Решение № 1397 от 21.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Ралица Димитрова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500594 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 266360 от 2 ноември 2021г. по гр. д. № 4642/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 30 състав е осъдил Застрахователна Компания “Лев инс“ АД да заплати на С. А. А. следните суми: 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 04.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.07.2019г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 26 000 лева; сумата от 1 959 лева - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – материални щети от същото ПТП, нанесени на собствения на ищеца мотоциклет „Кавазаки КЛР 650“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата от 18.07.2019г. до окончателното плащане; сумата от 2 346 лв. - разноски по делото; осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 64, 37 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на 1 ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу осъдителна част от решението по гр. д. № 4642/21г. на СГС, ГО, 30 състав. С доводи, концентрирани върху на нарушение чл. 52 ЗЗД при определяното на обезщетението за неимуществени вреди, се иска отмяната му в частта, в която е присъдено обезщетение над размера от 8 000 лв. до размера от 20 000 лв. и вместо това, с оглед оплакванията и искането към съда, отхвърляне на иска.

Насрещната страна С. А. А. е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил основателността й.

За да постанови решението си в обжалваната част, СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане за обезщетение за неимуществени вреди по чл.

432, ал. 1 КЗ в размер на 20 000 лв., определено в приложение на чл. 52 ЗЗД, без да има никакъв принос към вредоносния резултат; посоченото обезщетение е прието за дължимо с оглед характера и тежестта на уврежданията на ищеца, получени на 35 години, търпените болки, в това число интензивни, както и неудобствата при обслужването му, проведеното лечение и продължителността му, периода на възстановяване и настъпилото възстановяване, с продължаващи болки при обща преумора и лягане в странично дясно положение, както и социално-икономическите условия в страната.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита, че същото е и правилно в тази част и следва да бъде потвърдено.

Предявен е бил пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., настъпили в резултат от ПТП, станало на 04.04.2019г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, с твърдения, че същият е управлявал автомобил, с който е причинил вреди на управлявалия мотоциклет пострадал ищец.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, 2 плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с необжалваното в осъдителни части първоинстанционно решение.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, която е в предмета и на въззивното производство, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение.

Пред въззивния съд, съобразно посоченото по-горе, спорът е пренесен единствено по отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 8 000 лв. до 20 000 лв. и въззивният съд следва да даде разрешение по съществото на спора по този въпрос.

Във въззивната си жалба ответникът поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на установените характер и тежест на уврежданията на ищеца, проведеното лечение, периода на възстановяване и липсата на негативни посттравматични последствия. Ищецът, в отговора на въззивната жалба, оспорва тези доводи за неправилност на обжалваното решение, като също се позовава на характера и тежестта на уврежданията си, на претърпените болки и страдания, неудобства, на проведеното оперативно лечение, възстановителен период, продължаващите болки в дясното рамо на водещата ръка, което е било имобилизирано, на негативното въздействие на ПТП върху психоумоционалното му състояние, които описва детайлно.

3

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищеца части не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало лице от ПТП, станало на 04.04.2019г., от което са му причинени и телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ ).

От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, неоспорено от страните, въз основа на което следва да изходи в решаващата си дейност и въззивният съд, е установено по делото, че пострадалият е получил от процесното ПТП (причинната връзка противоправно деяние - резултат не е спорна на настоящия етап) контузия на гръдния кош и луксация (изкълчване) на дясната раменна става. Спешна медицинска помощ му е била оказана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като по спешност е извършена оперативна ортопедична манипулация – мануална репозиция (наместване) под анестезия на изкълчената дясна раменна става и първоначално обездвижване на дясното рамо с бинтова превръзка към гръдния кош, а впоследствие превръзката е била заменена с ортопедична ортеза. Пострадалият е бил настанен временно в стационар с включена инфузионна, седативна и обезболяваща терапия.

Изписан е в същия ден, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим за имобилизация и назначени седативни и обезболяващи средства. В продължение на 30 дни е бил с напълно обездвижен горен крайник, за да се възстановят ставните връзки и ставната капсула, и не е можел да си служи с дясната ръка в ежедневието и не е можел да спи на дясната страна. След 30-я ден имобилизацията – ортезата е била свалена, и е последвал продължителен възстановителен период за връщане на обема и силата на движенията на дясната раменна става. Пълно възстановяване е настъпило в края на втория месец. През посочения период пострадалият е търпял болки и страдания, които са били интензивни по своя характер през първите 2-3 седмици след злополуката и операцията, както и около 30 дни, когато ищецът е започнал раздвижването (рехабилитацията) и натоварването на раменната става. Контузията на гръдния кош също е довела до силни болки и временни затруднения в дишането, като всяко дихателно движение е причинявало болки, които са се засилвали и от болките в 4 раменната става. Извън посочените периоди ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при обща преумора на рамото, както и при рязка промяна на времето, каквито е възможно да получава и две години и половина след ПТП, когато е изготвено заключението, но които могат да бъдат контролирани с употреба на седативни и обезболяващи средства.

Вещото лице е уточнило, че по своя медико-биологичен характер увреждането на раменната става представлява трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, а контузията в дясната част на гръдния кош е причинила на ищеца разстройство на здравето, неопасно за живота.

За претърпените от пострадалия неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Я. – съпруга на ищеца, чийто показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото. От тях е установено още, което като фактически положения също не е спорно във въззивното производство, че по време на процесния инцидент с ищеца са пътували към жилището си в кв.

„Западен парк“, като тя управлявала лек автомобил, в който били и 3месечните им близнаци, а ищецът ги придружавал, управлявайки собствения си мотоциклет „Кавазаки“. Когато наближили кръстовището на бул.

„Възкресение“, където настъпило ПТП, свидетелката изостанала поради червен сигнал на светофара. Когато преминала, направила завой наляво и видяла, че е настъпило ПТП, като веднага разпознала мотоциклета на ищеца, който бил на земята. Пред него имало миниван, разположен перпендикулярно на движението. Съпругът й седял на земята, с гръб към спирката, облегнат на мантинелата. Дошла линейка и го отвела в „Пирогов“, откъдето той бил взет от техни приятели късно вечерта, когато го пуснали. Когато се прибрал, се оплаквал от болки в рамото и в ребрата, от затруднено дишане, споделил и че му се вие свят от удара и шока. След инцидента ищецът носил обездвижваща превръзка на дясната ръка, изобщо не можел да използва ръката, а тя била водещата му ръка. За да фиксира допълнително ръката си, слагал отгоре дреха и изглеждал така, сякаш едната му ръка е отрязана. Не можел да спи на дясната си страна, като и към момента на разпита (22.10.2021г.) изпитвал болки и затруднения при легнало положение върху дясното рамо, а цял месец след катастрофата спял седнал заради болките в гръдния кош и затруденото дишане. Изпитвал и емоционален дискомфорт през възстановителния период, 5 когато трябвало да пази ръката си, понеже не можел да се занимава с дъщеря им – тогава на две години и половина, която се и плашела от вида му на човек с отрязана ръка, - нито можел да помага пълноценно в отглеждането на близнаците. Веднага след като лекарите приели, че е подходящо, започнал да провежда рехабилитация, която посещавал около 2 седмици. Съпругът й бил възстановен доколкото не търпял ежедневна физическа болка, но все още не можел да извършва силови и активни дейности, а и след рехабилитацията лекарите го посъветвали цял живот да щади ръката си от натоварване, защото може да има последствия в бъдеще. След ПТП повече от година С. изпитвал страх да се качи на мотора, защото все имал чувството, че всяка кола наоколо представлява опасност, впоследствие преодолял този страх и започнал да използва мотоциклета, за да ходи на работа.

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакванията на жалбоподателя и насрещните доводи на ищеца, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди претърпените вреди от ищеца, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението от 20 000 лв. по същество се оспорват макар и с по-общи доводи като необосновани, съотв. поддържа се от жалбоподателя неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.