Решение № 262 от 07.07.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 363/2026
- Вид
- Решение № 262
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 789 от 07.05.2026 · КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 1424 от 29.07.2026 · КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
- Разпореждане № 1437 от 31.07.2026 · КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
- Разпореждане № 1467 от 04.08.2026 · КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 262 гр. Перник, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500363 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 984 от 03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1102/2025 г. Районен съд Перник е осъдил „Стомана Индъстри" АД с ЕИК 113509219, да заплати на Р. Ф. П. с ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата от 17 000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, получени в следствие на трудова злополука настъпила на 21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увредата – 21.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 40 000,00 лева, като неоснователен и недоказан. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Стомана Индъстри“, ЕИК: 113509219, чрез адв. М., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва в частите, в които са уважени предявените искови претенции. Твърди се, че решението в тези му части е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с наличните по делото доказателства. За да присъди обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 17 000 лева, решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от 1
ЗЗД. Размерът на присъденото обезщетение е прекомерно завишен. Съдът не е съобразил в достатъчна степен безспорно доказаните обстоятелства съгласно приетата медицинска експертиза и твърди, че същата не е обсъдена правилно и всестранно. Не е налице установена психическа травма у ищеца след претърпяната злополука. Неправилно Районен съд Перник не е възприел, че отговорността на „Стомана Индърстри“ е следвало да се намали, като сочи, че ищецът се подхлъзва след приключване на общата смяна и след проявено от негова страна грубо невнимание. Съдебното решение е неправилно и в частта, с която съдът е отказал и не е извършил приспадане на изплатени на ищеца обезщетения от държавното обществено осигуряване. Решението на районния съд е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ и излага съображения в тази насока. Въз основа на изложените доводи счита, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените и процесуални правила. Моли се съда за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което делото да бъде решено по същество и на ищеца бъде присъден размер на обезщетението съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и да бъде намалена отговорността на дружеството поради допусната груба небрежност от страна на ищеца. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Р.
Ф. П., чрез адв. Б., с която се атакува постановеното от Районен съд Перник решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 8 691.96 евро /17 000 лева/ до пълния предявен размер от 20 451.68 евро /40 000лева/, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответното дружество. Изразява съгласие с направения от съда извод, че са налице всички предпоставки по чл. 200 от КТ за ангажиране на обективната отговорност на дружеството работодател. За правилен се сочи и извода на съда, че в тежест на дружеството е да докаже съпричиняване от страна на пострадалия и допълва, че доказателства в тази насока не са представени по делото. Допълва, че правилно и законосъобразно районният съд е достигнал до извод, че възражението за приспадане от обезщетенията на полученото обезщетение по обществено осигуряване е неоснователно.
Излагат се аргументи въз основа на които се твърди, че присъденото обезщетение за претърпени вреди е занижено и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество и допълва, че справедливостта изисква обезщетението да бъде присъдено в пълния претендиран размер. Счита, че наличните факти и обстоятелства по делото водят до извод, че претърпените болки и ограничения са съществени и осезаеми, както по интензитет, така и по продължителност и същите дават негативно отражение върху качеството на живот. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция в неговата отхвърлителна част, а исковата претенция да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Третото лице помагач ЗК ,,Лев Инс‘‘ АД не изразява становище по жалбите.
2
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК, като от същите е видно и няма спор между страните и от представените писмени доказателства по делото пред първоинстанционния съд безспорно се установява за настъпилото с ищеца увреждане на 21.03.2022 г. по време на работата му в ответното дружество, където работел на длъжност „***“ по трудов договор. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в представените медицински документи включително и с влязло в сила Разпореждане № 13/06.04.2022 г. на ТП - НОИ Перник по чл. 60 КСО, с които е приета за трудова злополуката по чл.55, ал.2 от КСО от 21.03.2022 г., имащи материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО, в които е посочено, че на 21.03.2022 г. ищецът е претърпял трудова злополука, настъпила при и по повод изпълнението на трудовите му задължения. При инцидента ищецът слиза по изходното стълбище в посока към паркинга, подхлъзва се и пада, като наранява дясната си подбедрица.
Вследствие на това получава счупване само на фибулата.
Приложените към медицинското досие доказателства – медицински документи и конкретно постановеното влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова са официални удостоверителни документи за установените в тях факти и в частност за наличието на установена по надлежния ред тр. злополука, за времето на случване на злополуката и за началната дата, от която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат на злополуката вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Ето защо в настоящия исков процес не може да се контролира законосъобразността и правилността по същество на констатациите по това разпореждане, което е задължително и за гражданския съд, вкл. и в частта за настъпилите увреждания. Тези изводи не могат да се проверяват от изслушаната в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза (СМЕ), но независимо от това – същата категорично ги потвърждава и детайлизира.
Според съдебномедицинска експертиза пред РС при трудова злополука на 21.03.2022 г. ищецът получава счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в долната му част / фибуларен малеол/. Медикобиологичния характер на увредата е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни. Проведено е консервативно лечение, изразяващо се в поставяне на гипсова имобилизация на дясна глезенна става за 60 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид травми е около 4-5 месеца. При ищеца, поради настъпили усложнения, придружаващите заболявания - диабет с усложнения и радикулит, което 3 променя сроковете и начина на възстановяване, както и неврологични и съдови усложнения, възстановителният период се е удължил. През периода на имобилизация, за около два месеца, ищеца е трябвало да не натоварва десен долен крайник и да се придвижва с помощни средства, което е създавало затруднения при хигиенно битовото самообслужване на ищеца. Налице е ограничен обем на движение, което се взима предвид вследствие на счупването.
Пред РС е разпитан свидетеля Т. В. П., от показанията на която се установят претърпените от ищеца болки и страдания, създадените затруднения при хигиенно битовото самообслужване на ищеца, вследствие на инцидента на 21.03.2022г., както и че приемал обезболяващи, с цел да се намалят болките. Също и че през целия период на обездвижване ищецът бил психически натоварен, потиснат и нервен, тъй като не можел да работи, да се движи самостоятелно и да поддържа нормален социален ритъм.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка, а необсъдените настоящият въззивен състав счита за неотносими.
При така установените факти, въззивният съд от правна страна излага следното:
Въззивният съд намира за доказани всички елементи от състава на общото определение на трудовата злополука по чл. 200, ал. 1 КТ - увреждане на здравето на ищеца в причинно - следствена връзка с установената злополука, призната за трудова по надлежния ред, настъпила през време на труд упражняван от ищеца при ответника. Налице са предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя, за което е без значение кой е причинителят и неговата вина, включително и когато това е трето лице извън системата на предприятието, дори и когато работодателят не се освобождава от отговорност, а само това, че претенцията за обезвреждане може да бъде алтернативна срещу него или делинквента, при което претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от работника вреди от трудовата злополука е доказана по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - както характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, продължителността и степента на интензитет на болките и страданията и времето за възстановяването на ищеца. По делото се установява, че констатираното увреждане е причинило на ищеца болки и страдания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни душевни изживявания у ищеца, което е потвърдено и от показанията на свидетеля и СМЕ. Видът и характерът на уврежданията /счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в долната му част /фибуларен малеол//, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания /около 4-5 месеца при нормално протичане на лечебния процес, като възстановителният период се е удължил, поради придружаващите заболявания - диабет с усложнения и радикулит, както и неврологични и съдови усложнения/. Промените в ежедневието на ищеца, настъпили като последица от увреждането на здравето, тъй като в първите 20 дни 4 след травмата болките са били изключително силни, като през периода на гипсова имобилизация поне 60 дни ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно.
Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищеца след инцидента, което от своя страна е довело до непълноценност в битовия и социален живот на ищеца, а към момента на прегледа налице е ограничен обем на движение, което се взима предвид вследствие на счупването. Възрастта на ищеца- *** години, която предопределя по- уязвимия му физически статус и по-трудното възстановяване от увредата. Също и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на злополуката - 21.03.2022 г., както и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид вреди в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.
Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81d8e621-fd15-44df-be1d-20d7c6938c87