Решение № 9 от 13.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Я. Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Я. Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20252000500418 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20242100101676 по описа за 2024 година на Окръжен съд - Бургас ищците Д. Х. Х. с ЕГН ********** и Г. Х. Х. с ЕГН ********** от с. Речица, община Руен, Бургаска област, със съдебен адрес гр.

Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4 - адв. Я. К. са предявили против ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. Б, ет. 6 - адв. Н. Ш. претенции по чл. 432 от КЗ за заплащане суми от по 160000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на сина им Н. Д. Х. с ЕГН **********, загинал на 13.09.2021 г. в гр. Айтос в резултат на пътнотранспортно произшествие, допуснато от В. М. В. с ЕГН ********** при управление на товарен автомобил „Волво“ с рег. № ****, за който при ответника е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законните лихви от 16.11.2022г. до окончателно изплащане.

В производството като трети лица – помагачи са участвали В. М. В.

1

(извършител на увреждането, установено с влязла в сила присъда) и „Логтранс БГ“ ЕООД с ЕИК 204583506, със седалище и адрес на управление с. Равда, общ. Несебър, ул. „Бриз“ № 2, ет. 2, ап.7 (собственик на застрахования автомобил).

С Решение № 644 от 29.07.2025 г. по цитираното дело претенциите са уважени изцяло.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е подал въззивна жалба против решението в частта, с която в полза на ищците са присъдени обезщетения над размерите им от по 100000 лева до горниците от по 160000 лева ведно със законните лихви. В тази част съдебният акт бил неправилен поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Присъдените обезщетения били прекомерни и не били определени по справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД.

Не била съобразена възрастта на ищците към момента на инцидента (на 60 и 64 г.), както и на сина им (на 33 г.). Не било отчетено обстоятелството, че пострадалият водел самостоятелен живот и имал собствено семейство. Освен това от дълго време той пребивавал извън страната, което оказвало влияние върху интензитета на връзката с родителите му.

Преживяваната от майката психологическа травма се дължала и на нейната емоционална лабилност. Още преди 19 години тя била хоспитализирана в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ – Бургас. За това обстоятелство свидетелствала приложената по делото анамнеза.

Присъдените обезщетения не били съобразени със стандарта на живот в страната през 2021 г., когато е извършено увреждането. Към края на тази година минималната и средната работна заплата били 650 лева и 1543 лева по данни на НСИ.

Ищците Г. Х. Х. и Д. Х. Х. са оспорили жалбата с нарочен писмен отговор, в който са изложили съображения в подкрепа на обжалваното решение.

От събраните гласни доказателства ставало ясно, че между ищците и загиналия им син имало изключително близки и топли отношения. Всички живеели в общо домакинство - първоначално в с.Речица, общ. Руен, а впоследствие в гр.Айтос. Пострадалият Н. Х. действително отишъл да работи в Нидерландия, но не се установил трайно там и не бил прекъснал връзката с 2 родителите си. Създал собствен бизнес-цех в общата фамилна къща в Айтос, подпомаган от баща си. Майка му помагала в домакинството и в отглеждането на децата.

От друга страна първоинстанционният съд взел под внимание и обстоятелството, че при катастрофата загинали и децата на пострадалия, които са внуци на ищците. По делото била представена медицинска документация, която свидетелствала, че извън обичайните болки и страдания ищцата изпаднала в реактивно депресивно състояние. Ищецът пък спрял да работи, започнал да изпитва проблеми с кръвното налягане и сърцето.

Няма постъпили отговори от третите лица – помагачи. В проведеното открито съдебно заседание представителят на помагача В. е изразил становище в подкрепа на жалбата.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 13.11.2025 г.

За да се произнесе по същество, съдът приема следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при изяснена фактическа обстановка след подробен анализ на събраните по делото доказателства. С него са обсъдени исканията и доводите на страните и всички релевантни за спора обстоятелства. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на решението.

С Присъда № 19 от 06.04.2023 г. по НОХД № 164/2023г. на ОС – Бургас, изменена с Решение № 45 от 29.04.2024г. по ВНОХД № 28/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдена с Решение № 490 от 14.10.2024 г. по н. д.

№ 613/2024 г. на ВКС, І нак. отд., В. М. В. от гр. Димитровград е признат за виновен в това, че на 13.09.2021г., около 21:20 ч., в гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър“ срещу ДГС- Айтос при управляване товарен автомобил „Волво ФХ4004X2Т“ с рег. № **** с прикачено към него полуремарке рег. № ****, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2, чл. 116, чл. 126, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на сина на ищците - Н.

Д. Х. с ЕГН **********, както и на неговите деца Д. Н. Д. с ЕГН ********** и А. Н. Д. с ЕГН **********, а също и тежка телесна повреда на друго лице – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, предл. І, вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент, са установени от наказателния съд и от изслушаните пред първата инстанция автотехническа и медицинска експертизи:

3

На 13.09.2021 г. вечерта В. М. В. управлявал гореописания влекач с полуремарке, претоварен с пшеница, която превозвал от Кубрат за Айтос. В близост до асфалтовата база преди Айтос контролното табло пред водача сигнализирало за неизправност в спирачната система на полуремаркето (което се дължало отчасти на претоварването и отчасти на износени компоненти). В. навлязъл в града, без да може ефективно да контролира спирачките.

Продължил по улица ул. „Хаджи Димитър“, където пътният участък бил с наклон надолу около 5,02% Композицията увеличавала скоростта си, достигайки 93,31 км/ч. При десен завой (в близост до ДГС – Айтос) тя поднесла наляво и се врязала косо в движещия се в насрещната лента (с около 50 км/ч) лек автомобил „Волво ХЦ60“, с рег. № *** управляван от пострадалия Н. Д. Х.. На предната дясна седалка до пострадалия пътувала съпругата му Ф.С. Х., отзад били децата им Д. и А. (на 9 г и на 5 г.) Автомобилът бил разцепен. Отнесени били шофьорската и задната седалка.

Тялото на водача Х. било разчленено. На място загинали и децата му.

Установена била концентрация на алкохол в кръвта му от 0,3 промила, която е в рамките на допустимите норми.

На основание чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.

Застрахователят отговаря за претърпените от ищците Д. Х. и Г. Х. неимуществени вреди от смъртта на сина им на основание чл. 432 от КЗ вр. чл.

45 от ЗЗД. Няма спор, че претенции по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ са били предявени на 16.11.2022 г.

Изводите на първоинстанционния съд досежно конкретния механизъм на увреждането са съобразени с гореизложената фактическа обстановка. Правилно е било отхвърлено възражението за съпричиняване от пострадалия. То не се поддържа пред въззивната инстанция. Подробно са анализирани обстоятелствата, при който е настъпил инцидентът.

Изводите на първоинстанционния съд относно претърпените от ищците вреди също са надлежно обосновани. Те са направени след внимателен анализ на гласните доказателства. Съдът е съобразил възрастта на ищците (на 64 г. и 60 г.) и пострадалия (на 33 г.) към датата на произшествието 4 и тяхната близост. От показанията на свидетелите Х. Х. (син на ищците) и Е.М. (близка на ищцата) се установява, че пострадалият Н. Х. е израснал при родителите си в село Речица, общ. Руен. През 2010 г. заминал да работи в Нидерландия, но това станало, за да развива семеен бизнес заедно с родителите си. Той се връщал в България по няколко пъти годишно и то за продължителни периоди. След като създал свое семейство през 2012 г., той се преместил заедно с родителите си в новоремонтирана къща в Айтос. На приземния етаж имало бизнес цех за обработка на субпродукти, които пострадалият внасял от Нидерландия. В семейното предприятие работели съпругата му Ф. Х. и баща му Д. Х.. След около две години цехът бил преместен, но бизнесът бил запазен. Ищцата помагала активно в грижите за внуците си Д. и А..

Новината за трагичния инцидент била посрещната изключително зле от възрастните ищци. Двамата се поболели. Спрели работа. Бизнесът замрял.

Те се преместили да живеят при другия си син.

Размерите на присъдените обезщетения от по 160000 лева на ищец са съобразени с всички релевантни обстоятелства, включително и с икономическите условия в страната в края на 2021 г. Несъстоятелна е застъпената в жалбата теза, че ищцата била емоционално лабилна, тъй като преди 19 г. била хоспитализирана в ЦПЗ – Бургас във връзка с тревожност и потиснато настроение. Наличието на такава хоспитализация е указано в анамнезата по приложената епикриза (л. 263 от делото на ОС). Информацията обаче е твърде обща и касае достатъчно отдалечен назад във времето момент.

Липсват конкретни данни за патологично заболяване, както и за проведено лечение.

Компенсациите са определени при спазване на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Правилно са присъдени и лихви от уведомяването на застрахователя.

Изложеното обосновава потвърждаването на обжалваното решение.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на въззивниците - ищци пред настоящата инстанция следва да бъде определено възнаграждение в размер на 9000 лева (4601,63 евро) при отчитане на обстоятелството, че Наредба № 1/2004 г. на ВАС няма обвързващ характер, но служи за ориентир относно пазарната стойност на адвокатските услуги.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 644 от 29.07.2025 г. по гражданско дело № 20242100101676 по описа за 2024 година на Окръжен съд - Бургас в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Г.М.Димитров“ №1 да заплати на С. В. Б. – адвокат от АК – Бургас с адрес гр.Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4 сумата от 4601,63 евро представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за защита на ищците Д.

Х. Х. и Г. Х. Х. във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

Разпечатката съдържа 60 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81d7744c-3d63-4490-98f6-a6775fb96926