Решение № 2425 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2425 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100511727 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14392/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 70505/2023 г. на СРС, ГО, 74 състав, е признато за установено по предявения от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, иск по реда на чл. 422 ГПК, че Я. Г. Г., с ЕГН **********, дължи на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер на 1 859,64 лева, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди на МПС „Киа Сийд“, с рег. № *********, причинени при ПТП, настъпило на 25.12.2016 г. в гр. София, по вина на ответника Я. Г. Г., управлявал МПС „Пежо 307“ с рег. № ********* след което отказал да се подложи на проверка за алкохол, ведно със законната лихва от 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56763/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Я. Г. Г., в която се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност за регресното вземане, е от датата на обезщетението, когато възниква правото на иск срещу причинителя, като същата е петгодишна. Въззивникът сочи, че от представената фактура е видно, че плащането е извършено на 09.02.2017 г., поради което и давността е изтекла на 09.02.2022 г., т.е. преди подаване на заявлението в съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

1

Въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че с плащането на застрахователно обезщетение определя не възникването, а изискуемостта на процесното вземане, Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Единственият спорен момент, във р. с който са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е по отношение това дали процесното вземане е погасено по давност.

Съгласно специалната разпоредба на чл.378, ал.5 КЗ регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. От представените по делото доказателства се установява, че е била сключена имуществена застраховка „Каско“ при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, при което по повод процесното събитие е била образувана щета № 470416161659956, като застрахователят е изплатил на 09.02.2017 г. застрахователно обезщетение на собственика на увреденото при процесното ПТП МПС „Киа Сийд“ с рег. № ********* в размер на 1834,64 лева. Това плащане обаче няма касателство с началния момент на течене на давността на регресното вземане на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“/ищеца/ срещу виновния водач, доколкото регресното право изобщо не е възникнало в неговия патримониум към този момент. С извършеното плащане застрахователят по имуществената застраховка на увредения л.а. „Киа Сийд“ с рег. № ********* /ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД/ се е суброгирал в правата на увредения срещу виновния водач и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. С решение № 514258/23.10.2018 г. по гр.д. № 48507/2017 г. на СРС, ГО, 165 състав, „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ 2

ЕАД сумата от 1859,64 лв. – платеното от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски. Въз основа на съдебното решение е образувано изп.д. № 20198480400069 на ЧСИ Р.А., в рамките на което с преводно нареждане от 13.02.2019 г. /л.33 от делото на СРС/ ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е заплатил процесната сума, ведно със законната лихва и разноските по исковото и заповедното производство. С извършването на това плащане, за ищеца е възникнало регресното вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ спрямо виновния водач /ответника/ и от този момент е започнала да тече приложимата петгодишна погасителна давност, като същата изтича на 13.02.2024 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено преди това - на 16.10.2023 г., с което давността е била прекъсната. Ето защо и възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно, а предявеният иск изцяло основателен.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14392/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 70505/2023 г. на СРС, ГО, 74 състав.

ОСЪЖДА Я. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, разноски за въззивното производство в размер от 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3