Присъда № 50 от 13.09.2024, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 50 от 13.09.2024 г. по НОХД № 1717/2021г. по описа на Районен съд – Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград срещу Ж. К. Д., роден на ******************* с ЕГН **********, с който на същия е вменено обвинение, за това, че на 06.05.2021г. около 22,30 часа на ул. „Вихрен“ в гр. Симитли, пред двор на къща, в която компания празнували имен ден, чрез нанА.не на удар с парче от счупена стъклена чаша в областта на лицето на Е. К. У., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно обезобразяване на лицето за срок повече от 30 /тридесет/ дни. – престъпление по чл.129 ал.2 от НК във връзка с чл.129, ал.1 от НК

Представителят на Районна прокуратура - Благоевград поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание “лишаване от свобода” в минимален размер, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Излага доводи в подкрепа на твърденията си. По отношение на предявения граждански иск, счита че същия се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

В хода на делото Е. У. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, и е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 50000 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

В хода на съдебното следствие граждансия ищец и частен обвинител е починал /Акт за смърт л./263 от делото/, поради което и след изпълнение на процедурата по чл.80 от НПК, с протоколно определение от 13.05.2024г. е конституирана М. –А. У., дъщеря на гражданския ищец в това качество, като наследник на починалия. Повереникът на гражданския ищец моли съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение, като му наложи справедливо наказание, съответно на тежестта на деянието, а по отношение на предявения граждански иск - да бъде уважен в пълен размер, като излага подробни съображения за доказаност и основателност на същия. Излага доводи за доказаност на престъплението, както, така и от субективна страна.

Подсъдимият Д. се явява лично и с адвокат. Дава подробни обяснения по случая, като твърди, че не е наранявал пострадалия, а самия той е наранен. Процесуалният му представител пледира подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан, тъй като не е доказано по безспорен и категоричен начин участието на неговия подзащитен в извършеното престъпление, излага подробни доводи в подкрепа на тезата си, като поддържа становище, че липсват доказателства, относно умишлено поведение на подсъдимия. Алтернативно развива съображения за приложение на института на чл.12, ал1 или ал.4 от НК, както и преквалифициране на деянието по чл.132 от НК.

В правото си на последна дума, Д. моли да бъде оправдан.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ж. К. Д. е роден на ***************** с ЕГН **********. От свидетелство за съдимост се установява, че същият не е осъждан.

Подсъдимият и св.Е. У. били съседи, като живеели в гр.С***** на ул.”В*****” през две къщи. Същите не подържали близки отношения, като Д. общувал повече с племенника на Е.

1

У., св.Г.У., с който си вършили взаимни услуги.

На 06.05.2021г. /Гергьовден/ св.Г.У. имал рожден ден и имен ден, поради което събрал компания в дома си, а именно двора на къща, находяща се на ул.В*****, където живеел и Е.

У.. Сред поканените на тържеството били св.З., П., А. и К.. На събирането присъствали и св.И. У. и Е. У.. Около 22.30ч. на празника дошъл и подсъдимият, като същия носел със себе си бутилка вино. Д. седнал до св.П., дадена му била часа и той сипал от виното, което носел.

Малко след пристигането му той бил повикан от св.Г.У. да излязат от вън. Д. тръгнал като носел в себе си чашата вино. Двамата излезли пред дома на У.. Не след дълго към тях се насочили И. и Е. У.. Св.Г.У. обвинил подсъдимият в интимни отношения с майка му, като започнал да му нанА. удари и го бутнал на земята, при което се счупила чашата, която носел подсъдимия. Към боя се присъединили Е. и И. У.и, като също започнали да му нанА.т удари.В опит да се защити Д. замахнал с чашата и ударил св.Е. У. в областта на лицето, вследствие, на което получил дълбока рана. Възникналия скандал бил чут от присъстващия на тържеството свидетел П., който излязал да види какво става и заварил Е. У., И. У. и Г. У. да нанА.т удари по Д., който бил на земята. Св.П. се опитал да ги разтърве. В този момент Д. се отскубнал лазейки, като се опитвал да се придвижи към дома си, като по същото време бил забелязан от св.К., която му помогнала. Същия се прибрал със силни болки в дома си.

Междувременно св.Ч. научил от К., че подсъдимия е бит, поради което се обадил на сина му св.Д., който ведна заедно с приятелката си се прибрал вкъщи и заварил баща си в окаяно състояние, поради което звъннал на НС 112, след като не била изпратена линейка същия транспортирал баща си до болница „Пулс”, където на Д. бил извършен преглед и констатирани наранявания. Междувременно за инциндента били уведомено и органите на реда, като св.Г. изпратил патрул на място в състав св. Ш., М. и Х., като при пристигането им на място установили компания, която била употребила алкохол, като снели обяснения от присъставщите лица. Подсъдимия и пострадалия не били там, поради което друг патрул бил насочен към болница „Пулс”, като това били св.Г. и М., които разговаряли с медицинския персонал. При пристигането им подсъдимият вече бил там, а св.Е. У. пристигнал по същото време, а Д. бил задържан и образувано досъдебно производство. а 10.05.2021г. св.Е. У. посетил съдебен лекар, като видно от съдебно медицинско удостоверение и допълнение към него /л. 26-28 т ДП/ по негови данни и след извършен преглед е установено обезобразяване на лицето. Подсъдимият след освобождаването си на 10.05.2021г. също посетил съдебен лекар, от който е установено при подсъдимия временно разстройство на здравето неопасно за живота, като констатираното от д-р А. е обективирано в медицинско удостоверение прието по делото /л.115 по делото/.

В хода на ДП е изготвена съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че на Е. У. в резултат на нанесения му удар в областта на лицето с парчето от счупената стъклена чаша, на свидетеля Е. У. му било причинено трайно обезобразяване на лицето за срок повече от 30 /тридесет/ дни. Посочено е и, че установеното увреждане на лицето добре отговаря да е получено от порязване със счупено стъкло, вкл. парче от счупена стъклена чаша. Според експерта при У. са констатирани и други травми, които могат да бъдат получени и при падане. Съдът кредитира приетото заключение, като намери, че същото е пълно, обосновано, изготвено въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експерта. Същото с уточненията дадени от вещото лице в съдебно заседание установяват причинените травматични увреждания на У., механизма на причиняване, както и периода на отшумяване. За състоянието на пострадалия и причинените увреждания свидетелстват и представените медицински документи в рамките на ДП; заверено копие на Лист за преглед на спешен пациент, от който се установява, че У., на инкриминираната дата е постъпил в спешен център, където първоначално са констатирани наранявания и последващо проведено лечение. Относно състоянието на пострадалия и полученото нараняване данни се съдържат в показанията на св.Г. и И. У.и, както и полицейските служители.

2

В хода на съдебното производство във връзка с представени медицински документи от подсъдимия е допусната и изготвена и съдебно медицинска експертиза и по отношение на Д. . Според заключението по същата при подсъдимия са констатирани увреждания с характер на лека телесна повреда, а именно Оток, охлузване и кръвонА.дане в областта на челото. Оток и кръвонА.дане на клепачите на дясното око. Субконюнктивален кръвоизлив на дясното око. Оток и кръвонА.дане в двете слепоочни области на главата. Оток, кръвонА.дане и разкъсване на лигавицата на долната устна. Разклащане на горните четири резеца I-II степен. Силно изразен оток и синкавозеленикаво кръвонА.дане в дясната страна на гръдния кош с плътна консистенция. Оток, кръвонА.дания и дълбоки охлузвания на двете колена, като д-р Х. е посочил, че по медико-биологичен характер посоченото увреждане е причинило на подсъдимия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експерта е възможно това нараняване да е получено по време и място твърдени от подсъдимия, като вещото лице по отношение на механизма е посочило, че може да се получи при нанА.не на удари с ръце и крака. Съдът кредитира и тази експертиза, същата с уточненията направени в съдебно заседание от д-р Х. установяват приетото от съда.

В хода на съдебното производство е допусната и изготвена съдебно психологичска експертиза по отношение на подсъдимия, според заключението, на която в психологичното състояние на Д. по време на инцидента се отграничават; неочакваност и изненада, уплаха вследствие на физическото нападение и страх за здравето и живота му. Това са състояния които протичат много бързо и редуващи се, вследствие на физическото насилие, което е нежелано и което причинява болка и носи риск от физическа травма и болка. Според експерта В резултат на нанесения побой над Ж.Д. е настъпила реакция на стрес в следствие на силно стресогенно събитие. Вещото лице посочва, че подсъдимият не е очаквал, а дори е бил внезапно изненадан от действията на свидетелите и Е. У., а отговора на Д. е бил да се „измъкне и да се С.и”. Реакцията на стрес е възникнала внезапно и бурно и прераснала в силно раздразнение след като Д. осъзнава, че е извикан на вън за да му бъде потърсена сметка чрез насилие от страна на свидетелите и Е. У.. Съдът кредитира експертното заключение, като обосновано и мотивирано, основаващо се на лични възприятия и професионален опит на експерта. Не могат да бъдат споделени доводите на държавното и частното обвинение, че същото е необосновано и се основава единствено на обясненията на подсъдимия. В подкрепа изводите на д-р М. са показанията на св.К., Д., П., П..Всички тези свидетели сочат уплаха и страх в поведението на Д., като конкретно св.П. свидетелства и за действия на подсъдимия, насочени към опит да се С.и. Ето защо според съдебния състав изготвеното заключение е обосновано и мотивирано, като при изготвянето му са взети предвид доказателствата по делото, а възраженията в обратна насока са неоснователни.

Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение в събраните в хода на производството множество гласни доказателства, които условно могат да бъдат разделени на три групи. Към първата група се отнА.т показанията на пострадалия Е. У., неговите племенници Г. и И. У.и, А.. Безспорно И.ов е заинтересован от изхода на делото, което се отнА. и до близките му. Но същият аргумент важи и за другата група свидетели, които пък са познати и близки на подсъдимия. Към тях се отнА.т св.Д., П. П., Ч.. За отсяване на истинните им твърдения от останалите следва да се изхожда от обективни и независими източници. В случая това са третата група свидетели в лицето на св.П., св.К., св.К., Г., Ш., М., Х., както и заключението по назначените и изслушани експертизи.

Изхождайки от последната група доказателствени източници по достоверен начин може да се определи в коя част показанията на другите две групи свидетели отговарят на обективната действителност, както и в коя част не следва да бъдат кредитирани.

Съобразно посоченото, за наличието на конфликтната ситуация между двете страни по делото и резултата от нея може да се съди на първо място от показанията на св.П., който е пряк очевидец на случая, като чрез показанията си установява какво е видял, мястото, действията на подсъдимия, действията на пострадалия, както и последвалите събития. В 3 подкрепа на посоченото от този свидетел са показанията на св.К., която макар и да не е станала свидетел на самия инцидент, е видяла в последствие развилите се събития, както и състоянието на Д.. В тази насока са и показанията на полицейските служители св.Г., който свидетелства, че при пристигането в болничното заведение подсъдимият вече е бил там, а У. е дошъл впоследствие, действително то свидетел посочва, че не е разговарял с участниците в конфликта, но с показанията си удостоверява наличието на наранявания и по подсъдимия, потвърдено и от показанията на придружавалия го свидетел М.. Св.М., Ш. и Х. от своя страна свидетелстват, за това какво са установили на място, какво са посочили очевидците, като същите уточняват и състоянието на намерените на място свидетели. Съдът намира, тези показания за обективни и безпристрастни, поради което ги кредитира.