Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2436 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13644/2025
Вид
Решение № 2436
Подписан
19.05.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 2436 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330113644 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е предявил против А. З. Х. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 350 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***/05.12.2019 г., сключен с „Кредисимо” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, сумата от 220, 04 лв. –възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; сумата от 41, 92 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.12.2019 г. до 31.05.2020 г., сумата от 196, 41 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.12.2019 г. до 23.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2025 г., до окончателното погасяване, сумата от 35, 85 лв. – обезщетение за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 05.12.2019 г. до 23.05.2025 г., ведно със законната лихва върху възнаграждението по договора за поръчителство, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2025 г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен с цедента „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към Договора. Счита, че уведомяването за прехвърляне на 1 вземането следва да се счита за надлежно извършено с исковата молба.

Твърди, че ответникът А. З. Х. - в качеството му на кредитополучател, е сключил с „Кредисимо” ЕАД Договор за потребителски кредит № ***/05.12.2019 г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 350 лв.

Сочи, че длъжникът поел задължение да върне предоставената в заем сума в срок до 31.05.2020 г., при установен годишен лихвен процент от 41, 24 % и годишен процент на разходите от 50 %. Твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като при сключването му на ответника е представена цялата преддоговорна информация. Поддържа, че дори съдът да приеме, че договорът за кредит не е сключен от разстояние, следва да приеме, че последният – в качеството му на реален договор, е сключен с предоставяне на заемната сума.

Твърди, че на 05.12.2019 г ответникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружество „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да отговаря солидарно с длъжника пред „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения по Договора за кредит. Поддържа, че на 05.12.2019 г. „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД сключили договор за поръчителство, с което поръчителят изпълнил задълженията си към Х.. Сочи, че ответната страна не е изпълнила в срок задълженията си по договора, поради което „Кредисимо“ ЕАД поканило на 18.02.2021 г. „Ай тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на длъжника. Поддържа се, че поръчителят уведомил длъжника за всички дължими суми и предстоящо плащане към кредитора. Твърди се, че „Ай тръст“ ЕООД е погасил дължимите от А. Х. суми на 23.02.2021 г., като с извършеното плащане „Ай тръст“ ЕООД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Твърди се, че на същата дата - 23.02.2021 г. длъжникът бил уведомен по електронна поща за извършеното плащане, за встъпването на „Ай тръст“ ЕООД в правата на кредитора, както и за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и дължимото обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответната страна А. З.

Х. е депозирала отговор на исковата молба – чрез назначения му от съда особен представител – адв. М. Н.. Оспорва истинността на представените към исковата молба документи, както и че последните съдържат електронен подпис на ответника. Твърди, че между страните не е възникнало правоотношение по договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР, доколкото при сключване на договора не са спазени изискванията на чл. 18 ЗПФУР и на ЗЕДЕУУ. Излага подробни съображения за това, че от ответната страна не са подписани с електронен подпис в нито една от двете му допустими от закона форми – с квалифициран електронен подпис или обикновен електронен подпис твърдените за сключени документи. Твърди, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, поради което оспорва истинността на всички представени от страната електронни документи. Поради липса на подпис от страна на ответника върху приложените към исковата молба документи счита, че няма съгласие от негова 2 страна. Поддържа, че Договорът за цесия няма удостоверителна сила по отношение на отразените в него обстоятелства, както и че няма доказателства за извършена цесия по отношение на ответника. Твърди, че разписката за извършено плащане е антидатирана, като оспорва същата да доказва плащане към ответника. Оспорва имейл адрес sashо[email protected] да е генериран от ответника и същият да е изпращал или получавал съобщения от него.

Поддържа, че по делото не са представени доказателства за извършени валидни изявления от страните по сключване на договор за потребителски кредит, което води до сключване на договора при липса на съгласие на основание чл. 26 ЗЗД. Поддържа, че уведомлението за извършена цесия не е получено от ответника. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Релевира възражение за местна неподсъдност на спора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете следва да се разгледат по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото са предявени в едномесечния срок, считано от влизане в сила на Разпореждане № 22050/06.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 12157/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, с което заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е отхвърлено.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № *** от 05.12.2019 г., сключен между А. З. Х. и „Кредисимо” ЕАД. В представеното по делото Приложение № 1 към Договора е установено, че се предоставя сумата в размер от 350 лв. Установен е лихвен процент от 40 % и годишният процент на разходите от 48, 17 %. Договорен е общ размер на плащанията по кредита от 391, 92 лв. със срок за погасяване от 6 месеца.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си съобразно посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. Банкова гаранция в срок от 10 дни след подаване на заявлението или 2. Да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в този случай е от 24 часа от предоставяне на обезпечението.

По делото е представен погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски. Падежът на първата погасителна вноска е установен на 20.12.2019 г., а на последната – на 20.05.2020 г.

Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи 3 условия, които са представени.

Представен е Договор за поръчителство от 05.12.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря пред кредитора за изпълнение на всички задължения на потребителя по Договор за потребителски кредит със срок на погасяване до 20.05.2020 г. Установено е, че кредиторът може да изисква плащане на вземането след или най-рано едновременно с изпращане на уведомление до потребителя. Договорено е, че поръчителят следва да изпълни на кредитора в срок от 5 дни от получаването на писмено искане.

По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2019 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията му по договор за потребителски кредит, по силата на който в полза на А. З. Х. е предоставен заем в размер на сумата от 350 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че за поемане на задължението на поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че поръчителят поема задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на главницата от 350 лв., възнаградителна лихва, обезщетение за забава и всички разходи по кредита. В разпоредбата на чл. 2.1. от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че възнаграждението за поръчителя е от 36, 67 лв., платимо на погасителни вноски, с падеж на първата на 20.12.2019 г. и на последната на 20.05.2020 г.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2022г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД страните са уговорили, че продавачите прехвърля на купувача всички вземания по договори за кредит и парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора, описани в Приложение № 1 към Договора.

По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането по договора за кредит № *** в размер на сумата от 350 лв., като задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен граждански номер.

Договорът за продажба и прехвърляне на вземания обективира прехвърляне на процесните вземания, тъй като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договора за кредит и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.

По делото са представени пълномощни от цедентите, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл 4 е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането не е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Това е така, доколкото като приложение към исковата молба не е представено уведомление до ответника, което да бъде изпратено до последния и получено чрез неговия особен представител, което да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното предявеният иск следва да се отхвърли, доколкото ищецът не е носител на вземането, предмет на договора за цесия и съответно не е материално правно легитимиран да предяви иска.

Дори да се приеме, че изявлението на ищеца за прехвърляне на вземането, обективирано в исковата молба, представлява надлежно уведомяване, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна и по следните съображения:

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор „Кредисимо” ЕАД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит, както и сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор за предоставяне на поръчителство.