Решение № 1607 от 12.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. Варна, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20223100501889 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 51958/28.07.2022 г., подадена от „Агро проект Инвест“ ЕООД срещу Решение № 2283/11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 214/2022 г. на РС – Варна, с коeто жалбоподателят е осъден да заплати на „4М Енерджи“ ООД сумата от 18274,68 лв. с ДДС, представляваща незаплатения остатък от възнаграждението по договор от 29.01.2017 г. за извършване на строително монтажни работи за изграждане на ел. инсталация за обект жилищна сграда на ул. „Ивац“ 15 в гр. Варна, за която сума е издадена фактура 925/04.08.2021 г., на основание чл.266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати и сумата от 2901,00 лв. – съдебни разноски по делото и в производството по реда на чл. 390 ГПК по гр.д 7718/2021 г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба бланкетно се поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване на представените доказателства. Заявява се, че обжалваният съдебен акт е немотивиран и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Въвежда се оплакване, че ответникът не е редовно уведомен, в следствие на което е нарушено правото му на участие в процеса.

Оспорват се изцяло исковете по основание и размер без излагане на конкретни доводи.

Твърди се нищожност на сключения между страните договор за СМР от 29.01 2017г., по който ответникът е възложител, а ищецът – изпълнител, без да се сочи конкретно основание 1 за нищожност на сделката. Иска се отмяна на решението на ВРС и присъждане на съдебноделоводни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „4М ЕНЕРДЖИ" ООД оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Възражението за недопустимост се основава на твърдението, че е пропуснат срока за обжалване. Поддържа, че оспорването на исковете и възражението за нищожност са направени несвоевременно и са преклудирани, както и че извод за нищожност, която произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, не може да бъде направен. Заявено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД срещу ответника „Агро проект Инвест“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 274,68 лв. с ДДС, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по договор от 29.01.2017 г. за извършване на строително монтажни работи, за която сума е издадена фактура 925/04.08.2021 г.

В исковата молба се излага, че на 29.01.2017 г. между страните е сключен договор за извършване на строително монтажни работи за изграждане на ел. инсталация за обект „жилищна сграда на ул. „Ивац“ 15 в гр. Варна“ на стойност 27637,65 лв. без ДДС. По договора били извършени две авансови плащания – по фактура 310/28.02.2018 г. – 3 576,32 лв. без ДДС и по фактура 399/24.08.2018 г. – 10 000 лв. без ДДС. Общата стойност на извършените СМР възлязла на 28 805,22 лв. без ДДС като обектът бил предаден на възложителя без възражения и се ползвал от него. На 04.08.2021 г. били изготвени протокол обр.19 и фактура 925/04.08.2021 за неплатения остатък от стойността на работата в размер на 18 274,68 лв. с ДДС. Ответникът бил поканен с надлежно връчена от ЧСИ покана да заплати сумата, което не сторил.

Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Същото е и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на посоченото в жалбата. Оплакванията в същата са заявени бланкетно, без 2 излагане на конкретни доводи и аргументи.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи валидно възникнало договорно правоотношение с ответника, извършването на възложената работа и нейното предаване на възложителя, както и размера на уговорената цена. В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, поради което правото му на възражения е преклудирано. Оплакването във въззивната жалба, че не е бил редовно уведомен в производството пред ВРС, вследствие на което е нарушено правото му на участие в процеса, е неоснователно. Видно от приложените по делото съобщения №№ 202231106408 и 202231118946 и призовка № 202231144797, призовкарят многократно е посещавал адреса на управление на ответното дружество, който е и домашен адрес на управителя Д.Г., разговаряно е с майката на последния, но не се е намерило лице, което да получи съобщенията и призовката, поради което връчването на препис от исковата молба и призоваването за първото по делото открито съдебно заседание са извършени надлежно посредством залепване на уведомления по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК. Удостоверените от длъжностното лице факти и обстоятелства не са оспорени от въззивника, който се е задоволил с бланкетно оплакване за нарушено право на участие в процеса.

Удостоверителните изявления са извършени от длъжностното лице по призоваването в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което същите са официални свидетелстващи документи и като такива съставляват доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия. Съгласно императивната норма на чл. 179, ал. 1 от ГПК официалните документи, когато е спазен редът за издаването им, имат обвързваща съда материална доказателствена сила. След като истинността на същите не е оспорена от въззивника, съдът е длъжен да приеме за осъществени удостоверените от длъжностното лице обстоятелства. Същите установяват точно спазване на процедурата за призоваване на юридически лица – търговци, поради което ВРС правилно е приел връчването за редовно при осъществен фактически състав на фикцията по чл. 47, ал.

5 във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК.

Независимо от преклудирането на правото на въззивника да прави възражения и да ангажира доказателства, които не са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение.

Съгласно ТР 1/2020 от 27.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

3

Видно от приетия като доказателство по делото договор за строителство от 29.01.2017 г., същият е надлежно подписан от органните представители на страните и съдържа съществените елементи на договор за изработка. Възложените строително-монтажни работи не са подробно описани, но се съдържа препращане към оферта на изпълнителя, което е обичайно за такъв тип договорни отношения. Правата и задълженията на страните са ясно разписани, не са налице клаузи, които противоречат на закона или го заобикалят или накърняват добрите нрави. От договора е видно, че страните са постигнали съгласие по предмета на договора, не е нарушена предписана от закона форма, не са налице данни сделката да е привидна. Основанието се предполага – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

При постановяване на съдебния акт районният съд не е извършил съществени процесуални нарушения, които да са довели до грешки в познавателната дейност на съда при установяване на релевантните за спора факти, не е допуснато и нарушаване на императивни материалноправни норми. Поетите от страните задължения са установени с писмени актове. Твърденията за надлежно предаване и приемане на извършената работа и отказът на възложителя да подпише необходимите протоколи са доказани със свидетелски показания, които са допустими за установяване на посочените факти. Искът е доказан по основание и размер.

На основание гореизложеното, обжалваното решение ще бъде изцяло потвърдено като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски в размер на 1 770 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2283/11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 214/2022 г. на РС – Варна.

ОСЪЖДА „Агро Проект Инвест“ ЕООД, ЕИК 203800622, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл.34, вх.Б, ет.5, ап.40, да заплати на „4М Енерджи“ ООД, ЕИК 203321376, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Котел“ 4, сумата от 1 770.00 лева (хиляда седемстотин и седемдесет лева), представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.

280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5