Определение № 453 от 21.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Плевен, 21.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600515 по описа за 2025 година Производство по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат Б. П., процесуален представител на пострадалия К. О. Н., подадена срещу определение № 685 от 03.07.2025 г., постановено по чнд № 1182/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваното определение Плевенският районен съд е потвърдил постановление от 24.04.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 7260/2022 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, проведено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и на постановлението на прокурора, както и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери правилността на постановеното определение, както и обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Решаващият съд е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, приемайки, че то е обосновано и законосъобразно. В частност е посочил, че възприетата от прокурора фактическа обстановка кореспондира с всички събрани по делото доказателства, които са подложени на подробен и задълбочен анализ, а 1 проведеното в досъдебното производство разследване е обективно, всестранно и пълно.

В разглеждания случай решаващите изводи на прокурора и първостепенния съд за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление, са направени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение, те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В конкретния случай това не е сторено.

Преди всичко следва да се посочи, че по време на разследването в ДП не е извършен оглед на местопроизшествието, както и че вещото лице Н. К. П. не е посетил произшествието, а при изготвяне на писменото си заключение е използвал събраните по време на разследването доказателства, включително констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 05.11.2022 г., план-схема на ПТП и направени фотоснимки. Този подход е неприемлив, тъй като не отговаря на утвърдения стандарт за разследване на пътно-транспортни произшествия. Естествена последица от неизвършването на оглед на местопроизшествието и от това, че вещото лице не е посетило района на ПТП е обстоятелството, че обективната истина не е разкрита, тъй като важни за изхода от разследването въпроси не са били изяснени. Друга последица от възприетия подход при разследването е, че не е даден отговор на възраженията на пострадалия Н., направени при предявяване на разследването, както и в жалбата срещу съдебния акт на Плевенския районен съд – какъв е наклонът на пътното платно в района на ПТП, както и от кой момент двамата водачи са имали възможност да се възприемат и да предприемат необходимите действия за избягване на сблъсъка между управляваните от тях МПС.

Встрани от вниманието на прокурора и на основния съд са останали въпросите, че ПТП е реализирано в лентата за движение на мотоциклетиста, че мотоциклетистът се е движил по път с предимство, както и че той не е могъл да предотврати произшествието дори и ако се е движил с максимално разрешената скорост от 80 км/ч.

По време на разследването изобщо не е изследвано поведението на водача на лекия автомобил при навлизането му на пътното платно, както и дали това поведение е било съобразено с изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и член 37, ал. 3 от ЗДвП, съобразно който водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

Не е взето предвид и обстоятелството, че във връзка с произшествието на водача на лекия автомобил „***“ е съставен акт за установяване на административно нарушение за осъществено нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП /л.9 – гърба, от ДП/.

2

Отделно от това, някои от отговорите в писменото заключение на вещото лице Н. П. имат характер на предположение – „може да се заключи, че при движение с 80 км/ч, мотоциклетът ще се намира на 10,30 м преди мястото на удара, когато л. а. „***“ е преминал дясната лента за движение в посока гр.

Плевен“, „може да се заключи, че при навлизане на път II-35 на лекия автомобил, мотоциклетът не е бил видим за водача на автомобила с неговата посока и скорост на движение“.

Твърдението на вещото лице /възприето безкритично от прокурора и от основния съд/, че от техническа гледна точка единствената причина за настъпване на произшествието е движението с превишена скорост на водача на мотоциклета е необосновано, тъй като – както вече бе посочено по-горе, експертът изобщо не е изследвал правомерно ли е било поведението на водача на лекия автомобил при навлизането му в пътното платно.

При изнесените по-горе в мотивите фактически данни е очевидно, че проведеното в досъдебната фаза разследване не е обективно, всестранно и пълно. Естествена последица от това е обстоятелството, че обективната истина по делото не е разкрита по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и обстоятелството, че вътрешното убеждение на прокурора за прекратяване на наказателното производство и на основния съд, който е потвърдил постановлението на прокурора, не са основани на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличие на съществени противоречия в тях, е довело до пороци при формиране на вътрешното убеждение на прокурора и на решаващия съд, до неправилна оценка и игнориране на част от доказателствата. При наличие на съществени противоречия в доказателствата, прокурорът и съдът са длъжни да изложат съображения защо приемат едни от тях, а други отхвърлят. В разглеждания случай това не е сторено, в резултат на което постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно. От такова естество е и съдебният акт, с който това постановление е потвърдено. Наред с останалото, в определението на Плевенския районен съд не е даден отговор на нито едно от възраженията на пострадалия, съдържащи се в жалбата срещу постановлението на прокурора.

При разглеждане на жалба срещу прокурорски или съдебен акт решаващият съд е длъжен да изложи съображения не защо потвърждава обжалвания акт, а защо не приема за основателни възраженията в жалбата.

При допълнителното разследване е необходимо да бъде извършен оглед на местопроизшествието, по време на който да се установи какъв е наклона на пътното платно в района на ПТП, имал ли е възможност водачът на лекия автомобил – при навлизането му на път II-35, да възприеме движещия се в посока гр. Плевен мотоциклетист, както и имал ли е възможност водачът на мотоциклета в същия момент да възприеме навлизащия в пътното платно лек автомобил. Тъй като заключението на вещото лице Н. П. не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, следва да бъде назначена повторна съдебна автотехническа експертиза, която на базата на извършения оглед да установи какъв е механизма на ПТП, къде е мястото на удара между двете МПС, в кой момент водачите на пътните превозни средства са имали 3 възможност взаимно да се възприемат – момента на възникване на опасност за движението, скоростите на движение на лекия автомобил и на мотоциклета преди произшествието и по време на удара между тях, коя е причината на ПТП, каква е била опасната зона за спиране на МПС, както и имало ли е техническа възможност за предотвратяване на ПТП от двамата водачи и ако е имало – чрез какви действия.

Необходимо е да се изясни – ако се установи вина за реализираното ПТП от страна на водача на лекия автомобил, приключило ли е административнонаказателното производство по отношение на този водач и да се предприемат съответните процесуални действия, тъй като НПК не допуска едновременното съществуване на административно-наказателно и на наказателно производство по отношение на едно и също деяние.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 685 от 03.07.2025 г., постановено по чнд № 1182/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

ОТМЕНЯ постановление от 24.04.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 7260/2022 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора със задължителните указания относно приложението на закона, посочени в настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4