Решение № 2015 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100513397 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 15477 от 13.08.2025 г., постановено по гр. дело № 54660/2023 г. по описа на СРС, 81 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Р. Д. Д.-Д. положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Р. Д. Д.-Д. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД суми, които касаят имот: магазин № 11, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 37307/2023 г. по описа на СРС, 81 състав, както следва: сумата от 611,69 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, с която длъжникът се е обогатил за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от 51,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2022 г. до 27.06.2023 г., сумата от 25,28 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 4,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2020 г. до 27.06.2023 г.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение 1 поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от представените доказателства се установявало, че процесният имот се ползва за стопански нужди и при липса на сключен писмен договор потребената енергия се дължала на плоскостта на неоснователното обогатяване. Въззивникът счита, че разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването са общи и определят начина на изчисляване на потребената топлинна енергия без оглед на обстоятелството дали между страните е налице облигационно правоотношение, поради което дължимите суми следва да бъдат изчислени съобразно правилата на подзаконовия нормативен акт, включително при липса на осигурен достъп за отчет на уредите. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемата Р. Д. Д.-Д. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззивника „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

В тежест на ищеца по предявените искове на посоченото извъндоговорно основание с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се 2 установява, че процесният имот, представляващ магазин № 11, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, с абонатен номер при ищеца ********, е собственост на ответницата Р. Д. Д.-Д., която го е придобила през 1999 г. след проведен публичен търг от Столичен общински съвет.

От представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда – в режим на етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа и е топлофицирана, като претенцията на ищеца касае стойността на енергията, потребена през периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г., претендирана при твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от ответницата.

За основателността на претенцията на предявеното извъндоговорно основание ищецът следва да докаже, че ответницата се е обогатила със стойността на доставената стока, т.е. че тя действително е ползвала магазина и е консумирала претендираното количество топлинна енергия. В настоящия случай ответницата не оспорва, че е собственик на имота и че го е ползвала през процесния период, но от доказателствата по делото не се установява доставка на претендираното количество топлинна енергия в обекта за този период. Видно от приложените към отговора на исковата молба актове за изключване на отопление и топла вода, контролни листове и талони за пломбиране на водомери, в магазин № 11 са демонтирани всички радиатори и няма отоплителни тела, а водомерите са пломбирани и топла вода не се консумира. Изложеното се потвърждава от заключението на СТЕ, което допълва, че във всички обекти в сградата отоплителните тела са демонтирани, респ. цялата сграда е била без отопление, не се е доставяла енергия за отопление, поради което и на ответницата не са начислявани суми за отопление от радиатори и от сградна инсталация и не може да се приеме, че същата се е обогатила с претендираната стойност на евентуално доставено количество топлинна енергия.

От заключението на СТЕ и представената от третото лице-помагач изравнителна сметка за процесния отчетен период е видно, че претендираните задължения касаят единствено изчислена на база за 1 брой потребител топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 поради неосигурен достъп за отчет на уредите в имота, но това представлява презумптивно изчислено количество енергия, а не реално доставено такова. Подобен ред за начисляване на предполагаеми количества доставена топлинна енергия е приложим само при наличие на облигационно правоотношение между страните (въз основа на което за клиента на топлинна енергия възниква задължение да осигури достъп за реален отчет на индивидуалните уреди за измерване), не и при претенция, основана на твърдения за неоснователно обогатяване поради липса на договор между страните. В този случай следва да бъде установено не презумптивно (служебно начислено), а действителното количество топлинна енергия, което фактически е било получено от ответника, но доказателства в тази насока не са събрани, напротив – от всички еднозначни писмени доказателства по делото е видно, че в имота няма уреди за отчет и потребление на топлинна енергия, като дори водомерът е пломбиран и не 3 позволява реална консумация на топла вода. Ето защо, ответницата не се е обогатила с претендираното количество топлинна енергия, респ. в полза на ищеца не са възникнали вземания за стойност на потребена топлинна енергия в посочения размер, нито акцесорни вземания за мораторни лихви и такса за дялово разпределение.

Следователно, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал въззивният съд намира, че ищецът, чиято е тежестта да докаже пълно и главно обогатяването на ответника с претендираната сума, не е установил, че за процесния период м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. Р.

Д. Д.-Д. действително е потребила претендираното количество топлинна енергия в имота, респ. не се установява наличие на обогатяване в полза на ответника с претендираните суми за топлинна енергия и такса за дялово разпределение, поради което предявените искове за главните задължения и за лихви за забава върху тях са неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има право на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде определено от съда и присъдено в полза на процесуалния представител адв. Н.К. – сумата от 100 евро, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и обема на предприетите от процесуалния представител действия (подаване на отговор на въззивна жалба без явяване в открито съдебно заседание).

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15477 от 13.08.2025 г., постановено по гр. дело № 54660/2023 г. по описа на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Н.К. от САК, с личен номер ********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 евро, възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5