Решение № 451 от 17.12.2025, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Несебър, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150100608 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Производството е образувано по исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ***, чрез юрисконсулт Румяна Сулева-Черняева, срещу В.Ф.М., БУЛСТАТ ***, с регистриран на територията на Република България адрес: к.к. ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземанията в размер на сумата от 129,95 лева – главница, представляваща неплатени задължения за доставена в периода от 16.08.2024 г. до 15.09.2024 г. електрическа енергия и мрежови услуги по партида с клиентски номер № 1010072665, отнасяща се за обект на потребление: к.к. ***, ИТН: ***; сумата от 5,73 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 05.10.2024 г. до 30.01.2025 г.; законната лихва върху главницата от 129,95 лева от датата на подаване на заявлението – 31.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 165/2025 г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се сторените в хода на исковото и заповедното производство съдебни разноски.

Ищецът посочва, че длъжникът е потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с клиентски номер 1010072665 и за обект в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, ж.к. „Е. 4“, ***, бл. F, ап. ***, ИТН: ***. Услугите към ответника били предоставяни от ищеца по силата на оповестени надлежно общи условия, като съгласно чл. 7, т. 1 и чл. 11, т. 1 от същите били предвидени задължение на ищеца да снабдява с ел.енергия собствения на ответника обект на потребление, както и насрещно задължение за ответника-собственик на електроснабдения обект да заплаща задълженията си във връзка с предоставената услуга. Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок задълженията си за доставена в периода от 16.08.2024 г. до 15.09.2024 г. електрическа енергия в размер на посочената главница, като за забавата се претендира обезщетение.

В законоустановения срок по чл. ***1 от ГПК по делото не е депозиран писмен 1 отговор от назначения на ответника особен представител - адвокат П. Г. от БАК.

Ищцовото дружество се представлява в проведено по делото открито съдебно заседание от упълномощен представител - адв. Биляна Вавова от БАК. Поддържа предявения иск и моли за уважаването му от съда. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения му особен представител – адв. П. Г. от БАК, който намира претенцията за вероятно основателна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 165 по описа за 2025 г. на Районен съд Несебър, се установява, че в полза на заявителя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 60/04.02.2025 г. и за описаните в исковата молба суми. Последната е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и са били събрани данни за отсъствието му от адреса, предвид което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е формално допустим.

Предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искове са установителни с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно определение № 1127/22.10.2025 г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 692/23.11.2025 г. при отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на следните правопораждащи факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия /вкл. собствеността на ответника по отношение на електроснабдения обект за исковия период/, извършването на доставки по договора, ползването на електрическа енергия от ответника за процесния период; размера на задълженията на ответника във връзка с главната претенция, както и наличието на изискуемо вземане по отношение на ответника, размера му и периода на забава по претенцията за обезщетение за забава.

В тежест на ответната страна и при условията на насрещно доказване съдът е възложил установяването на изпълнението на задължението за плащане.

От приети по делото декларация от 15.10.2024 г., нотариален акт и справка от 05.05.2025г. по партидата на ответника при СВ – гр. Несебър, се установява, че ответникът, заедно с Лидия Андреевна Котова, е придобил собствеността по отношение на СОС с ид. № ***, съставляващ процесния ап. ***, на 07.07.2009 г., а впоследствие я е прехвърлил на Юлия Пустовит по силата на покупкопродажба от 07.10.2024 г. Предвид отсъствието на данни за квотите в съсобствеността, съдът приема за доказано, че за проценият период ответникът е бил съсобственик на обекта на потребление с адрес в к.к. ***, ИТН: ***, което не е спорно между страните.

От съдържащо се на л. 5 от приобщеното ч.гр.д. № 165/2025 г. по описа на НРС препис-извлечение от сметка е видно, че за електроснабден обект с адрес к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, к-с „Е. IV“, ***, бл. F, ап. *** е разкрит клиентски номер 1010072665 при ищцовото дружество /ИНТ ***/ с вписан потребител В.Ф.М., като е заведено задължение по фактура в размер на 129,95 лева и за потребена в периода 2

16.08.2024 г. до 15.09.2024г. електрическа енергия, както и за лихва за забава в размер на 5,73 лева за периода 05.10.2024 г.-30.01.2025 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената с исковата молба един брой фактура /л. 16 от делото/, неоспорена от ответната страна.

По силата на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, ищцовото дружество има качеството на краен снабдител и продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. В процесния случай такива се явяват Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-0***/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., като няма спор относно публикуването им в централен и местен ежедневник.

Съгласно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. По силата на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Липсват данни ответникът да е оспорил ОУ в срока по чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ.

Същевременно, съобразно чл. *** от действащите към процесния период ОУ, одобрени с решение № ОУ-0***/10.05.2008 г. на ДКЕВР, ищцовото дружество снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпредЕ.елната му мрежа и не се е възползвало от правото си да избере друг доставчик.

Дефиницията за потребител на ел.услуги в случая следва да бъде извлечена от разпоредбата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, с която е посочено, че „битов клиент“ е този, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, като бъде съобразен и чл. 1, т. 4 от ОУ на ищеца, съгласно който потребител за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредЕ.елната му мрежа и което ползва ел.енерия за домакинството си.

При анализ на обсъдените доказателства и посочената правна уредба, настоящият съд намира за безспорно установено по делото, че ответникът се явява потребител /битов клиент/ на предоставяни от ищеца ел.услуги и за собственото си жилище, за което не се спори, че е присъединено към електроразпредЕ.елната мрежа на ищцовото дружество – доставчик. В този смисъл съдът намира за доказано наличието на облигационно отношение между страните и във връзка с доставката на ел.енергия до процесния електроснабден обект с разкрит при ищеца клиентски номер 1010072665.

По делото отсъстват данни, обосноваващи извод, че по издадената фактура № ***16557767/23.09.2024 г. има извършени плащания.

Тук следва да се отбележи, че действително по делото има данни за съсобственост на ответника с трето неучастващо по делото лице и по отношение на електроснабдения обект. Независимо от това, доколкото отсъстват възражения за качеството на ответника на потребител и собственик за електроснабдения обект, както и конкретни данни за правата на третото лице, то въпроса за отговорността на последното в разходите за имота не следва да бъде разглеждан по същество и служебно от настоящия съд. Касае се до вътрешни за съсобствениците отношения по смисъла на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

По изложените съображения, претенцията за главно вземане за заплащане стойността на потребени услуги в собствения на ответника електроснабден обект следва да се уважи изцяло като основателна и доказана по размер. Като последица от уважаването върху нея се дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

3

Що се отнася до акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД и на основание чл. 27 от ОУ, съдът приема същата отново за основателна и доказана, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане на дължимата от ответника сума в размер на 129,95 лева и начислената лихва касае сумата по фактура от датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. В случая падежът на задължението по фактура е посочен в нея – 04.10.2024 г., предвид което и длъжникът изпада в забава с настъпването му без да е нужно да бъде поканен. Така, съдът намира, че ответникът дължи заплащането на основание чл. 86 от ЗЗД на лихва за забава в размер на 5,73 лева.

При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. В исковото производство ищецът е направил следните разноски: 275 лева за платени държавни такси и внесен депозит за възнаграждение на особен представител; както и 100 лева – определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение. Така в тежест на ответникфотва следва да се възложи сумата от 375 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство.

По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/20***г. на ВКС, ОСГТК). С оглед пълното уважаване на заявената в заповедното производство претенция на ищеца следва да се присъдят 75 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО п о предявените по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 3 7 , срещу В.Ф.М., БУЛСТАТ ***, с регистриран на територията на Република България адрес: к.к. ***, положителни установителни искове с правно основание чл.

79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че В.Ф.М., БУЛСТАТ ***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, сумата от 129,95 /сто двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева - главница, представляваща неплатени задължения за доставена в периода от 16.08.2024 г. до 15.09.2024 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер № 1010072665, отнасяща се за обект на потребление: к.к. ***, ИТН: ***, съгласно фактура № ***16557767/23.09.2024 г.; сумата от 5,73 /пет лева и седемдесет и три стотинки / лева - мораторна лихва, дължима върху сумата от 129,95 лева за периода от 05.10.2024 г. до 30.01.2025 г.; законната лихва върху главницата от 129,95 лева от датата на подаване на заявлението – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.