Решение № 10793 от 22.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10793 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110108200 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба, с вх. №22321/27.01.2023г. по описа на Софийския районен съд /СРС/ от ищеца „З.Д.Е.” АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: област София, Столична община, гр. София, п.к. 1592, р-н „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43, срещу ответника „З.К.Л.И.” АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: област София, Столична община, гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А.

С исковата молба е предявен осъдителен иск по чл. 411 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата от 383,03 лева, представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №0500 869695/07.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовата страна излага твърденията, че към момента на реализиране на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника „З.К.Л.И.” АД.

Посочва, че на основание чл. 411 от КЗ ищецът има право на регрес срещу застрахователя на виновния водач за платеното застрахователно обезщетение в размер на 2 418,84 лева. С регресна покана, ищцовото дружество отправило покана към ответното дружество да плати, като поканата била получена на 19.05.2022 г. Твърди се в исковата молба, че към момента на депозирането ответникът е изплатил по процесната претенция сумата от 2 035,81 лева, като непогасената част от дълга е в размер на 383,03 лева.

Ищецът претендира направените разноски по делото.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, , подаден от ответника „З.К.Л.И.” АД, с ЕИК ...........

С отговора ответникът оспорва иска по основание и размер. Ответникът не оспорва механизма на процесното ПТП и стойността на вредите по лек автомобил– същите са възстановени от ответното дружество .

По образуваната ликвидационна преписка не била призната сума в размер на 383,03 лева, която се претендирала за заплатена от ищцовото дружество сума за заместващ автомобил.

В отговора на исковата молба се излагат доводи за оспорване на твърдението, че ищецът е заплатил сума за отдаване на автомобил под наем, който автомобил е бил предоставен конкретно на ползвателя на застрахователни услуги и то за периода на извършения ремонт.

Ответникът също така оспорва да дължи плащането на процесната сума, тъй като искането за плащане на обезщетение за заместващ автомобил се явявало обезщетение за пропуснати ползи, за което ответникът не отговарял.

Твърди, че предоставянето на заместващ автомобил на ползвателя на застрахователни услуги за периода на възстановяване на уврежданията не е пряка вреда от застрахователното събитие. Това било допълнителна услуга на застрахователя по имуществената застраховка, която обаче не е включена в Общите условия на имуществената застраховка.

Ответникът оспорва претендираната сума и по размер като неотговаряща на средните пазарни цени за наемане на заместващ автомобил за периода на ремонтните дейности. Също така оспорва необходимостта от наемането на заместващ автомобил за посочения от ищеца период, не били доказани пропуснати ползи и продължителността на извършвания ремонт надвишавала обичайния за такъв вид ремонтна дейност период.

Ответното дружество моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Счита, че не дължи и обезщетение за забава. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

За да възникване регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да 2 е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер не са спорни между страните и за осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства, а именно: застрахователна полица, сключена при общи условия-; протокол за ПТП; искане за завеждане на претенция- и декларация; опис на щета, искане за допълнителен оглед и опис на щета –; два броя възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол за автомобила; фактура, включваща калкулация на ремонта и заместващия автомобил; покана по регресна претенция, банково извлечение за извършено плащане от ищеца към сервиз.

Безспроно установено е, че на 07.01.2022 г„ в района на гр. Перник, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС с per. № СВ 3444 НХ, вследствие на което са нанесени вреди на МПС с per. № РК 77778 ВР. За настъпилото ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, видно от който водачът на МПС с per.

№ СВ 3444 НХ, при осъществяване на маневра за завой надясно и смяна на лентите не оставя достатъчно странично разстояние и удря завиващото в същата посока, но в различна пътна лента МПС с per. № СВ 3444 НХ, вследствие на което възниква ПТП с материални вреди.

С регресна покана, ищцовото дружество отправило покана към ответното дружество да плати сумата в размер на 2418,84 лева, като поканата била получена на 19.05.2022 г., като ответникът е изплатил по процесната претенция сумата от 2 035,81 лева, като непогасената част от дълга е в размер на 383,03 лева.

Част от необходимите за установяване факти се установяват и от изслушаното и прието заключение на вещото лице Й. Й. по допусната автотехническа експертиза /САТЕ/.

Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.

Спорният въпрос по делото касае дължимостта на сторените разходи за заместващ автомобил в размер на 383,03 лева, респ. следва ли да се включват в дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в хипотезата на регрес спрямо него обезщетение.

Страните не спорят, че по отношение на увредения лек автомобил с per. № РК 77778 ВР има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 3

00500100404223/10.03.2021 г„ валиден към датата на ироцесното ПТП. покритие на рисковете съгласно Общите условия на застраховката. при уговорено

Като доказателство по делото не е приобщено копие на Добавък №1 към застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ №00500100411619/07.05.2021 г.

Клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“, видно от която същата е приложима заедно с Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ и Клауза А към тях като ги допълва с предоставяне на допълнителна услуга „Заместващ автомобил“, но съдът приема, че с оглед всички останали писмени документи по делото, че ищецът се е задължил по тази доплънителна клазуа. Това е видно от двете възлаателни писма и подписания приемопредавателне протокол.

От приетата по делото фактура 28.02.2022 г. – л.29 - 30, издадена от „Дару Кар” АД на ищцовото дружество се установява, че е начислена сумата от 383,03 лева - „за заместващ автомобил Евроинс”. Общата сума по фактурата е 2418,84 лв.

От представеното по делото на л.63 извлечение от банкова сметка се установява, че на 17.03.2022 г. сума в размер на 2418,84 лева е платена от ищеца по посочената във фактурата банкова сметка на „Дару Кар” АД.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че на собственика на увредения при процесното ПТП автомобил е предоставен от автосервиза „Дару Кар” АД заместващ автомобил от същия клас срещу заплащане на наем в размер на 383,03 лева с ДДС, който наем е заплатен на наемодателя на автомобила от ищеца-застраховател по застраховка „Каско на МПС“ по силата на допълнителната клауза „Е+” към застрахователната полица.

Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Съдът намира, че направените разходи за заместващ автомобил представляват пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане и които подлежат на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се съобрази, че непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.

В конкретния случай вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща 4 кола, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след като невъзможността да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество.

Това е така, защото е засегнато имуществото на увреденото лице – ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за собственика. Ето защо, съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил несъмнено се дължи на процесното ПТП, виновно причинено от водача по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество – в този смисъл са: Решение № 264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. № 4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 3631/2021 г. на Софийски градски съд и др.

На следващо място, следва да се посочи, че невъзможността на лицето да ползва увредения вследствие на пътнотранспортното произшествие лек автомобил представлява пропусната полза – същата се изразявала в нарушаване правото на ползване на вещта.