи, че действията не са извършени виновно.

Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че страните, са съседи и обитават жилищна сграда, находяща се на адрес гр. *, с.о. „*, както и че ответникът извършва музикантска дейност, като свири у дома си на духов музикален инструмент (предимно на кларинет, но и на саксофон). От приетия като доказателство КНА се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект (ап. 5) в процесната сграда, който е съседен на ап. 6, собственост на ответника. Ищецът притежава и други обекти в ЕС.

Спорните въпроси между страните са дали с действията си (свирене на музикален инструмент в дома си) ответникът пречи на ищеца да упражнява спокойно правото си на собственост и дали с тези действия му е причинил посочените неимуществени вреди.

За доказване на тези твърдения по делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза и са разпитани свидетели.

По негаторния иск

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Тази разпоредба урежда т.нар.

„негаторен иск“, който в зависимост от защитата, която се търси с него, може да приема различни форми. В настоящата хипотеза се иска от ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да обитава спокойно дома си.

В конкретния случай, правото на собственост на ищеца е ограничено от наднормени нива на шум, генерирани от ответника. Разпоредбата на чл. 50 ЗС изрично задължава собственика на недвижим имот да не извършва такива действия в своя имот, които създават пречки за ползването на съседния имот, по-големи от обикновените.

От показанията на свидетеля **Д. се установява, че когато е ходил на гости на ищеца в апартамента му в м-ст *по различно време в денонощието се е чувало свирене – гаден, 2 писклив и дразнещ звук. Преди обяд и след обяд се чувало музика, но не и между 14 ч. 16 ч.

За след 22 ч. не може да каже, защото тогава не е присъствал. Споделя, че в последната година ищецът много се променил и станал раздразнителен. Споделил му е, че музиката не се търпяла и напускап жилището си заради това, но не го е правил пред него.

От показанията на свидетеля *З. *се установява, че е баща на ответника, като последният свири на кларинет във **. Притежава и саксофон, като знае, че свири у дома си, за да репетира, но не свирил между 14 и 16 ч. и след 22 ч. Не е присъствал докато това се случва.

В заключението си по допуснатата съдебно-техническа експертиза вещото лице посочва, че допустимите стойности на шум в жилищни помещения според Наредба № 6 от 2006 г. са 35 децибела през деня и 30 дебицела през нощта. Вещото лице е направил контролно измерване през деня на шума, когато ответникът е свирил на музикалния си инструмент – саксофон и е установил у помещението на ищеца, че шумът е 35.2 децибела, като прилагайки формула установява средни показатели от 34.3 децибела, като е приел твърденията на ответника, че свири по час – час и половина на ден.

От техническата експертиза се установи, че моментната стойност на шума при музициране (35.2 dBA) превишава хигиенните норми, макар и с малко. Съдът обаче намира, че нарушението не следва да се преценява единствено математически чрез „еквивалентното ниво“ за 12 часа. За един собственик, обитаващ жилището си, пречката възниква в момента на самото звуково въздействие, което в случая е системно и, предвид характера на инструмента (саксофон/кларинет) и конструктивните особености на сградата (обща вентилация), е осезаемо и дразнещо. Професионалните занимания на ответника, макар и обществено полезни, не могат да се упражняват за сметка на правото на отдих и спокойствие на съседите в жилищна сграда, която не е проектирана като репетиционна база. Ответникът е длъжен да предприеме мерки за шумоизолация или да репетира в пригодени за това обществени или частни помещения.

Ако за ответника не съществува друга възможност, освен да се упражнява у дома си, то тогава следва, или да шумоизолира адекватно помещението, в което ще свири, или да се снабди с practice mute или mouthpiece silencer за инструментите си (ако позволяват да им бъдат монтирани такива заглушители), или да си закупи електронни инструменти, които да позволяват свирене със слушалки. Без предприемане на тези мерки, предвид характера и силата на звука, който възпроизвеждат духовите музикални инструменти - кларинет и саксофон, при оптимално свирене, всякога би създавал пречки на съседните помещения в етажната собственост. Този вид музикални инструменти не позволяват адекватно коригиране на динамиката и силата на звука при обикновеното им използване по предназначение, без да бъдат взети горепосочените мерки, така както позволяват други видове музикални инструменти.

Следва да се съобрази още, че репетирането на музикалния инструмент, с цел разучаване на музикални партии, не е равнозначно на свиренето на завършено произведение. Репетициите често са свързани с повтарянето множество пъти на едни и същи пасажи с цел по-доброто им (или за целите на професионално свирене на класическа музика – перфектно) изпълнение. Освен за самия музикант, това в голямата си част е особено дразнещо за останалите слушатели, особено когато същите не са се съгласили доброволно да се подложат на шума. Това е общоизвестен факт, а по отношение на това как влияе на ищеца се установява и от разпитания свидетел Д..

В допълнение настоящият състав отчита по чл. 161 ГПК и това, че ответникът се е опитал да компрометира резултатите от експертизата, въпреки изричните указания на съда, като от изслушването на вещото лице в открито заседание ясно се установи, че З. не е искал да допуска експерта в дома си, свирил е тиха музика, отказал е да се извърши измерване през нощта, и не е свирил на кларинета си, а само на саксофона. По този начин се доказаха твърденията на ищеца, че ответникът не е свирил „отимално“, за да попречи да се установи обективната истина – какво всъщност е нивото на шума, възпроизведен от музикалния му 3 инструмент.

Доколкото няма друга по-адекватна методика, по която съдът да прецени дали се създават пречки, по-големи от обикновените, освен допустимите стойности на шума по Наредба № 6, за това и този подход е използван за установяване на обективната истина.

Следва да се съобрази, че в настоящото производство не се извършва проверка дали ответникът е извършил административно нарушение, а дали пречките са по-големи от обикновените. Те могат да бъдат такива, дори и нивото на шум да е в нормите. Защото колко един шум е дразнещ не зависи само от неговата сила, а и от вида му и как се възприема от околните. Експертизата имаше за цел да ориентира съда колко силно действително се чува музикалния инструмент в имота на ищеца.

Предвид изложеното предявеният иск по чл. 109, вр чл. 50 ЗС се явява основателен, доколкото с действията си ответникът създава пречки по-големи от обичайните в сградата в режим на ЕС, с които пречи на ищеца спокойно да упражнява правото на собственост върху жилището си. Ответникът следва да бъде осъден да преустанови тези действия.

В случая следва да се посочи изрично, че съдът не му забранява да свири на музикалния си инструмент в дома си, а да предприеме посочените по-горе в мотивите (или други подходящи) мерки, с които да ограничи неправомерното въздействие, което оказва на останалите живущи в етажната собственост. Ако такива мерки не бъдат предприети, то резултат от съдебното решение действително е равнозначен на преустановяване свиренето в жилището.