Решение № 59 от 25.02.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …

… град Кърджали, 25.02.2022 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд,…..…… в публично заседание ………….. на осми февруари………....................................................................................................................... през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР

АТАНАСОВ при секретар ……………………………..... Мариана

Кадиева……..………..……..…..... като разгледа докладваното от ......................... съдията Виктор Атанасов .................................. административно дело №343 ...... по описа за ........................ 2021 година .................................. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ от Глава Х - Десета/чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.26, ал.11 и във вр. с чл.26, ал.2 и чл.23, ал.7 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от С.Б., гражданин на ***, роден на *** ***, ***, притежаващ паспорт ***, издаден на 24.12.2019 год., продължително пребиваващ в Република България чужденец, ЛНЧ **********, с адрес ***, ***, подадена чрез адв.Е.М.П. от АК-***, против

Заповед №292з-2495 от 24.11.2021 год. на изпълняващия длъжността директор на ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока за пребиваване на С.Б./макар че в съдържанието на жалбата, неясно защо, навсякъде е посочено лице с имената Ю. Б./, кандидат за продължително пребиваване в Република България, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ и на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, му е определен срок за напускане на страната от 30 дни.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че оспорва Заповед

№292з-2495 от 24.11.2021 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, тъй като счита заповедта за незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Излага съображения, като твърди, че:

1. Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. на директора на ОДМВР - Кърджали е издадена при неправилно тълкуване и прилагане на Закона за чужденците в РБ/ЗЧРБ/; 2. Административният орган не е доказал фактическите основания, въз основа на които е издадена Заповед №292з-2495 от 24.11.2021 год.; 3. Мотивите към

Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. били неясни, вътрешно противоречиви, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответстващи на целта на закона; 4. Действията на полицейските органи, послужили за мотивиране на Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. били извършени без необходимите законови правомощия, в нарушение на чл.4, ал.1 от АПК. С жалбата моли, след като съдът установи основателността на направеното от оспорване, на основание чл.172, ал.2 от АПК, да отмени изцяло Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, с която е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока за пребиваване на Ю. Б./вероятно се има предвид С.Б./, като върне преписката на административния орган с указания за ново произнасяне, съгласно приложените документи и изискванията на ЗЧРБ и Правилника за прилагане на ЗЧРБ/ППЗЧРБ/.

В случай, че бъдат констатирани нови документи или обстоятелства, които не са му известни, моли да му бъде предоставена възможност за запознаване и съответно възможност да представи становище по тях, като заявява, че в зависимост от становището на административния орган, ще ангажира и допълнителни доказателства.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят С.Б., гражданин на ***, роден на *** ***, ***, притежаващ паспорт ***, издаден на 24.12.2019 год., продължително пребиваващ в Република България чужденец, ЛНЧ **********, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв.Е.П. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли да бъде отменена атакуваната заповед по изложените в жалбата съображения, както и по допълнително изложените съображения в писмено становище, което представя в съдебно заседание. Моли също така, за присъждане на направените по делото разноски.

В представеното писмено становище са изложени най-напред доводи за липса на компетентност, като се твърди, че заместник-директорът на ОДМВР, същевременно и началник на отдел „Криминална полиция”, не е надлежно оправомощен по въпросите, свързани с издаване и отказване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/, като сочи, че Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. е издадена от заместник-директора на ОДМВР - *** С. К. На следващо място се твърди нарушение на материалния закон, като се сочи, че правното основание за издаване на Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. е чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и че алинея втора разписва две хипотези на откази, които две хипотези са различни, намирали се в условие на алтернативност и било невъзможно да бъдат наложени едновременно, но административният орган не само е издал заповедта едновременно на две, алтернативно посочени хипотези, но първата - „Отказвам предоставяне на право на продължително пребиваване.”, не съществувала в нормата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ. На следващо място се твърдят допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.к. в нарушение на чл.7, ал.1 и чл.9, ал.2 от АПК, административният орган издал Заповед №292з-2495 на 24.11.2021 год., въз основа на резултатите от проверката от 23.06.2021 год., без да извърши проверка към момента на издаване на заповедта, като сочи, че Заповед №292з-2131 е издадена пет месеца след проверката от 23.06.2021 год./тук следва да се отбележи, че е неясно, каква е тази Заповед №292з-2131 и каква е връзката й с настоящото съдебно оспорване/. На следващо място, в писменото становище се твърди, че е налице неспазване на установената форма, тъй като мотивите на административния орган били вътрешно противоречиви, изводите за „фиктивен адрес” били резултат на формално невалидни умозаключения, които не били логически следствия от развитието на мотивите и доказателствата, като не било спазено общото изискване за излагане на точни и ясни мотиви, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди се, че мотивите на Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. са изградени на превратна логика - вместо от фактическите основания да се изведе приложимостта на правните, административният орган, чрез неследващи от доказателствата умозаключения, моделирал фактическите основания по начин, който да води до прилагане на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, като в становището са развити подробни доводи и съображения в тази насока. Твърди се също, че въз основа на представени документи (в повече от изискуемото), без да обори тяхната законосъобразност и легитимност, без да изложи аргументи за нефункционалност на жилището, в противоречие със съдържанието на доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика, административният орган достигнал до извода, че С.Б. няма осигурено жилище. Твърди също, че в противоречие с доказателствата и обратно на последователността на съображенията си, вместо логично да заяви фактическа невъзможност за живеене в жилището, поради липса на жилищна площ, административният орган нелогично извел извод, че чуждият гражданин няма осигурено жилище и основната причина за това била, че липсата на достатъчно жилищна площ не е основание за отказ по чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, а липсата на осигурено жилище е. Твърди се но-нататък, че реалната възможност да обитава това жилище не била опровергана от административния орган на основание три аргумента: първо - съгласно чл.92, ал.10 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ във връзка с §1 от Допълните разпоредби на ЗГР, на този адрес, в това жилище с 50 кв. метра жилищна площ, можели да бъдат адресно регистрирани от 10 до 15 лица; втори: - в нарушение на чл.7, чл.9, ал.2 и чл.35 от АПК, административният орган не предприел действия и не доказал невъзможност С.Б. да живее в жилището; трети - в нарушение на чл.4, ал 1 от АПК, Заповед №292з-2495/24.11.2021 год. била мотивирана от субективна преценка, лишена от законови правомощия(!?), като се твърди, че не съществува нормативен акт, които да определя компетентни органи, случаи на прилагане, критерии и инструментариум за извършване на оценка, колко лица могат да обитават жилище с определена площ. В писменото становище моли предвид изложеното, след като се установят правните и фактически положения по делото и основателността на направените оспорвания, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът да отмени изцяло Заповед №292з-2495 от 24.11.2021 год. като незаконосъобразна и да върне преписката на издалия я административен орган, за ново произнасяне, съгласно приложените документи и изискванията на ЗЧРБ и ППЗЧРБ.

Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - град

Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.М.

П., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Цитира три съдебни решения на ІV-то отделение на ВАС на Република България, като сочи, че мотивите на същите са използвани и преповторени в самата оспорена заповед: Решение №7179 по адм. дело №5090/2021 год.; Решение №4465 по адм. дело №1872 и Решение №2995. Подробни съображения излага в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. В същите сочи, че видно от представените по делото писмени доказателства, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните правила по издаването, съобразена е с целта на закона, поради което счита, че същата следва да бъде оставена в сила, като моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага подробни съображения за това, като описва установените факти и обстоятелства и приложимата нормативна уредба. Излага довод, че разглеждайки допълнителните документи - доказателства за осигурено жилище, внесени от B. S./Б.С., чрез пълномощника му В. Д. М., било установено, че представеният договор за наем рег.№***/*** год. е сключен между Б. М. Ч., с ЕГН **********, и B. S./ Б.С. и с него на чуждия гражданин била предоставена, за срок от 6 години, стая от апартамент, намиращ се на адрес – ***. Сочи се, че представеният допълнително договор за наем касае имот, идентичен с този, визиран в декларацията приложена към заявление УРИ 292р-11432/15.06.2021 год., относно който било констатирано несъмнено, че не е бил ползван и не може да бъде ползван от B. S./Б.С. и води до заключението за фиктивно изготвен договор за наем и че от разгледаните факти и обстоятелства се налага изводът, че в случая не е изпълнена разпоредбата на чл.24, ал.2, изречение първо от ЗЧРБ - „За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване.”. Твърди, че е било установено по безспорен начин, че B. S./Б.С. няма осигурено жилище, което е основание да му бъде отказано предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока за пребиваване на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, съгласно която, „Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т.”. Сочи също, че оспорената заповед е постановена от длъжностно лице, разполагащо с материална и териториална компетентност да я издаде, че административният акт е обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си, съдържа правните основания за издаването си и съдържа пространни мотиви. В писмените бележки моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, като постановен при наличието материалноправните предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание, не са допуснати процесуални нарушения, съобразен е с целта на закона и да го потвърди, а жалбата на B. S./Б.С. да бъде отхвърлена като неоснователна. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по делото.